Решение № 3140 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2018 г.

Решение № 3140 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество "Даутева, Теодосиева и партньори", представлявано от Д. Даутева, подадена чрез адв. П. П., срещу Решение № 1004 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 139/2018 г. по описа на Административен съд Б.. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Б., представлявана от директора Н. Х., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. След като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил иска на Адвокатско дружество "Даутева, Теодосиева и партньори", представлявано от Д. Даутева, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Б. /ОДМВР гр. Б./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с обжалването на Електронен фиш Серия К № 1597336, издаден от ОДМВР гр. Б.. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Посочено е, че по делото на РС Б. е представен единствено договор за правна помощ и съдействие, в който само е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, но не и това, че той е реално заплатен, като също така липсват въобще такива доказателства. Посочено е, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване, че уговорената сума е реално заплатена, поради което съдът отхвърлил исковата претенция. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съответно както е в процесния случай електронен фиш, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Електронен фиш Серия К № 1597336, издаден от ОДМВР гр. Б.. Електронният фиш, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че Адвокатско дружество "Даутева, Теодосиева и партньори", представлявано от Д. Даутева, е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсват доказателства за възмездност на сключената сделка за процесуално представителство между ищеца и адвокат П. П. за пред РС Б.. Както административният съд е посочил, по делото на РС Б. – н. а. х. д. № 1313/2017 г., има приложено само пълномощно от страна на Адвокатско дружество "Даутева, Теодосиева и партньори", представлявано от Д. Даутева, по отношение на адвокат П. П. за защита и правно съдействие, като в раздел II от договора е посочено, че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя сумата от 300 лева, но няма посочване за реално заплатена такава сума. Доказателства за това са представени едва с касационната жалба, поради което не може да се счете за годно доказателство, удостоверяващо извършено плащане. В договора за правна защита и съдействие, приложен по делото на районния съд, не е посочено, че Адвокатско дружество "Даутева, Теодосиева и партньори", представлявано от Д. Даутева, реално е заплатило уговорената сума на адвоката, както и какъв е бил начинът на плащане. Тук следва да се посочи и т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт, но като доказателство не може да се възприеме представената едва с исковата молба Разписка от 14.06.2017 г. във връзка с договорен хонорар и депозирана жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1597336, издаден от ОДМВР гр. Б., и процесуално представителство по образуваното дело в РС Б.. Така представената разписка за получена сума, удостоверяваща извършено плащане, е частен документ с недостоверна дата, който не се ползва с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на Електронен фиш Серия К № 1597336, издаден от ОДМВР гр. Б.. Въз основа на горните съображения съдът приема, че не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а от ответника не са поискани такива, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение