Решение № 6411 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2015 г.

Решение № 6411 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Пазарджик против решение № 59 от 6.02.2015., постановено по адм. д. № 863 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата недопустимост като постановено по оспорване на акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, развиват се доводи и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилването му, респ. - отмяната му като неправилно. Ответникът на по касационната жалба - прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик оспорва основателността й и моли решението на Административен съд - Пазарджик да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, на осн. чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, е отменил решение Решение № 182/26.09.2014 г. на Общински съвет Пазарджик, с което е обявен за частна общинска собственост УПИ I - Производствена и складова дейност с площ 17 629 кв. м., в кв. 36 по плана на с. Ивайло, община Пазарджик, обособен за сметка на част от общински имот, отреден за "Спортен терен" в същия квартал по одобреното със заповед № 118/24.07.2014 г. на кмета на община Пазарджик изменение на ПР в кв. 36 по плана на с. Ивайло, актуван с акт за публична общинска собственост № 1/21.10.1997 г. Съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е незаконосъобразно, прието е в нарушение на материалния закон - чл. 6, ал. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик против Решение № 182/26.09.2014 г. на Общински съвет Пазарджик, с което е обявен за частна общинска собственост УПИ I - Производствена и складова дейност с площ 17 629 кв. м., в кв. 36 по плана на с. Ивайло, община Пазарджик, обособен за сметка на част от общински имот, отреден за "Спортен терен" в същия квартал по одобреното със заповед № 118/24.07.2014 г. на кмета на община Пазарджик изменение на ПР в кв. 36 по плана на с. Ивайло, актуван с акт за публична общинска собственост № 1/21.10.1997 г. Видно от доказателствата по делото със заповед № 118/24.07.2014 г. кметът на община Пазарджик е одобрил изменението на ПУП - План за регулация на УПИ - Спортен терен в кв. 36 по плана на с. Ивайло, с който се обособяват пет нови УПИ, както следва: УПИ I - Производствена и складова база, II-Спортен терен, III-Спортен терен в кв. 36, VIII-За озеленяване, IХ-Гробищен парк в кв. 39. В резултат на това променено предназначение на УПИ I - Производствена и складова база е прието протестираното решение на общинския съвет, което е мотивирано със становището, че е отпаднало предназначение на същия по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС. Съдът е приел, че в миналото цялата площ на УПИ - Спортен терен в кв. 36 по плана на с. Ивайло е била предвидена за спортни мероприятия - база за модерен петобой, като включително е било предвидено изграждането на басейн и хотел. Впоследствие в УПИ II Спортен терен е изграден стадион. Понастоящем проценият имот УПИ I - Производствена и складова база е заграден, като се е ползвал и понастоящем се ползва от частно дружество за складиране на негови машини и съоръжения, централният вход на стадиона и пътят към него понастоящем попада в процесният имот. През процесния имот УПИ I - Производствена и складова база преминава отводнителен канал. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че преди да бъде ограден проценият имот на същия са играли деца от селото, което е от около 3200 жители. Въз основа на тези доказателства, съдът е направил правен извод, че основанията за прилагане на чл. 6, ал. 1 ЗОС не са налице, предназначението на имота, съгл. вложеното от ЗОС съдържание на това понятие, продължава да е свързано със задоволяване на обществени потребности, като ответникът - Общински съвет - Пазарджик не е доказал наличие на основание за промяна на предназначението на имота. С оглед направените в касационната жалба оплаквания, настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд - Пазарджик е постановено по надлежно упражнено право на оспорване от прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, което той има по силата на нормата на чл. 16 АПК. Съгласно същия текст прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му е да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Въпросът, поставен в касационната жалба дали оспорването на прокурора е насочено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, т. е. дали представлява административен акт по см. на чл. 21 АПК респ. чл. 120, ал. 2 от Конституцията следва да се разреши от отговора представлява ли решение № 182 от 26.09.2014 г., взето от общинския съвет на осн. чл. 6 ЗОС за промяна вида на собствеността на общината от публична в частна, властническо волеизявление на административен орган или друг, овластен за това орган, създаващ права или задължения или непосредствено засягащ права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Няма спор по делото, че решението на общинския съвет по чл. 6 ЗОС за промяна вида на общинската собственост от публична в частна няма за непосредствен адресат физическо или юридическо лице и от гледна точка на индивидуалната правна сфера на гражданите или организациите нарушаване на конкретна такава не е налице. Това обстоятелство с оглед наличие на правен интерес от оспорване обаче следва да се отчита и да бъде предмет на проверка, само в случай, че оспорващ е именно гражданин или юридическо лице. Прокурорът, съгл. чл. 16 АПК, действа в интерес на законността, а нормата в алинея 1 изрично сочи, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, ето защо изискването за непосредствено засягане на негова правна сфера като оспорващ не е налице и по тази причина проверка за непосредствено засягане или адресиране на акта до права или интереси като оспорващ няма да се извършва. Законността в административния процес, за която прокурорът следи включва проверка за всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Решението на общинския съвет по чл. 6 ЗОС, е акт на орган на местно самоуправление и като правен акт е подчинен на изискване за законност, включващо задължение да бъде приет от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия, в изискуемата форма, да бъде приет с необходимото мнозинство, годно да формира волята на органа, както и да съответства на материалноправните изисквания посочени в закона, да бъде също така съобразен с целта на закона. В рамките на тази проверка, оспорването на прокурора е допустимо, поради което, като се е произнесъл по съществуващо и надлежно упражнено право на оспорване по отношение на акт, подлежащ на оспорване, съдът е постановил допустимо решение. Що се касае до въпроса дали общинският съвет действа при условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, правилно съдът в мотивите си е посочил, че не са налице предпоставките, посочени в чл. 6 АПК и критериите, възприето от практиката за определяне решението по чл. 6 ЗОС да бъде прието при условията на оперативна самостоятелност. Видно от хипотезата на чл. 3, ал. 1 ЗОС имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, са публична общинска собственост. Съгласно чл. 6 ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. От съдържанието на нормата става ясно, че общинският съвет не разполага с правомощие сам да реши дали, кога и по какъв начин на действа, когато взема решение по чл. 6, ал. 1 ЗОС. Правилно също така първоинстнационният съд е преценил, че общинският съвет дължи излагане на съображения, свързани с наличието на предпоставките, визирани в закона за вземане на решение по чл. 6, ал. 1 ЗОС, а освен това негова е доказателствената тежест в рамките на административното производство да установи, че предназначението на имота за задоволяване на обществени потребности е отпаднало. Съдът е приел писмени доказателства и е допуснал гласни доказателства, от обсъждането на които е достигнал до обоснован извод, за това, че предназначението на имота за задоволяване на обществени потребности, не е отпаднало, което сочи на правилност на съдебното решение. С оглед на изложеното настоящата инстнация следва да направи извод, че решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд