Решение № 12603 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2018 г.

Решение № 12603 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Комплексен онкологичен център - Пловдив" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив против решение № 2135 от 1.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1670 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 161500 /23.06.2016 г. на Директора на РЗОК – Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 28 от ЗАНН, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана изх. № 161500 от 23.06.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Комплексен онкологичен център - Пловдив" ЕООД - изпълнител на медицинска помощ по договор с НЗОК № 161500 от 19.02.2015 г. - е задължен да възстанови неоснователно получени суми с общ размер 11687. 70 лв. за отчетени медицински дейности по КП 298, 5 бр. ИЗ, при извършването на които са били нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ, регламентирани в Приложение № 16 към НРД 2015 г. (отм.);. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения индивидуален административен акт при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която са установени допуснати нарушения на правилата за клинично поведение: неспазени индикации за хоспитализация и неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм (ИЗ № 133/2015 г.), прилагане на лечение с медикаменти в нарушение на изискванията за определяне на лекарствените дози, за назначаване и провеждане на терапията и при липсващи решения на Клиничната онкологична комисия по химиотерапия, като задължителна предпоставка за лечение на пациент със злокачествени заболявания (ИЗ № 4295/2015 г. и ИЗ № 6945/2015 г.), неправилно проведено лечение на усложнения от лекарствена терапия (ИЗ № 4819/2015 г.), непроведено клинично обсъждане и интерпретация на получените резултати и неосъществена оценка на туморния терапевтичен отговор (ИЗ № 8558/2015 г.). Лечебното заведение не е изпълнило диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и не е предоставило договорената по вид и обем медицинска помощ в съответствие с изискванията на Приложение № 16 към НРД МД 2015 г. (отм.); и Медицински стандарт "Медицинска онкология" (отм.);. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Задължението на съда да извърши процесуални действия за комплектоване на административната преписка е установено в чл. 152, ал. 4 от АПК. За да се произнесе по всички основания по чл. 146 от АПК, съдът може служебно събира доказателства, включително и относно компетенциите на длъжностното лице, подписало оспорения акт. Некоректно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е анализирал заключението на съдебно-медицинската експертиза. В мотивите на съдебното решение констатациите на вещото лице са достатъчно детайлно отразени, вкл. уточненията в съдебно заседание (л. 211). Съгласно съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В разглеждания случай със заключението на назначеното по делото вещо лице не е постигната целта на чл. 195, ал. 1 от ГПК, а именно, изясняване от лице със специални знания на възникнали въпроси из областта на медицината. По отношение на ИЗ 133 вещото лице е отразило, че смята, че лицето е правилно хоспитализирано, терапията е правилно проведена, тъй като приложеният лекарствен продукт изисква лекарско наблюдение; по тези съображения вещото лице е заключило, че наложената санкция е неоснователна, тъй като са спазени всички изисквания на КП 298. По отношение на ИЗ 4295 и ИЗ 6945 вещото лице е приело, че неспазването на изискванията за изписаната доза на лекарствения продукт е техническа грешка, която по никакъв начин не е повлияла на терапията. По ИЗ 4819 и ИЗ 8558 пациентите са хоспитализирани за рестадиране, което е проведено по всички правила и изисквания на КП, НЗОК и Медицинските стандарти. Така даденото експертно заключение не оборва фактите, установени в контролното производство и съдът правилно не го е кредитирал. Направен е обоснован извод, че доказателства, които да подложат на съмнение фактическите констатации на контролния орган, не са ангажирани. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (Закона за административните нарушения и наказания), на която се позовава касационният жалбоподател, е неотносима към материалноправния спор. Проведеното контролно производство не е административнонаказателно и не е приключило с налагане на административно наказание (санкция). Реализирана е договорната отговорност на изпълнителя на болнична помощ, установена с клаузата на чл. 56 от индивидуалния договор: в случаите, когато изпълнителят е получил от възложителя суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по ЗЗО и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, се прилага разпоредбите на чл. 76а от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване). Писмената покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, получени от бюджета на НЗОК без правно основание. На основание чл. 228 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. (НРД МД 2015 г. – отм.) при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. При извършената проверка на проведените лечения по Клинична пътека № 298 Системно парантерално лекарствено лечение на солидни тумори с инфузионни режими с различна продължителност в дни са установени нарушения на нормативните изисквания за хоспитализация и лечение, установени в Приложение № 16 към НРД МД 2015 г. По ИЗ 133/2015, по която пациентката е постъпила за провеждане на планов пореден курс с Херцептин, не е спазено правилото, че всяка последваща необходимост от продължаване на лечение с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, се отчитат като Клинична процедура № 5. Медицинска документация за причините, налагащи хоспитализация по КП 298, не е приложена. По ИЗ 4295/2015 и ИЗ 6945/2015 са проведени лечения с Авастин без приложени към онкологичните досиета на пациентите решения на Онкологичния комитет по химиотерапия, а данни за ръст и тегло на пациентите за изчисляване на дозите липсват, което представлява нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм. По ИЗ 4819/2015 при данни за рецидив не е проведено клинично обсъждане и интерпретация на получените резултати, не е осъществена оценка на туморния терапевтичен отговор, няма решение на КОКХ за по-нататъшно терапевтично поведение, както изискват правилата за стадиране, рестадиране и оценка на терапевтичния отговор съгласно т. 2. 3. от Приложение № 16. По ИЗ 8558/2015 г. при проведените изследвания са установени данни за метастатичен процес, но липсва заключение от КТ изследването, оценката не е интерпретирана сравнително с изходното образно изследване, не е проведено клинично обсъждане и интерпретация на получените резултати, не е планирана оценка на туморния терапевтичен отговор към лекарствената противотуморна терапия, а пациентката е изписана без да се обсъди по-нататъшно терапевтично поведение. Във връзка с възраженията на лечебното заведение следва да се отбележи, че определянето на ръста и теглото на пациента е регламентирано в Медицинския стандарт "Медицинска онкология", приет с Наредба № 30 от 15.07.2010 г. (отм.); , като задължително условие при насочване към клиничната онкологична комисия по химиотерапия. Консултативният преглед, извършен от лекар от персонала на клиниката/отделението, включва физикално изследване на пациента, запознаване с медицинската му документация, определяне на неговия ръст и тегло, което е от значение за правилното определяне на лекарствените дози. Горните фактически обстоятелства, разгледани подробно в мотивите на обжалваното съдебно решение, сочат, че изпълнителят на БП е нарушил задължението по чл. 183 от НРД МД 2015 г. (отм.); в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП. Налице е основанието по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване за възстановяване на получените без правно основание суми, изплатени от бюджета от НЗОК при отчетена и заплатена КП, по която не е изпълнен алгоритъмът на КП и липсват индикации за хоспитализация. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,