Решение № 4414 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2014 г.

Решение № 4414 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Едната е на Общински съвет Пазарджик и е подадена чрез пълномощника адв. Лиляна Шикова. Другата касационна жалба е на "Заводски строежи - ПС - Пазарджик" АД със седалище гр. Пазарджик и е подадена чрез пълномощника адв. Елвира Панкова. Жалбите са против решение № 406 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 265/2014 г. на Административен съд Пазарджик. С него е отменено решение № 28/27.02.2014 г. на Общински съвет Пазарджик, взето по протокол № 3 от 27.02.2014 г. И в двете касационни са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. При алтернативно са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде обезсилено обжалваното решение и да бъде оставен без разглеждане протестът на Окръжна прокуратура Пазарджик, по която е било образувано първоинстанционното производство, и да бъде прекратено производството по него. При алтернативност се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде решено делото по същество, като бъде отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура Пазарджик. Ответникът - Окръжна прокуратура Пазарджик е представил писмен отговор на касационната жалба на Общински съвет Пазарджик, с който се взема становище за нейната неоснователност. Иска се същата да бъде отхвърлена. Общински съвет Пазарджик е представил и писмен отговор по касационната жалба на "Заводски строежи - ПС - Пазарджик" АД. С него се взема становище за основателност на тази касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред АС Пазарджик е било образувано по протест на Окръжна прокуратура Пазарджик срещу решение № 28/27.02.2014 г. на Общински съвет Пазарджик, взето по протокол № 3 от 27.02.2014 г. С него е определен "Заводски строежи - ПС - Пазарджик" АД за спечелил публично оповестения конкурс на един етап, проведен на 24.10.2013 г., на притежавания от Община Пазарджик общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества, който се използва за стопански цели. А именно: ПИ с идентификатор 55155.501.669 по КК и КР на гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 1, с площ от 1034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1 със застроена площ от 116 кв. м. на два етажа с предназначение административна делова сграда, при цена 150 500 лева и посочени в заповедта задължения на купувача по приватизационния договор. Със същото решение е упълномощен кмета на Община Пазарджик да сключи приватизационен договор с купувача "Заводски строежи - ПС - Пазарджик" АД. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил обжалваното пред него решение на Общински съвет Пазарджик. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е изложил доводи за допустимост на протеста, като се е основал на чл. 8, ал. 11 от ЗОбС и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Освен това е развил мотиви и за неговата основателност на две основания. Първото от тях е, че за същите имоти е имало неприключена приватизационна процедура, която според § 17, ал. 3 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) е следвало да бъде довършена по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Второто основание, на което се е основал първоинстанционния съд е това, че с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 839/2013 г. на Административен съд Пазарджик е обявена нищожността на решението на Общински съвет Пазарджик за откриване на приватизационната процедура, реализирана с процесното решение. По този начин е проведена процесната процедура без да е било налице решение за откриване на процедура за приватизация, което съставлявало съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. Според § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на мълчалив отказ за приемане на предложение за продажба без търг или конкурс по реда на чл. 35 от отменения ЗППДОП процедурата по продажба се приключва по досегашния ред от общинските съвети. В случая са били налице предпоставките на тази разпоредба относно офис № 1, тъй като с решение от 8.07.2004 г., постановено по адм. дело № 472/1996 г. на Окръжен съд Пазарджик е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет Пазарджик по молба от 14.02.1996 г. на Валери Стоянов Стоянов по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.), и преписката е върната на Общински съвет Пазарджик за произнасяне с дадени указания от съда. Затова процедурата е следвало да продължи по стария ред. Относно офиси от № 2 до № 8 вкл. Също е налице влязло в сила съдебно решение № 9/15.01.2009 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело № 467/2008 г., с което е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет Пазарджик да продължи конкурсната процедура за продажба чрез публично оповестен конкурс, и преписката е върната на същия административен орган за произнасяне в 30-дневен срок, също с дадени указания от съда. Както съдебното решение, така и дадените с него указания са задължителни за административния орган според разпоредбите на чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК. Затова и в тази част е следвало да продължи административната процедура по стария ред. Взетото решение № 28/27.02.2014 г. на Общински съвет Пазарджик по протокол № 3 от 27.02.2014 г. противоречи на посочените в предходните два абзаца правни норми, поради което правилно е било отменено с обжалваното решение на Административен съд Пазарджик. Правилен е изводът на Административен съд Пазарджик и досежно аргументите, свързани с обявената нищожност на решението на Общински съвет Пазарджик за откриване на приватизационната процедура, направено с решение № 50/6.02.2014 г., постановено по адм. д. № 839/2013 г. на Административен съд Пазарджик. Задължителен етап от приватизационната процедура е решението за приватизация по чл. 5 от Наредбата за търговете и конкурсите. Същото в случая е отменено. Освен това с решение № 51/6.02.2014 г., на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. № 892/2013 г., е обявена и нищожността на решение на Общински съвет Пазарджик, с което е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационната цена на имота, и е дадено съгласие той да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, като са определени условията и реда за провеждане на търга. С отмяната на тези административни актове са отпаднали предпоставките за вземане на процесното решение от Общински съвет Пазарджик. Неоснователно е оплакването в двете касационни жалби за недопустимост на обжалването решение, тъй като то било постановено по протест на Окръжна прокуратура Пазарджик. Твърди се, че Окръжна прокуратура Пазарджик не е активно легитимирана да протестира процесното решение от Общински съвет Пазарджик, предвид изричното посочване на активно легитимирани лица с разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА. В чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА е регламентирана обща обжалваемост на актовете на общинските съвети пред съответния административен съд, без да сочи на кого принадлежи правото да ги оспорва. С разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА изрично се предоставят правомощия на областния управител и на кмета на общината, да упражняват контрол за законосъобразност на тези актове, включително чрез оспорване пред съд. Посочената разпоредба е специална по отношение на визираните в нея органи на контрол върху актовете на органите на местната власт, тъй като разширява кръга на оспорващите, включвайки кмета на общината и областния управител. С нея обаче не се засяга, ограничава или изключва правото на оспорване на засегнатите лица и на прокурора. Съгласно чл. 127 от Конституцията, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В чл. 145, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е регламентирано, че прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 2 от АПК, предвиждат правомощието на прокурора да подава протест срещу незаконосъобразни актове, което е в изпълнение на конституционната функция за осъществяване на надзор за законност в процеса. Следователно, независимо, че не е изрично посочен в чл. 45 от ЗМСМА, прокурорът, който притежава по силата на закона активна процесуална легитимация за охрана на законово защитимия обществен интерес, разполага с обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление. Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, противно на изложеното в касационната жалба, е аргумент в подкрепа на допустимостта на съдебното производство. С тълкувателното решение е прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети (включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА), чрез оспорването им пред съответния административен съд. Недопустимо е легитимация за оспорването на акта да се признава на областния управител, а да се отрича на прокурора, при наличието на законово регламентирано право на оспорване за същия. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение