Решение № 908 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10226/2018 г.

Решение № 908 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10226/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Скай билд БГ" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Н. Громова, чрез адв. Б., против решение № 1539/16.07.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. д. № 168/2018 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000317001855-091-001/13.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с решение № 441/19.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 609, 55 лв. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № Р-03000317001855-091-001/13.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 441/19.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В., в частта, с която на "Скай билд БГ" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. за размера над 20 886, 79 лв. и за лихвите над 1 139, 44 лв., като е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата ? част. Решението в частта, в която ревизионният акт е отменен е влязло в сила като необжалвано. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет строителни материали и СМР, издадени от доставчиците "Д. Е. Д. 92" ЕООД, "Мобилджейм 1" ЕООД, "Е. С. Е. Медикал" ЕООД и "Анмарк АМ" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реално извършени. Установено е, че относно фактурите, издадени от "Д. Е. Д. 92" ЕООД липсват доказателства, че предходните доставчици са имали възможност да изпълнят доставките – да са разполагали с фактурираните стоки и да са ги предали на доставчика. Според съда по отношение на услугите по изпълнение на тухлена зидария, правилно органите по приходите са съобразили, че представените граждански договори не могат да се обвържат със справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, които касаят различен период, суми, различни от договорените, а разписките в гражданските договори не са попълнени. Установил е, че относно фактурираната услуга по "наем на скеле" е представен договор за заем за потребление между "Е. М. 73" и В. Борисов, като за последния в договора не са посочени никакви идентифициращи данни. По отношение на фактурите за услуги, издадени от "Мобилджейм 1" ЕООД съдът е направил аналогични изводи. Относно фактурите, издадени от "Ем. Ес. М." ЕООД и "Анмарк АМ" ЕООД първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не е доказана материалната обезпеченост на издателите на фактурите за извършване на фактурираните доставки – а именно, че са разполагали със стоки – по вид и количество, като фактурираните на жалбоподателя. Относно установените задължения по ЗКПО съдът е счел, че органите по приходите правилно са приели, че след като в случая е налице сделка по замяна, жалбоподателят е следвало да отчете придобитото право на строеж по справедлива стойност, еквивалентна на стойността на СМР за построяване на самостоятелните обекти. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури: 10..... 38/08.06.2016, 10..... 39/09.06.2016, 10..... 40/14.06.2016, 10..... 41/16.06.2016, 30..... 37/28.07.2016, 30..... 41/15.08.2016, издадени от "Д. Е. Д. 92" ЕООД, фактури 40..... 05/16.03.2016, 30..... 101/21.03.2016, 30..... 103/26.03.2016, 30..... 104/29.03.2016, 30..... 109/07.04.2016, 30..... 167/30.07.2016, 30..... 179/17.08.2016, 30..... 188/24.08.2016, 30..... 191/24.08.2016, 30..... 192/26.08.2016, издадени от "Ем. Ес. М." ЕООД и фактури 10..... 119/13.09.2016, 10..... 120/19.09.2016, 10..... 122/26.09.2016, 10..... 123/28.09.2016, 10..... 128/07.10.2016, 10..... 136/20.10.2016, 10..... 137/25.10.2016, 10..... 140/07.11.2016, 10..... 141/09.11.2016, 10..... 150/07.12.2016, 10..... 151/07.12.2016, 10..... 152/13.12.2016, 10..... 153/21.12.2016, 10..... 155/29.12.2016, 10..... 157/04.01.2017, 10..... 161/27.01.2017, 10..... 163/07.02.2017, 70..... 01/27.02.2017, издадени от "Анмарк АМ" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките по същите не са реално извършени. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е изследвал възможността на предходните доставчици на дружествата, издали фактурите, да извършат доставките. Представени са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват, че стоките, предмет на процесните доставки на строителни материали са получени. Действително липсват транспортни документи - товарителници и пътни листа за транспортиране на стоките, но за доставчиците е видно, че същите извършват дейност в обект в гр. В., ул. "Т. Влайков" № 2 в непосредствена близост до жилищната сграда, в строителството на която са влагани ел. материалите и поради това не е необходимо да се представят доказателства за транспорт. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд се съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска националната практика съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. С оглед на горното жалбата в тази си част е основателна, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде отменен РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит и установените задължения по ЗДДС по горецитираните фактури. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по останалите процесни фактури с предмет услуги, издадени от "Д. Е. Д. 92" ЕООД, "Мобилджейм 1" ЕООД първоинстанционният съд правилно е приел, че доставките по същите не са реално извършени. По отношение на услугите по изпълнение на тухлена зидария, правилно е установено, че представените граждански договори не могат да се обвържат със справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, които касаят различен период, суми, различни от договорените, а разписките в гражданските договори не са попълнени. Относно фактурираната услуга по "наем на скеле" е представен договор за заем за потребление между "Е. М. 73" и В. Борисов, като за последния в договора не са посочени никакви идентифициращи данни, поради което същият не може да се приеме за безспорно доказателство. Липсват данни за чия сметка са били строителните материали, как са предоставяни на подизпълнителите, съответно как са формирани цените на услугите. Правилно съдът е установил, че в представения Акт обр. 14, нито един от сочените изпълнители и подизпълнители не е вписан като участник в строителството. В акта са описани всички актове и протоколи, съставени във връзка с приемането на Акт обр. 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция. Така съставените актове и протоколи не съответстват по дати с тези, представени за доказване на процесните доставки. В частта на установените задължения по ЗКПО за 2016 г. решението на първоинстанционния съд е правилно. Ревизираното дружество е следвало да отчете придобиването на правото на строеж по справедлива стойност, еквивалентна на стойността на СМР за построяване на самостоятелни обекти на физическите лица. Законосъобразно в обжалвания РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016 г. със сумата в размер на 115 371,46 лв., представляваща разлика между отчетената в дружеството отчетна стойност на продаденото вещно право на строеж в размер на 126 284. 87 лв. и балансовата стойност на продаденото право на строеж в размер на 10 913, 41 лв. Административният съд е достигнал до същия законосъобразен извод, поради което решението и в тази му част е правилно. Правилно първоинстанционният съд е счел, че от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че при изчисляване на ФР за 2016 г. от общо извършените разходи в размер на 99869, 73 лв., отражение са намерили само разходи в размер на 53697, 65 лв. - като себестойност на приходи от СМР, а разликата от 46196, 08 лв. са останали в салдото на с/ка 613 разходи за придобиване на ДА като себестойност на незавършените работи по изграждането на обектите в сградата на ул. "Т. Влайков" № 1. С оглед гореизложеното, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, правилно е определено увеличение на ФР да се отнесе сумата в размер на 53697, 65 лв. Изводите на съда, че след като жалбоподателят не разполага с достатъчно надеждна информация за прилагане на методите по т. 6. 8 от СС-11, за целите на счетоводното отчитане на договорите за строителство е следвало да спази изискването за отразяване на приходите във връзка с натрупаните разходи в края на отчетния период, поради което обоснован се явява извода в РА, че резултатът от сключените договори за строителство е следвало да се отчете към 31.12.2016 г., е правилен. Правилно е увеличен и финансовият резултат на дружеството с неотчетените приходи по процесните сделки за продажба на СМР. Обжалваното съдебно решение в тази си част се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която "Скай билд БГ" ЕООД е осъдено да заплати разноски на дирекция "ОДОП" В. в първоинстанционното производство за сумата над 1 519 лв. С оглед частичната основателност на касационната жалба на "Скай билд БГ" ЕООД, по делото следва да се присъдят разноски на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП като ответник по касация, съразмерно отхвърлената част от жалбата, която представлява 68% по отношение на материалния интерес от обжалваната от "Скай билд БГ" ЕООД част. Ответникът не се е явил и не се е представлявал в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 821 лв. съобразно поисканото юрисконсултско възнаграждение вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява като неоснователно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. То изцяло отговаря на реално направените по делото разноски - видно от приложената фактура. На "Скай билд БГ" ЕООД се дължат за касационна съдебна инстанция разноски в размер на 787,20 лв. (32 % от поисканите 2 460 лв.). С оглед на горното на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП се дължи юрисконсултско възнаграждение съразмерно и по компенсация в размер ЗЗ, 80 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение