Решение № 106 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 44/2011 г.

Решение № 106 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 44/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Б. В. Н. е направил искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 706/2010 г. на Окръжен съд- Пазарджик и отмяна на постановеното по него решение в частта му, относно приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК. В искането се сочи допуснато нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно, поради което влезлия в сила съдебен акт подлежи на възобновяване и отмяна в частта му относно приложението на чл. 53 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Районен съд - Пещера с присъда № 114 от 22.10.2010 г. по н. о. х. д. № 287/2010 г. е признал подсъдимия Б. В. Н. за виновен в това, че на 08.10.2010 г. в[населено място] в л. а. "Опел А. " негова собственост държал акцизни стоки без бандерол- 130 броя кутии на обща стойност 975 лв., като такъв се изисква по закон и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, чл. 58а, ал. 4, чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. На основание чл. 234, ал. 3 НК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства 130 броя цигари. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка "Опел А. " с ДК № РА 83 41 ВВ. Окръжен съд- Пазарджик с решение № 232 от 13.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 706/2010 г. е изменил присъдата само в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК е отнет в полза на държавата лекия автомобил, като до размера от 1/2 идеална част от същия присъдата е отменена. В останалата част присъдата е потвърдена. Съображенията в подкрепа на довода за допуснато нарушение на материалния закон са, че съдът неправилно е приел, че лекият автомобил е средство за извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. След като подсъдимият бил признат за виновен и осъден за държане на акцизна стока, а не за продажба, то лекият автомобил не представлявал средство за извършване на престъплението. Съображенията не се споделят от настоящия състав. Разглеждането на делото от първата инстанция е по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При реда, по който е проведено съдебното производство, в съответствие с изискванията на процесуалните норми, съдът в мотивите си е приел, че на инкриминираната дата по сигнал за продажба на цигари без бандерол, служители на МВР са извършили проверка на лекия автомобил на подсъдимия, в негово присъствие и са намерили и иззели 130 броя цигари без бандерол. За извършения оглед бил съставен съответния протокол, в който е отразено, че цигарите са намерени за предната дясна седалка на автомобила. При тези неоспорени фактически положения възражението, че лекият автомобил не е средство за извършване на престъплението, е неоснователно. Дали се касае до продажба или държане на акцизни стоки без бандерол е без значение при решаване на въпроса налице ли са предпоставки за приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК. Законодателят не е въвел изискването престъплението да е невъзможно без използването на конкретната вещ, в случая лекия автомобил. Достатъчно е той обективно да е послужил за извършване на престъплението, факт, установен по несъмнен начин по делото. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на съдебния акт не е допуснато нарушение, налагащо отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение