Решение № 14331 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2018 г.

Решение № 14331 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Велико Търново и на "Сладоледена фабрика" ООД, ЕИК 130237885 със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, "Улица на услугите" № 3 и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. "Васил Левски" № 31, ет. 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Костадинов, против решение № 123/4.04.2018 г. на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 978/2017 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"– Велико Търново се обжалва решението на административния съд в частта му, в която е отменен ревизионният акт /РА/ и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 300 лв. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и доказателствата, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 3 233. 14 лв. Ответникът по касационната жалба – "Сладоледена фабрика" ООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костадинов с пълномощно за касационната инстанция, приложено на л. 9, и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената част, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. С касационната жалба на "Сладоледена фабрика" ООД решението на административния съд се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и доказателствата и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП"– Велико Търново – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Манов с пълномощно на л. 17 по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 452. 40 лв. за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия касационен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04-1402102-091-001/19.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 249/5.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Сладоледена фабрика" ООД са установени: 1. задължения за ДДС в размер на 38 979. 51 лв. и лихви в общ размер 13 983. 99 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит за различни данъчни периоди от 2009 г. до 2012 г. по фактури, издадени от "Мареа дизайн" ЕООД, "Смайл шоп" ЕООД, "Ера елит 3" ЕООД, "Шугър пак" ЕООД, "ССК 08" ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за липса на доставки на стоки и услуги; 2. Задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 32 552. 70 лв. и лихви – 21 107. 93 лв. на основание чл. 26, т. 2, чл. 77, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО в резултат на непризнати разходи по една фактура, издадена от "Мареа дизайн" ЕООД, и фактури, издадени от "Милиян 19" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо. Направено е след изчерпване на фазата на задължителния контрол по административен ред и в рамките на преклузивния срок по чл. 156 ДОПК. РА е издаден след проведено ревизионно производство, възложено редовно от компетентен орган, определен със заповед на директора на компетентната ТД. ЗИЗВР са издадени от същия орган. РА е издаден от компетентни органи по приходите – от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, определена със ЗВР, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. В ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. РА отговаря на изискванията относно форма и съдържание, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК. Изготвен е ревизионен доклад /РД/ със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 117, ал. 2 ДОПК. Неспазването на срока на ревизията и на срока за издаване на РД не води до нищожност на РА. Тези изводи на съда са правилни, съответно, неоснователни са доводите на касатора "Сладоледена фабрика" ООД за нищожност на РА като издаден от некомпетентни органи по приходите. Въпросът за валидността на РА е разрешен с влязло в сила решение - № 15316 от 13.12.2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. д. № 13449/2016 г., с което е отменено първоначалното решение на ВТАС - № 312/27.10.2016 г. по адм. д. № 448/2015 г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания за постановяване на решение по съществото на спора. Настоящата касационна инстанция преценява като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отменен РА, съответно за неоснователна касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"– Велико Търново, поради следното: Административният съд е отменил РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 8 559. 38 лв. за данъчния период м. август 2010 г. по 3 фактури, издадени от "Щугър пак" ЕООД, с предмет на доставките – захар. За да се признае правото на приспадане, в тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставките и използването им за следващите, осъществени от него облагаеми доставки. Когато тези две предпоставки са доказани, по принцип това право не може да бъде отречено, освен ако данъчната администрация не предостави обективни данни за позоваването му с цел злоупотреба или данъчна измама, осъществена от предходен доставчик, за която данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/12, Боник, т. ЗЗ и т. 37/. Правилно съдът е приел, че представените доказателства от "Сладоледена фабрика" ООД в хода на ревизията писмени доказателства установяват получаването на стоката по процесните фактури. Този факт се удостоверява с приемо-предавателните протоколи към всяка една от процесните фактури, подписани от М. Цвятков за доставчика и С. Гичева за получателя. С. Гичева е разпитана като свидетел по делото и според нейните показания подписите в приемо-предавателните протоколи са положени от нея, така както е и посочено в тях чрез изписване на имената й. Тя потвърждава и подписа си в стоковите разписки за получени стоково-материални ценности като обяснява, че ги е подписвала в качеството й на началник склад. Както е посочил съдът, макар разполагаемостта със съответното количество стока на доставчика да не е задължителна предпоставка за признаване осъществяването на доставките, в случая това обстоятелство е безспорно установено чрез представените от трето, неучастващо в процеса лице, а именно "Захар" ЕАД – Стара Загора, което е представило 5 фактури, издадени през м. юли и м. август 2010 г., на "Шугар пак" ЕООД, придружени с нареждания за експедиция на стоката от захарния завод с посочените номера транспортни средства, удостоверяващи получаването на захар в чували по 1 000 кг. от водача П. Петров от името на "Шугар пак" ЕООД в склада на "Захар" ЕАД в гр. Горна Оряховица. Установено е от свидетелските показания на свидетелите Х., управляващ и представляващ "Шугар пак" ЕООД и Нойков, управител и представляващ "Техника" ООД, че между двете дружества е имало сключен договор за наем на склад, находящ се на "Беляковско шосе" № 5. Договорът е представен в ревизионното производство. Макар че и доказването на транспорта не е задължително условие за признаване реалността на доставките, в случая са представени пътни листове и товарителници, според които е осъществен транспорт на стоката от "Беляковско шосе", където е складът на "Шугар пак" ЕООД до базата на жалбоподателя с транспортни средства, собственост на "Сладоледена фабрика" ООД – рег. [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС], според приложените по делото свидетелства за регистрацията им. Доказано е влагането на получената захар в производствената дейност на жалбоподателя, а именно в крайните продукти – сладоледени торти и сладоледи според заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Ответникът е оспорил автентичността на всички подписи. Вярно е, че М. Цвятков не е разпитан като свидетел и не е потвърдил, че подписът в приемо-предавателните протоколи е негов. Разпитан е обаче като свидетел И. Хаджимустафа, който е управител и представляващ "Шугар пак" ЕООД след М. Цвятков. Според данните в търговския регистър договорът между тях за прехвърляне на дружествените дялове е от 4.08.2010 г., т. е. преди датите на процесните фактури, но вписването му в търговския регистър е на 29.08.2010 г. или след издаването им, което обяснява наличието на подписи в протоколите на Цвятков. Х. от своя страна потвърждава осъществяването на доставките от "Шугар пак" ЕООД за "Сладоледена фабрика" ООД. С РА правото на данъчен кредит е отказано само с доводи за липса на доставки без да се предоставят обективни данни за осъществена данъчна измама от самото данъчно задължено лице, което упражнява това право или от негов доставчик. С РА е отказано право на приспадане по 3 фактури, издадени от "Захарна индустрия" ЕООД в данъчните периоди м. юни и м. юли 2012 г. с предмет на доставките – захар. Правилно е приел съдът, че събраните по делото доказателства установяват предаването на стоката, за която са издадени фактурите. По фактура № 225/26.06.2012 г. предаването и получаването на 22, т. захар е удостоверено с приемо-предавателен протокол към нея от същата дата, подписан за предал от С. Танев, управител и представляващ "Захарна индустрия" ЕООД, и от Ц. Цветанов, управител и представляващ "Сладоледена фабрика" ООД. Разпитан като свидетел, Танев потвърждава извършването на доставката и подписа си в протокола. Според дадените от него обяснения захарта е доставена от Гърция и това се потвърждава от приложения по делото търговски документ, издаден от "Захарна индустрия" ЕООД, за транспорт на захар 22, т. /книжни чували по 25 кг./, произведена от HELLENIC SUGAR INDUSTRY S. A., с получател "Захарна индустрия" ЕООД и доставка до "Сладоледена фабрика" ООД. Посоченият в търговския документ код на производство L5/06.10.11 съответства на данните, вписани в дневника за входящ контрол на хранителни продукти за дата 26.06.2012 г., относно приемането на 22, т. захар с доставчик "Захарна индустрия" ЕООД и придружена с търговски документ. Получаването на стоката 22, т. захар по фактура № 293/25.07.2012 г. е удостоверено със стокова разписка № 279/25.07.2012 г., подписана отново от Танев от името на доставчика според неговите показания. Свидетелят потвърждава, че е негов подписът и в самата фактура. Получаването на посоченото количество захар от този доставчик се установява и от вписването в дневника за входящ контрол на хранителни продукти за дата 25.07.2012 г. Получаването на стоката 22. 8, т. захар по фактура № 257/04.07.2012 г. е удостоверено със стокова разписка № 240/4.07.2012 г. Свидетелят Танев потвърждава, че фактурата е подписана от него. Допълнително в хода на съдебното производство от трети неучастващи лица – Специализиран наказателен съд – София и "Ценко-81" ЕООД – Стражица са представени транспортни документи, доказващи осъществяването на транспорта на стоката с изпращач "Захарна индустрия" ЕООД и получател "Сладоледена фабрика" ООД по фактурите от 25.07.2012 г. и от 4.07.2012 г. Товарителницата от 25.07.2012 г. доказва транспортирането на стока 22, т. захар /палети/ от изпращач "Захарна индустрия" ЕООД до "Сладоледена фабрика" ООД – Велико Търново и превозвач "Ценко-81" ЕООД – Стражица. Същата съдържа подписи и печати на изпращач, превозвач и получател /от името на Сладоледена фабрика" ООД – Алексиева/. Подписите не са оспорени от ответника по делото. Към товарителницата е приложен пътен лист и фактура за транспортната услуга, издадена на "Захарна индустрия" ЕООД. Товарителницата от 4.07.2012 г. доказва транспортирането на 22. 8, т. захар /палети/ с изпращач "Захарна индустрия" ЕООД, получател "Сладоледена фабрика" ООД и превозвач "Нико" ООД. Товарителницата съдържа подписи и печати на изпращач и получил, както и подпис на шофьора Д. Божанов. същите не са оспорени от ответника. Доказано е и влагането на захарта в готов продукт, съответно – неговата реализация до клиенти на жалбоподателя. Според съдебно-счетоводната експертиза въведената при жалбоподателя система от добри производствени практики като част от системата за безопасност на храните /НАССР/ осигурява пълно проследяване на храните от постъпването на суровината до реализацията на готовия продукт. При получаването на суровина в склада същата се завежда в дневник за входящ контрол, формира се партиден номер, чрез който може да се проследи влагането й в производството на готов продукт, на който също така се поставя партиден номер. При експедиране на готова продукция се издава от дружеството търговски документ. На базата на проверените счетоводни и други документи, искания за отпускане на материални ценности, работни карти за дозиране на суровини и заявки за производство вещото лице дава заключение за влагане на стоката в произведен готов продукт и неговата реализация на вътрешния пазар и чрез ВОД в страни членки от ЕС. По касационната жалба на "Сладоледена фабрика" ООД: Правилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против частта от РА, с която е отказано право на приспадане по фактурите, издадени от "Мареа дизайн" ЕООД и "Смайл шоп" ЕООД с предмет рекламни стикери, етикети за горещ шоколад /дизайн и предпечатна подготовка/, етикети. Представени са от жалбоподателя само фактурите и извлечения от счетоводните сметки, по които същите са отразени. Липсват доказателства за предаване и приемане на изработените етикети и рекламни стикери, нито за одобрен дизайн от възложителя, нито за връзката между рекламните стикери и дейността на жалбоподателя. Настоящата касационна инстанция преценява като неправилно решението на ВТАС в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно отказано право на приспадане по фактура № 100000101/8.02.2011 г., издадена от "ССК 08" ЕООД, с предмет 22. 75, т. захар. Предаването и приемането на стоката е удостоверено с приемо-предавателен протокол, подписан от К. Добрев за доставчика "ССК 08" ЕООД и от Ц. Цветанов за получателя – "Сладоледена фабрика" ООД. За приемането на захарта е съставена и стокова разписка № 9/8.02.2011 г., съдържаща подписи на предал и приел, но без да са вписани имената на лицата, които са ги положили. К. Добрев е едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ "ССК 08" ЕООД, а Ц. Асенов Цветанов – управител и представляващ "Сладоледена фабрика" ООД. Приемо-предавателният протокол и стоковата разписка са оспорени относно тяхната автентичност от ответника, но не е оспорена фактурата, а тя съдържа същия подпис на лицето К. Добрев и печат на дружеството доставчик не за съставил документа, а за "предал стоката". Подписът във фактурата на същото лице не е оспорен. Относно подписите на лицата, подписали стоковата разписка и приемо-предавателния протокол за "приел стоката" следва да се посочи, че свидетелката С. Гичева е посочила, че не е абсолютно сигурна дали подписът в стоковата разписка е неин, но е заявила, че подписите в предявените й документи, съдържащи се в папка 3, за "получил" са или на господин Христакиев, или на госпожа И. Павлевска. И. Павлевска също е разпитана като свидетел и е потвърдила, че като "специалист логистика" е подписвала документи, когато дойде стока /фактури, приемо-предавателни протоколи и товарителници/. Захарта 22. 75, т. е вписана като приета в дневника за входящ контрол на 08.02.2011 г. като доставена от "ССК 08" ЕООД по фактура № 100000101/08.02.2011 г. и заведена с партиден номер 0200026. Както беше посочено по-горе, според съдебно-счетоводната експертиза въведената при жалбоподателя система от добри производствени практики като част от системата за безопасност на храните /НАССР/ осигурява пълно проследяване на храните от постъпването на суровината до реализацията на готовия продукт. При получаването на суровина в склада същата се завежда в дневник за входящ контрол, формира се партиден номер, чрез който може да се проследи влагането й в производството на готов продукт, на който също така се поставя партиден номер и същият готов продукт може да се проследи до клиента на "Сладоледена фабрика" ООД. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за това, че е осъществена доставка на стока, са събраните данни още в хода на ревизията, предоставени от ТД на НАП – София, според които за данъчния период м. февруари 2011 г. "ССК 08" ЕООД е декларирало ВОП от SUGAR TRADING INTERNATIONAL, SRL VIN RO27305023 AVANTAJ UNION MARKET, SRL VIN RO26777746. При извършената проверка е установено, че доставчиците са с валидни VIN и са декларирали ВОД в същите обеми. Само поради обстоятелството, че в хода на ревизионното производство на "ССК 08" ЕООД това дружество не е предоставило данни от кого е извършен транспортът и къде е съхранявана стоката /склад на "ССК 08" ЕООД/ или е транспортирана директно до клиент на "ССК 08" ЕООД, не може да се приеме, че доставката по процесната фактура не е осъществена. Не е налице е право на данъчен кредит по фактура № 1100000232/26.05.2009 г., издадена от "Ера Елит 3" ЕООД с предмет 15 000 кг. захар. Стоковата разписка, целяща да установи предаването и получаването на стоката, е оспорена от ответника като неавтентичен частен документ. Свидетелката С. Гичева не потвърждава, че подписът за получил в стоковата разписка е неин, а от стоковата разписка не се установява кой е предал захарта от името на доставчика. Според показанията на свидетеля С. Иванов Симеонов от 2008 г. е изпълнявал длъжността организатор на производството и завеждащ складовата дейност на "Ера Елит 3" ЕООД. Р. Минчев е отговарял за приемането на стоката в склада в гр. Севлиево, ул. "Стоян Бъчваров" № 8 /за кратък период от време дружеството е имало и втори склад в с. Дебнево, община Троян/. При подадена от Симеонов заявка Р. Минчев изписва стоката от склада, товари я на транспортни средства на "Ера Елит 3" ЕООД и тя се транспортира до клиента. Според неговия личен архив, "Ера Елит 3" ЕООД е доставило захар на "Сладоледена фабрика" ООД, доколкото изписване на стока от склада без негова заявка не може да стане, но този свидетел не твърди, че е подписал документа, удостоверяващ предаването, нито че същият е подписан от Р. Минчев. В стоковата разписка не е вписан нито рег. номер на транспортното средство, нито са вписани имената на шофьора, осъществил транспорта на стоката и евентуално предал същата. Поради липсата на доказателства за предаване и приемане на захар 15 000 кг. правилно съдът е приел, че не е доказано от жалбоподателя осъществяването на доставката по тази фактура. Относно доставките от "Милиян 19" ЕООД: Незаконосъобразно с РА не са признати разходите по фактура № 337/28.05.2008 г., фактура № 338/29.05.2008 г. и фактура № 374/23.06.2008 г. за доставки на сухо мляко. Към първите две фактури е представен търговски документ № 11654/28.05.2008 г. с доставчик "Милиян 19" ЕООД и получател "Сладоледена фабрика" ООД, превозвач ЕТ "С. Евтимов", шофьор С. Евтимов с превозно средство рег. [рег. номер на МПС] и вид на стоката сухо мляко с произход Литва и склад изпращач – Фиоре ЕООД BG 2203011. Към третата фактура е представен търговски документ № 11657/23.06.2008 г. с изпращач "Милиян 19" ЕООД, получател "Сладоледена фабрика" ООД, превозвач ЕТ "С. Евтимов", шофьор С. Евтимов с превозно средство рег. [рег. номер на МПС] и вид на стоката сухо мляко с произход Литва и склад изпращач – Фиоре ЕООД BG 2203011. От страна на С. Евтимов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Съни-С. Евтимов", по делото е представено свидетелство за регистрация на автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и договор за лизинг с "Т. С. Лизинг – Ауто" ООД относно автомобил с рег. [рег. номер на МПС], регистриран в КАТ като собствен на "Т. С. Лизинг – Ауто" ООД, според предоставените данни от ГД "Национална полиция" – МВР с писмо рег. № 328600 – 20958/19.05.2016 г. Според данните в удостоверението, придружаващо представените доказателства, ЕТ "С. Евтимов" е извършил транспорта на стоката сухо мляко с произход Литва, собственост на "Милиян 19" ЕООД, до "Сладоледена фабрика" ООД в гр. Велико Търново. Суровината е вписана като постъпила в дневника за входящ контрол като доставена от "Милиян 19" ЕООД и партиден номер, срок на годност, вписани и в търговските документи, както и номерата и датите на търговските документи. Обстоятелство, че стоката е изпратена от склад на Фиоре ЕООД BG 2203011 без да са представени от страна на доставчика доказателства за това, че същата от Литва е доставена в този склад и получена в него от "Милиян 19" ЕООД, не дава основание да се приеме, че няма осъществени доставки по изброените три фактури, противно на приетото от органите по приходите и от съда. По останалите фактури от този доставчик отново има представени търговски документи, опаковъчен лист от 2.07.2008 г. и анализно свидетелство от същата дата, целящи да докажат доставка на сухо мляко 22 000 кг. от ЗАО "Мариямполес пиено консервай" – Литва за "Милиян 19" ЕООД с вписаните превозни средства рег. номера [рег. номер на МПС]/[рег. номер на МПС], както и допълнителна атестация към сертификат № 67-2/07.03.2008 г. на лабораторията на ЗАО "Мариямполес пиено консервай" – Литва, целящо да установи доставка на 22 000 кг. сухо мляко за "Милиян 19" ЕООД с транспортни средства рег. [рег. номер на МПС] /[рег. номер на МПС]. Към фактурата с № 389/4.07.08 г. обаче е приложен търговски документ с превозвач "Булгар Транс" без вписани номера на транспортното средство и имена на шофьора, както и без подписи на лицата, предали и получили стоката. Към фактурата от 12.03.2008 г. е представен търговски документ без вписан превозвач, но вписан шофьор И. Григоров и транспортно средство рег. [рег. номер на МПС]. Дали подписът за предал е на шофьора И. Григоров или на представляващия "Милиян 19" ЕООД П. Петров, не е ясно, тъй като липсват имена към него. При оспорване от страна на ответника на автентичността на тези документи и недоказано авторство от страна на жалбоподателя, правилно е приел ВТАС, че не доказват предаване и получаване на стоките от "Милиян 19" ЕООД на "Сладоледена фабрика" ООД. Към останалите фактури няма представени търговски документи, а автентичността на стоковите разписки и особено на авторството на подписалите ги в качеството им на лица, предали стоките, не е установено. По тези фактури, както и по фактура № 632/4.08.2008 г., издадена от "Мареа дизайн" ЕООД, правилно и законосъобразно не са признати с РА отчетените разходи в общ размер 187 927 лв. и във връзка с това са установени задължения за корпоративен данък и лихви за 2008 г., съответно правилно административният съд е потвърдил РА в посочената част, както и в частта на установените лихви върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 754. 49 лв. С оглед изложеното решението на ВТАС следва частично да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което също частично да се отмени РА. При този изход на спора разноските на страните следва да се присъдят на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение