Решение № 2368 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2014 г.

Решение № 2368 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Глобал Концепт" ООД, чрез адв. Красимир Григоров срещу решение № 643 от 07.02.2014 г., по адм. дело № 6680/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2021109798 от 21.11.2011 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в частта потвърдена с решение № 1155 от 18.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 212.96 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Заповедта за възлагане на ревизията не е надлежно връчена на ревизираното лице. Ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Излага твърдения, че е недопустимо лицето, което е участвало при съставянето на ревизионния доклад да е съставило и ревизионния акт. Ревизионния доклад (РД) е издаден след 14-дневния срок от приключване на ревизията. Процесните доставки са реални. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна н ревизионния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" (преди "ОУИ") - гр. София при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА 2021109798 от 21.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 26 878.91 лв. и лихви в размер на 11 276.45 лв. по фактури, издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Транс Строй Плюс" ЕООД, "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Юнайтед Требъл" ЕООД и "Крав Мага" ЕООД и дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 212.96 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставка между регистрирани лица с фактура и отразяването в отчетната им документация не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. В хода на производството ревизираното лице не е представило безпротиворечиви доказателства за реалност на доставките. По делото е установено, че доставчиците не са разполагали с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на спорните доставки. Не се установява произхода на строителните материали, не се установява къде са били складирани и как са транспортирани до обектите, в които е следвало да се вложат. Поради изложеното съдът е приел, че ревизираното лице не е успяло да опровергае констатациите на органа по приходите в процесния РА. Решението е правилно. Спорът пред първоинстанционния съд, е бил относно обстоятелството налице ли са предпоставки за право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице за данъчните периоди м. 11.2007 г., м. 02, м. 04 и м. 08.2008 г. по 5 фактури, с предмет на доставка "СМР" и "услуги", издадени от "Трансгруп 2007" ЕООД; за данъчния период м. 04.2009 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "услуга" и 1 кредитно известие (КИ) към същата фактура, издадени от "Титан Сити" ЕООД; за данъчните периоди м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2009 г. по 5 фактури, с предмет на доставка "услуга", издадени от "Карбон Файбър" ЕООД; за данъчните периоди м. 06.2008 г., м. 04.2009 г. по 2 фактури, с предмет на доставка "СМР" и "укрепване на конструкция" и 1 КИ към втората фактура, издадени от "Транс Строй Плюс" ЕООД; за данъчните периоди м. 07. и м. 10.2008 г. по 3 фактури, с предмет на доставка "СМР", издадени от "Б. О. П. - 2007" ЕООД; за данъчните периоди м. 02 и м. 10.2007 г. по 2 фактури, с предмет на доставка "монтажна дейност съгласно договор" и "материали" и 1 КИ към втората фактура, издадени от "Юнайтед Требъл" ЕООД; за данъчния период м. 01.2007 г. по 1 фактура, с предмет на доставка "съгласно договор" и 1 КИ към нея, издадени от "Крав Мага" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и правилно въз основа на тях е установил фактическата обстановка по делото. Неоснователно е твърдението, че заповедта за възлагане на ревизията не е надлежно връчена на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че екземпляри от заповед за възлагане на ревизия № 1104471 от 12.04.2011 г., изменена със заповед № 1109798 от 23.08.2011 г., издадени от началника на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП, с които е възложено извършването на ревизия на задълженото лице за данъчните периоди от 01.01.2007 г. до 28.02.2011 г., е връчен на управителя на ревизираното лице на 26.08.2011 г., видно от отбелязването на разписката за връчването му (л. 28, папка 1). Неоснователен е довода на касатора, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Съдът правилно е посочил, че със заповед № К 1109798 от 14.10.2011 г., издадена от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е определен компетентният орган по приходите за издаването на ревизионния акт - Антония Калчева Нинкова, а началникът на сектор "Ревизии" има правомощието да издава заповеди за определяне на компетентен орган по силата на заповед № РД-01-6 от 04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП София. Твърденията на касатора, че е недопустимо лицето, което е участвало при съставянето на ревизионния доклад да е съставило и ревизионния акт също са неоснователни. Върховният административен съд неведнъж е посочвал, че приложимият процесуален закон - ДОПК в чл. 119, ал. 2 регламентира задължение за органа, възложил ревизията да определи със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде РА. Нито в чл. 119 ДОПК, нито в чл. 117 ДОПК, отнасящ се до съставянето на РД, изрично е регламентирана забрана от законодателя едно и също лице да участва в ревизията и да изготви РД и да издаде РА. От липсата на изрична забрана следва, че преценката е предоставена на органа, възложил ревизията. Неоснователно е възражението, че РД е издаден след 14-дневния срок от приключване на ревизията и поради това е допуснато нарушение на чл. 117, ал. 1 ДОПК. Срокът на ревизията съгласно заповедта от 22.08.2011 г. е до 25.09.2011 г. 14-дневният срок за издаване на РД е изтекъл на 09.10.2011 г. (неделя - почивен ден), поради което РД правилно е издаден в първия работен ден - 10.10.2011 г. Освен това Върховният административен съд неведнъж е посочвал, че подобно оплакване е принципно неоснователно, защото сроковете за извършване на ревизията и издаването на РД са инструктивни и просрочието им не влече незаконосъобразност във вид н нищожност на цялото производство и на издадения РА, а евентуално не се съобразяват тези процесуални действия, които са извършени извън определения срок. В настоящия случай РД е издаден в срок. По същество на спора настоящият състав съобрази, следното: По делото е установено, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси, поради което искането за предоставяне на документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчиците не са представили поисканите документи. По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ) и допълнение към ССЕ. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че счетоводството на касатора е водено редовно и при спазване на Закона за счетоводството (ЗС). Счетоводството на доставчиците не е проверено, защото същите не са намерени от вещото лице. По делото са представени спорните фактури; четири договора, с предмет различни видове СМР, сключени между ревизираното лице и "Трансгруп 2007" ЕООД; два договора за извършване на услуги, сключени между ревизираното лице и "Транс Строй Плюс" ЕООД; два договора за предоставяне на специални услуги по доставки и монтаж на конструкции и специално обзавеждане, сключени между ревизираното лице и "Юнайтед Требъл" ЕООД. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Представените писмени доказателства, както и заключението на ССЕ установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗС, за осчетоводяване на извършените доставки. Спазването на формалните изисквания на ЗДДС, не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. От представените доказателства не се установява извършването на спорните доставки. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по процесните доставки на строително-монтажни работи (СМР), "монтажна дейност съгласно договор" и "услуги по договор", е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата или от негов подизпълнител. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на процесните доставките от посочените преки доставчици. Видно от представените по делото доказателства, дружествата - доставчици не са ползвали подизпълнители. За никой от доставчиците, не е доказано с какви съоръжения, материали и работници са осъществени процесните услуги. По делото не са представени одобрени работен проект за извършване на услугите, протокол за начална дата на изпълнение на договорите, документи доказващи техническите стандарти за качеството на влаганите материали, не са представени доказателства за транспорт на материалите до обектите. Не е установен произхода на строителните материали, необходими за извършване на процесните СМР, не са представени доказателства за съхраняването на строителните материали до влагането им в обектите и не е представена информация за предходни доставчици. Всички доказателства преценени в тяхната съвкупност водят до извода, че не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,