Решение № 17137 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 575/2011 г.

Решение № 17137 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 575/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Николов Казаков от гр. Габрово срещу решение № 903/26.11.2010 г., постановено по адм. дело № 60/2010 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 38/25.09.2009 г. на началник на Митница - Калотина. Касаторът счита, че решението на АССО е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е дал вяра на документи, които не е следвало да приобщава към доказателствата по делата, а именно транзитна декларация ЕАД и спецификация на стоки - втора ръка, тъй като тези документи били оспорени от касатора. Подробни доводи излага за допуснати нарушения на ГПК по повод оспорването на документите. Неправилно според касатора съдът е приел, че транзита не е бил приключен поради неприключената сръбска транзитна декларация. Твърди, че липсата на акт за установяване на административно нарушение обуславя липсата на състава на чл. 233, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, писмено становище и писмена защита от адв. Кирил Груев. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на митническия орган, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница Столична, чрез юрк. Станков, моли да бъде оставено в сила решението на АССО. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд, София-област е бил сезиран с жалба от Стефан Казаков срещу решение № 38/25.09.2009 г. на началник на Митница - Калотина, потвърдено с решение № РМ 4407-0458/38 от 18.11.2009 г. на директора на РМД - гр. София за определените му публични задължения - мито - 351,72 лв., ДДС - 748,41 лв. и такса гуми - 1900 лв. Съдът е приел, че с представената сръбска транзитна декларация ЕАД № 38680/7.11.2006 г., която е подпечатана от сръбските митнически власти и я прави официален документ, е установен режим "транзит" по отношение на стоки, съставляващи общ брой колети 264 с бруто тегло 2000 кг, превозвани в транспортно средство с българска регистрация. Получател на същите стоки е Стефан Казаков - България, а декларатор - представител е "Конте" ООД гр. Шид, Р Сърбия. Митническото учреждение на изпращане е митнически пункт Шид, страната на експедиране е Австрия, а държавата на крайната точка е България. Върху превозваните стоки е упражнен контрол от митническото учреждение на изпращане, като за стоките е поставена пломба 1хSTR/289HR, с краен срок 10.11.2006 г. Неразделна част от цитирания по-горе ЕАД, изготвен от сръбските митнически власти, е описанието на стоката втора ръка, вписана в ЕАД и подробно индивидуализирана в спецификация. Стоката втора ръка с описаните в ЕАД брутно тегло, стойност и количество и пломба съставляват: гуми 254 х 3 = 762 евро; кафе машина 3 x 5 = 15 евро; отоплителен уред 3 x 3 = 9 евро; моторен трион 1 х 10 = 10 евро; ски 1 х 5 = 5 евро; косачка за трева 2 х 10 = 20 евро, или обща стойност по спецификация на стоката втора ръка 821 евро. Съдът не е възприел твърденията на Казаков, че процесните стоки е продал на сръбска територия, тъй като за това не са ангажирани никакви доказателства. Съдът е счел, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че е приключил режима транзит, оформен от сръбските митнически власти, но такова доказване не е проведено. На основание чл. 199, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ според съда е възникнало вносно митническо задължение за неправомерно въвеждане на стоки на нашата митническа територия. Относно размера на публичните вземания, съдът е приел, че те правилно са определени. Решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По несъмнен начин е установено по делото, че на 8.11.2006 г. на сръбската граница Стефан Казаков е преминал с микробус, превозвайки стоки - втора употреба. За целта е съставена транзитна декларация на ЕАД № 38680/7.11.2006 г., придружена от спецификация и от тях се установява, че Казаков е превозвал индивидуализираните от съда стоки - втора употреба. Тази транзитна операция не е била приключена на българската митническа територия и затова административният орган, а впоследствие и съда законосъобразно са приели, че е налице неправомерно въвеждане на стоки, подлежащи на обмитяване. Неоснователни са оплакванията относно производството по оспорване, открито в съдебното производство пред първоинстанционния съд на транзитната декларация и спецификацията. Транзитната митническа декларация е подписана и подпечатана от сръбски митнически власти, което удостоверява стоките, които транзитно преминават през тази граница. В този смисъл тази декларация от момента на подписването и подпечатване на митнически орган на Република Сърбия става официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Касаторът не е представил насрещни доказателства, които да оборят тази доказателствена сила. Твърденията му не са подкрепени с никакви доказателства. Обстоятелството, че на сръбската граница е съставена митническа транзитна декларация сочи, че стоките са били под митнически режим транзит. Транзитирането на стоките означава, че те са били въведени на митническата територия на страната, но митнически режим не е деклариран. Несъставянето на акт за административно нарушение не означава, че обмитяването на стоките на основание чл. 199, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 3 ЗМ е извършено незаконосъобразно. Относно определения размер на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че те са определени на основание чл. 35, ал. 1 ЗМ по стойността, на която стоките са закупени с цел износ за България, като по отношение на автомобилните гуми и определената такса гуми са спазени разпоредбите на Митническата тарифа, която е била в сила за 2006 г., както и ПМС № 137/1999 г. и тарифата към него. Относно посоченото правно основание в решението на митническия орган, оспорено пред административния съд, последният правилно е приел, че грешката в правното основание е санирана в решението на горестоящия административен орган. Този пропуск не е съществен и сам по себе си не води до отмяна на индивидуалния административен акт. Наистина към момента на възникване на вносното митническо задължение - октомври 2006 г. България още не е била чл. на Европейския съюз, поради което позоваването на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., а не на съответната разпоредба от българския митнически закон е било неправилно, но този порок не е съществен и не води до отмяна на постановения административен акт. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение,