Решение № 1111 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2008 г.

Решение № 1111 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на кмета на община Смолян срещу решение № 74/11.06.07 г. по адм. д. № 285/2006 г. по описа на Смолянския окръжен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Зина Албенова Хаджиева чрез пълномощника си, адв. Христов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Копринка Кирилова Заимова, Филка Албенова Радева и Илияна Николова Маргаритова не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Настоящето касационно производство е образувано след проведено производство по чл. 237 и сл. АПК и постановяване на решение № 8783/16.07.08 г. по адм. д. № 4096/08 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 11812/27.11.07 г. по адм. д. № 7173/07 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на II-ро отделение. Предмет на оспорването по адм. д. № 285/06 г. по описа на Смолянския окръжен съд е мълчалив отказ на кмета на община Смолян по заявление вх. № 94-К-171-1/6.07.06 г. на Копринка Кирилова Заимова, Филка Албенова Радева и Зина Албенова Хаджиева за отмяна на заповедта за отчуждаване и обезщетяване и прекратяване на отчуждителното производство по реда на § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ за част от имот пл. № 510, кв. 12 по плана на кв. "Райкова"-Смолян. С постановеното по делото решение, с мотиви за незаконосъобразност, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на община Смолян за ново процедиране съобразно указанията на съдебния състав. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Със Заявление вх. № 94-К-171-1/6.07.06 г. ответниците по касационната жалба Хаджиева, Заимова и Радева с твърдение, че до 30.10.98 г. имотът не е завзет, са поискали на основание § 9, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПР на ЗУТ) прекратяване на отчуждителното производство на недвижим имот, представляващ част от имот № 510, кв. 12 по плана на кв. "Райково"-Смолян, отчужден от наследодателя им със Заповед № 484/24.06.85 г. и включен в парцел (УПИ) III кв. 12, отреден за "търговски център". По това заявление административният орган е дължал произнасяне с индивидуален административен акт, предвид което непроизнасянето му в законния срок обективира наличието на мълчалив отказ. Последният се явява законосъобразен по следните съображения: Разпоредбата на § 9 ПР на ЗУТ урежда правоотношенията на гражданите и общинските администрации по повод незавършили отчуждителни производства - ал. 1 и завършени такива - ал. 2. Правните норми установяват като меродавна датата 30.10.98 г. към която следва да бъде извършвана във всеки конкретен случай преценката за фазата, в която се намира отчуждителното производство, като двете хипотези ползват като разграничителен критерий завземането на имота за конкретното отчуждително мероприятие към тази дата. В случай, че към 30.10.98 г. имотът е завзет, ал. 1 указва приключване на отчуждителното производство по реда на отмените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство или на отменения чл. 102 от Закона за собствеността. Алинея 2 регламентира процедирането на отчуждителните производства в случаите, когато имотът, предмет на отчуждаване не е завзет към 30.10.98 г. и отчуждителното мероприятие не е осъществено като предвижда отмяна на заповедта за отчуждаване и обезщетяване и издаване на заповед за прекратяване на производството. От данните по делото (влезли в сила решение по адм. д. № 119/99 г. и определение по адм. д. № 211/05 , двете на Смолянския окръжен съд) се установява, че заявлението от 6.07.06 г. е подадено след неуспешно проведени административни производства за отмяна на отчуждаването на процесния имот с площ 150 кв. м., част от имот 510, кв. 12, на основание разпоредбите на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и пр. и по реда на чл. 31 ЗОС. Наред с това от материалите по делото се установява, че образуваният от отчуждените със Заповед № 484/24.06.85 г. незастроени имоти парцел (УПИ) III, кв. 12, ведно с изградения търговски център е актуван като частна общинска собственост с Акт № 673/24.09.03 г., по силата на надлежно вписан Договор за продажба на имот-частна общинска собственост с дата 9.11.04 г. е преминал в патримониума на трето лице и е отписан от актовите книги на общината като общинска собственост. Тази безспорна фактическа обстановка налага извода, че отчуждителното мероприятие е осъществено, респ. че отчуждения недвижим имот е завзет. Завземането на имота представлява поредица от фактически действия от вида на установените по делото, като липсата на изрична заповед по чл. 102, ал. 5 ЗТСУ (отм) не обуславя извод в обратен смисъл. При така установената фактическа обстановка и възприетия извод за осъществяване на отчуждителното мероприятие, формираният по повод заявлението от 6.07.06 г. мълчалив отказ на кмета на община Смолян се явява законосъобразен. Представеното в производството по отмяната удостоверение № 4370/9.01.08 г. на Банка ДСК-Смолян, указва на редовно проведена на отчуждителната процедура като изплащането за обезщетението или липсата му би имало значение в хитопезата на § 9, ал. 1 ПРЗУТ с оглед необходимостта от довършване на отчуждителното производство. Установяването дали обезщетението е заплатено в хипотезата на § 9, ал. 2 ПР на ЗУТ води единствено до евентуална облигационна претенция след влизане в сила на заповедта за прекратяване на производството. С оглед изложеното налага се извод за основателност на касационната жалба и уважаването й с отмяна на оспореното решение и постановяване ново, с което оспорването по жалбата на Копринка Кирилова Заимова, Филка Албенова Радева и Зина Албенова Хаджиева се отхвърли. При този резултат от касационното производство претенцията на ответната по касационната жалба Зина Албенова Хаджиева за присъждане на разноски се явява неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд