Решение № 2491 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2018 г.

Решение № 2491 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) към Национална многопрофилна транспортна болница (НМТБ) "Цар Борис III" гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Р. Пашова, срещу решение № 6472 от 09.11.2017 г., постановено по административно дело № 11847/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС № 319/03.11.2016 г. на Транспортната централна лекарска експертна комисия при НМТБ "Цар Борис III" град София; 2) осъдена Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", към която е сформирана Транспортната централна лекарска експертна комисия, да заплати в полза на жалбоподателя (А. Бъчваров от [населено място]) сумата от 236 (двеста тридесет и шест) лева – заплатено възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза; 3) осъдена Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", към която е сформирана Транспортната централна лекарска експертна комисия, да заплати в полза на АССГ сумата от 200 (двеста) лева, представляваща изплатеният депозит за изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Касаторът е навел доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на отменения от първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отменената карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС № 319/03.11.2016 г. на Транспортната централна лекарска експертна комисия при НМТБ "Цар Борис III" град София, като се претендира и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация А. Бъчваров от [населено място] лично се явява в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - София-град по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от А. Бъчваров карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС № 319/03.11.2016 г. на Транспортната централна лекарска експертна комисия при НМТБ "Цар Борис III" гр. София, с която на лицето са отнети следните категории за правоуправление на МПС - В+Е, С, С1, С+Е, С1+Е и Т. Като мотиви за това е посочено, че Бъчваров не отговаря на изискванията за физическа годност на водачите на МПС от тези категории съгласно т. 31 а т. 17 и т. 43 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории (наредбата е издадена от министъра на здравеопазването). За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него карта. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган, но не в предвидената от закона форма и при неспазване на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, назначил е нужните съдебни експертизи и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната карта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. За изясняване на спорните правоотношения и при условията на чл. 171, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът правилно е назначил две съдебни експертизи - една съдебно-медицинска и една автотранспортна. Това се е наложило, тъй като въпросите, които е следвало да изяснят, са изисквали специални знания в областта на медицината и автотранспорта. Първоинстанционният съд с основание е кредитирал изцяло и двете изготвени заключения по тези експертизи, тъй като те са пълни, ясни, точни и кореспондиращи и с останалите доказателства по делото, като същите не са оспорени от страните по делото. От извършената след личен преглед на А. Бъчваров от лекар специалист-невролог медицинска експертиза се установява безспорно по делото, че той е претърпял злополука с травма на гръбнака, в резултат на която е с парализирани долни крайници и се придвижва с помощно средство – инвалидна количка. Обективен неврологичен статус – СМРД, липсва. ЧМН – без отклонения. Долна вяла параплегия, дистални хипотрофии на мускулите на долни крайници и хипестезия. В горни крайници – добре развита атлетична мускулатура с пълен обем и сила на движенията в тях, сухожилия и надкостни рефлекси – в норма двустранно. Сетивност – без отклонения; ВКФ – в норма. Вещото лице е приело, че лицето може да управлява модифицирано МПС за неговите нужди, а именно – ръчно. Счита, че по отношение на горните крайници не са налице неврологични или други отклонения, както и предвид нормалния психически статус, лицето може да управлява самостоятелно МПС. В експертизата са развити са съображения, че посочените в оспорените актове т. 31 и т. 48 е от Наредба № 3/2011 г. са неотносими към състоянието на Бъчваров. Точка 31 визира наличие на посттробмичен синдром – управлението е разрешено както за В, така и за С категория по индивидуална преценка за всеки пациент. Предвид добрата кондиция на пациента и липсата на влошаването на състоянието му от 2011 г. до момента, следва, че същият е в състояние да управлява такъв тип МПС. Прието, е че по т. 48 е и изброените в нея заболявания, същите изобщо не са относими за състоянието на Бъчваров. От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по автотранспортната експертиза се е установило по отношение на автомобила, ползван от Бъчваров – марка "Мерцедес", модел "814", с рег. [рег. номер на МПС] с цитирани шаси (рама), двигател, обем на двигателя 5917 куб. см., мощност 100 kw, вид гориво – дизел, цвят бял, дата на първоначална регистрация 26.06.1996 г., брой места 2+1, технически допустима максимална маса 7490 кг; допустима максимална маса в състав от превозни средства 9990 кг; маса на ППС – 5000 кг; максимална скорост 114 км/час, ръчна скоростна кутия, стандартно обзавеждане, собственост на "АБ Кафтанови" ООД, на който е монтирано устройство за ръчно управление на педалите следното: автомобилът е със стандартни приводи за управление, съгласно конструктивното изпълнение на завода производител. С цел управление от А. Бъчваров допълнително е монтирано устройство, чрез което управлението на системите, задвижвани от фабричните педали, се прехвърля на лостова система, даваща възможност за управление с горните крайници по следния механизъм: педалът на спирачната система се задвижва от лост за спирачката и съединителя, фиксиран в десния край на първичния вал за спирачката и съединителя, върху който е застопорена тръбна втулка, към която е захванат лост, задвижващ педала на спирачката. Вещото лице е посочило, че няма разписани технически норми, които да регламентират нормативни изисквания за монтажа на ръчно управление на МПС. От практическа гледна точка са наложени следните правила: приводът от лоста за управление на газта до педала на газта да не е с жило; приводът от лоста за управление на спирачката до педала на спирачката да не е с жило; на привода на съединителя да се монтира устройство, позволяващо задържането на механизма на съединителя в отворено положение, т. е. трайно отцепване на предавателната кутия от двигателя; да не се режат и демонтират фабрично постановените педали. Вещото лице е дало заключение, че конкретното устройство отговаря на тези условия. Препоръчано е извършването на хомологация (технотест), което се прави от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или лицензирани за тази дейност дружества, какъвто технотест прегледаният автомобил няма. В процесният казус не се спори, че А. Бъчваров е имал СУМПС №[номер], последно актуален, считано от 20.02.2012 г. до 14.02.2017 г., който му е давал право да управлява МПС от категории АМ, В, В1, В+Е, С, С1, С+Е, С1+Е, Т. Няма спор и, че заболяването на лицето е настъпило през 2000 г., първо установено с ЕР на ТЕЛК от 2001 г. и към момента няма изменения в състоянието следствие от него. Изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различни категории, са регламентирани в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 2.02.2018 г., в сила от 2.02.2018 г. В процесния случай органът е ограничил правото на лицето чрез отнемане на правото му да управлява автомобили от посочените категории В+Е, С, С1, С+Е, С1+Е и Т, именно на основание разпоредбите на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. В двата административни акта, този на ТЦЕЛК, който подлежи на съдебен контрол, и с който е осъществен административен контрол от по-горестоящият орган по отношение на предхождащото го решение на Транспортна областна лекарска комисия (ТОЛЕК) – София и то е частично променено, са посочени различни основания. В решението на ТОЛЕК отнемане правото да управлява автомобил от посочените категории е поради наличие на предпоставки по т. 31 а, т. 17 и т. 48 е, а в решението на ТЦЛЕК е на основание на т. 17, т. 31 а и т. 43 от цитираната наредба. За да е прецизен в решението си, първоинстанционният съд правилно е подложил на контрол за законосъобразност всички цитирани от лекарските комисии предпоставки за отнемане на правото да управлява МПС от съответните категории. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил относимата за случая правна норма на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 г., в която е предписано, че изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2 са определени в приложение № 1 чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС съгласно приложение № 1. Съгласно т. 17 от приложение № 1 се касае за травми на нервната система и състояние след травми на нервната система, а т. 43, буква "а" обхваща костни увреждания на гръбначния стълб: а) патологична фрактура на гръбначен стълб. Придобитата от Бъчваров травма на гръбначния стълб вследствие на затрупване от дървени клони в областта на гърба довела до долна вяла параплегия, може да бъде подведена и по двете цитирани точки от приложението към наредбата. И по т. 17 и по т. 43, буква "а" от приложение № 1 се предписва индивидуален подход относно и двете групи категории за управление на МПС. Видно от данните по делото е, че А. Бъчваров е в добра кондиция, не е регистрирано изменение в здравословното му състояние от установяване на болестта, още по-малко влошаване на състоянието му от заболяването, вкл. и от предходното му свидетелство за правоуправление, което е включвало и отнетите категории. Вещото лице безспорно е установило, че същият е в състояние да управлява такъв тип МПС модифицирано за неговите нужди, а именно – ръчно, и че горните крайници са с добре развита атлетична мускулатура с пълен обем и сила на движенията в тях, сухожилия и надкостни рефлекси – в норма двустранно. В случая от заключението на медицинската експертиза и от приложените писмени доказателства непротиворечиво се установява, че Бъчваров, въпреки, че е с травма на гръбначния стълб и е парализиран от кръста надолу, е в добро здравословно състояние и със запазени и съхранени сила и движение в горните крайници, посредством които той може безпрепятствено и безпроблемно да управлява МПС, което е адаптирано и пригодено с ръчно устройство. За управлението на адаптирано МПС с ръчно устройство не се изисква и не е необходимо той да има движения в долните крайници, а нужно да има сила и движение в горните крайници. Ръчното устройство за управление на МПС е това, което прави възможно хора с подобни тежки травми, довели до инвалидизация и тежки увреждания, да могат да управляват МПС и така да улесняват придвижването си и самообслужването си, т. е. да улесняват своето ежедневие. Нито пред административния орган, нито пред първата инстанция се е доказало, че А. Бъчваров няма физическа годност и не може да ползва ръчно устройство за МПС, с което да го управлява. И по двете точки на приложението административният орган е допуснал един и същи порок в постановения от него административен акт, а именно не е изложил мотиви за индивидуален подход и преценка, каквито са изискванията на наредбата по тази точки. Изискването за индивидуален подход е именно това, което дава право на органа на личен подход и лична преценка за физическите възможности на всеки отделен кандидат за разрешение за правоуправление на МПС. От събраните в хода на съдебното дирене пред съда по съществото доказателства, безспорно се установява фактическа обстановка, различна от приетата от административния орган в производството, реализирано пред него. В случая липсва индивидуален подход, тъй като решаващият орган не е взел предвид реалната физическа годност на лицето и не е отчел неговите физически възможности, като не е съобразил, че неговите горни крайници са с добре развита атлетична мускулатура с пълен обем и сила на движенията в тях, сухожилия и надкостни рефлекси са в норма двустранно. При оценка на физическата годност именно здравословното състояние е водещо при определянето и. В случая няма промяна в здравословното състояние на лицето, откъдето следва, че няма промяна и влошаване на физическата му годност. Компетентният орган не е съобразил и обстоятелството, че до момента Бъчваров е имал разрешение да управлява МПС с процесните категории, и че не е настъпило изменение и влошаване на здравословното му състояние, което да препятства управлението на МПС с тези категории занапред. От издадения административен акт не става ясно какви промени в здравословното състояние и във физическата годност на кандидата не му позволяват да управлява МПС по категории, по които и досега той е управлявал. При това положение актът е издаден при липса на мотиви, което е съществено нарушение във формата му и нарушение на административнопроизводствените правила - основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на картата. Липсата на мотиви към административния акт или в друг акт на помощен орган не позволява проверката какви факти административният орган е приел за установени, как ги цени в хипотезата на приложимата материална норма относно заявеното право и с какви изводи го признава или отхвърля, което по същество прави невъзможен контрола за законосъобразност в съдебната фаза на административния процес. След констатация за такова нарушение административният акт несъмнено следва да бъде отменен и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че посочените в административния акт основания по т. 48, буква "е" от приложение № 1 в решението на ТОЛЕК и по т. 31, буква "а" от решението на ТЦЕЛК, са неотносими към процесния случай и регламентират различни хипотези, в които заболяването на лицето не попада. В разпоредбата на т. 48, буква "е" от приложение № 1 са изброени заболявания, като фрактура на круса с изразена деформация и ограничени движения в глезенната става, псевдо-артроза, анкилоза на глезенната става, еквинизъм, варус или валгус, които у лицето липсват. Разпоредбата на т. 31, буква "а" от приложение № 1 обхваща заболявания, изразяващи се в увреждане на кръвоносната система: разширени вени, тромбофлебит, флеботромбоза, посттромботичен синдром и язви, каквито при Бъчваров не са открити и доказани. Административният акт е постановен и при нарушение на материалния закон, тъй като при постановяването му не са съобразени указанията от т. 5 "Забележки" към приложение № 1 от наредбата, според която при оценката следва да бъдат съобразени редица фактори, като: стадий на заболяването и степен на увреждане; зависимост от поддържащо лечение; социална и трудова адаптация; болестна промяна на личността. Както вече се изясни и посочи, такива мотиви липсват в оспорения акт, а от данните по делото се установяват факти, които водят до обратен на възприетия от органа извод. Като не са тълкували по този начин приложимото право, административните органи са постановил материално незаконосъобразни и противоречащи на целта на закона административни актове. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на надлежно събрания доказателствен материал, поради което и при липсата на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него карта, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - София-град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Предметното естество на оспорения пред първоинстанционния съд акт не позволява делото да бъде решено по същество, поради което правилно Административен съд – София-град в мотивите на решението си е постановил изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, но е следвало тези мотиви да бъдат изразени и в диспозитива на съдебното решение. С оглед неоснователността на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на съдебни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е доказал извършването и не е поискал присъждане на такива за касационното производство. След отмяната на акта съдът е пропуснал да върне преписката на административния орган за произнасяне съгласно указанията в решението, поради което това следва да бъде сторено с настоящото решение. В случая се касае до колективен орган, поради което досежно срока за произнасяне намира приложение разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от АПК, която предвижда при разрешаване на въпрос от компетентността на колективен орган, същият да дължи произнасяне най-късно на първото си заседание след изтичане на предвидените нормативни срокове. При условията на чл. 174 във връзка с чл. 57, ал. 6 от АПК, Транспортната централна лекарска експертна комисия при Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" гр. София следва да бъде задължена да приключи процедурата по оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство за правоспособност за управление на МПС по процесните категории. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,