Решение № 2960 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) Пловдив срещу Решение 3135 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело 5648/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - НЕТА ООД, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. К. Върбанова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е мълчалив отказ на директора на БД ИБР Пловдив да се произнесе по заявеното от търговското дружество искане вх. РР-04-12/12.04.2022 г. за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане 31140077/26.07.2006 г. (първоначално с 301475/26.07.2006 г.) Съдът е намерил отказа за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на директора на БД ИБР Пловдив за произнасяне с мотивиран акт по подаденото заявление, в 20-днесен срок на основание чл. 48 от Наредбата за ползването на повърхностни води. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съдът от първата инстанция е направил погрешна преценка на допустимостта на жалбата, чийто предмет не може да се квалифицира като оспорване на мълчалив отказ на директора на БД ИБР Пловдив при следните съображения: От доказателствата по делото безспорно е установено, че търговското дружество НЕТА ООД е титуляр на разрешително за водоползване от повърхностен воден обект 301475 от 26.07.2006 г. С Решение 366 от 11.07.2008 г., издадено от директора на БД ИБР Пловдив същото е изменено в частта срок на завършване на МВЕЦ. С Решения 539 от 09.01.2009 г. и 656 от 18.05.2009 г., издадени от същия орган разрешителното е изменено по отношение дължината и ширината на напорния тръбопровод и котата от 174 на 175. 50 м и от 175. 50 на 179. 2 м. С Решение 1592 от 27.09.2012 г. издадено от директора на БД ИБР Пловдив е продължен срока на действие на разрешителното с 301475 до 26.07.2022 г.; изменя се котата на МВЕЦ Лозята-2 на 187.15; посочват се географски координати и се изменя номера на разрешителното от 301475 на 31140077 на осн. образец за съставяне на номерата на разрешителните, издавани по ЗВ, утвърден с писмо изх. 05-08-2670 от 21.04.2007 г. на МОСВ. На 12.04.2022 г. НЕТА ООД е подало заявление до директора на БД ИБР - Пловдив, заведено в деловодната система на органа с вх. РР-04-12 от същата дата, за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане. Това искане сезираният орган е изпратил по компетентност, на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ, на министъра на околната среда и водите, за което заявителят е уведомен с писмо изх. РР-04-12(4)/2022 от 09.06.2022 г. В мотивите на писмото е посочено, че водата, която ползва МВЕЦ Лозята-2 не е от собствен водосбор на Брестовишко дере, а водовземането е от повърхностен воден обект яз. Въча. Във връзка с постъпило искане вх. ПВ-17 от 22.06.2022 г., подадено от управителят на търговското дружество, с писмо изх. ПВ-17 от 28.06.2022 г., подписано от заместник-министър на околната среда и водите е уведомен, че заявлението за продължаване срока на действие на разрешително 31140077/26.07.2006 г., препратено по компетентност от директора на БД ИБР е заведено в МОСВ с вх. ПВ-17 на 14.06.2022 г., с цел преценка на компетентния орган по чл. 52, ал. 1 ЗВ и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води (Наредбата) преписката ще бъде процедирана по съответния ред. При тази фактическа установеност съдът неправилно е приел допустимост на оспорването. Мълчалив отказ се формира при непроизнасяне в срок на органа, който е компетентен да разгледа искането и да се произнесе по него. В случая, след преценка на информацията в подаденото заявление и събраните служебно доказателствата, директорът на БД ИБР Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК и е изпратил преписката на компетентния орган - министъра на околната среда и водите, който да се произнесе в законоустановения срок. Както е отбелязано от първоинстанционния съд, по делото е представено ново писмо изх. ПВ-17 от 26.08.2022 г. от заместник-министър на околната среда и водите. От него се установява, че управителят на търговското дружество е уведомен както за предприетите действия във връзка с подаденото заявление, така и че на основание чл. 52, ал. 1 ЗВ, компетентен орган по издаване на разрешителното е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице и с цел продължаване на процедурата са дадени указания. При така посоченото в писмото следва да се приеме, че след получаване на преписката отговор на молителя е даден както във връзка с компетентността на органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ, така и във връзка със заявлението за продължаване на срока на процесното разрешително. След като директорът на БД ИБР Пловдив не е решаващият орган и няма компетентност да издаде исканото разрешително за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане, непроизнасянето му не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно-административно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита. Ето защо, оспорването се явява недопустимо за разглеждане по същество поради липса на мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. С оглед изложеното, обжалваното решението се явява недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение