Решение № 6147 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2010 г.

Решение № 6147 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Гатев, пълномощник на Ивелина Младенова Маринова от гр. Шумен, срещу решение № 57/12.08.10 г. по адм. д. № 193/10 г. по описа на Административен съд Шумен с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Пенка Асенова Димитрова, представлявана от адв. Русева, надлежно упълномощена, в писмено възражение и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответниците Илка Рачева Стоянова, Марин Йорданов Маринов и Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Шумен не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Шумен е отменил като незаконосъобразна Заповед № КД-14-27-688/8.04.10 г. на Началника на СГКК Шумен, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър относно имот с идентификатор 83510.673.114 и сграда в същия с идентификатор 83510.673.114.2 по влязла в сила Заповед № РД-18-52/25.11.05 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, изразяващо се в промени в данните за собствеността и собствениците на поземления имот и данните за сградата с посочения идентификатор с вписването й с площ 26 кв. м, предназначение - - хангар, депо, гараж, собственост на Ивелина Младенова Маринова въз основа на н. а. № 193, том 29, рег. 9711,. д. 6709 от 30.12.08 г., издаден от АВ - Служба по вписванията - Шумен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта не сочи действителното правно основание по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и издаването й не било предпоставено от надлежно съставен и подписан от заинтересуваните съсобственици на поземления имот акт за непълноти и грешки. В тази връзка съдът е взел предвид текста на заявлението, поставило начало на административното производство по издаване на процесната заповед, в което е изложено твърдение, че съществуващия в поземления имот гараж в нарушение на закона е отразен с квадратура 23 кв. вместо действителната такава от 26 кв. м. Основното касационно оплакване за нарушение на материалния закон, предвид неправилно според касатора квалифициране на претендираното изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, вместо по т. 2 на текста, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 в т. 1 и т. 2 ЗКИР визира две хипотези на изменение на одобрената кадастрална карта и регистри. Съгласно определението на § 1, т. 10 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "непълноти или грешки" по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР са несъответствията в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние. Именно такова несъответствие по отношение очертанието на съществуващия в поземления имот гараж е твърдяно в искането за претендираното изменение на влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър и отразяването на гаража в нови очертания и квадратура (л. 32). При това искане и с оглед данните по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е дал правна квалификация на искането и съответно е посочил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР като правно основание на претендираното изменение. Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е неотносима към настоящия казус, тъй като тук се включват нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната и карта и регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение. Че казусът е извън приложеното поле на тази хипотеза личи и от съдържанието на документа за собственост на касационната жалбоподателка - н. акт № 105, т. Х, рег. № 20715, д. № 1688/08 г. (л. 18), където процесният гараж е посочен с квадратура 23 кв., такава, с каквато е отразен и в кадастралната карта, чието изменение е било предмет административната преписка. В тази връзка следва да се има предвид, че в обжалваната заповед квадратурата е посочена в размер на 26 кв. м въз основа на документ за собственост, липсващ в досието на делото. С оглед изложеното оспореното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответницата по касационната жалба Пенка Асенова Димитрова за присъждане на разноски следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 150 лв. (Договор за правна защита и съдействие от 29.03.11 г.). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,