Решение № 2041 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "ДМВ" ЕООД, подадена чрез адв. Мраценкова срещу Решение 4050/19.06.2023г. постановено по адм. дело 5223/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-29002918007083-091-001/22.04.2019 г., издаден от М. Стоянова орган възложил ревизията и М. Еленинска Пехливанова ръководител на ревизията, потвърден с Решение 637/21.04.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 1 934 761,05 лв. и лихви в размер на 267 430,27 лв. за данъчни периоди м.04.2013г., м.08.2013г., м.11.2013г., от м.01.2014г. до м.05.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г., м.11.2014г., м.12.2014г., м.05.2018г. и м. 08.2018г., както и по ЗКПО за 2012г., 2013г. и 2014г. общо в размер на 2 494.98 лева главница и лихви.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в решението не са изложени мотиви по възражението за нищожност на обжалвания ревизионния акт. Оспорват се извършените корекции и допълнително начисляване на ДДС по фактурите, по които ДМВ ЕООД е доставчик, като във връзка с фактурите, които са отразени с кредитни известия се твърди, че липсата на кредитно известие е формално основание за корекция, а по отношение на фактурите отразени с по-ниска стойност от тази при получателите се твърди, че реалната им стойност е тази, която е посочена от касатора в дневниците за продажби. Относно фактурите, по които дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит два пъти в различни данъчни периоди, се твърди, че това се дължи на грешка при техническата им обработка. За фактурите, които ревизиращия екип е констатирал, че са включени в дневника за покупки на ревизираното лице с по-високи стойности от отразените при получателите се навеждате доводи за различен подход на приходните органи и тенденциозност. Оспорват се и допълнително установените задължения по ЗКПО. Иска се отмяна на решението на Административен съд София-град и постановяване на друго, с което се отмени ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции съгласно представен списък на разноските. Възразява се против размера на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Дечева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт (РА) Р-29002918007083-091-001/22.04.2019 г., издаден от М. Стоянова орган възложил ревизията и М. Еленинска Пехливанова ръководител на ревизията, потвърден с решение 637/21.04.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 1 934 761,05 лв. и лихви в размер на 267 430,27 лв. за данъчни периоди м.04.2013г., м.08.2013г., м.11.2013г., от м.01.2014г. до м.05.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г., м.11.2014г., м.12.2014г., м.05.2018г. и м. 08.2018г., както и по ЗКПО за 2012г., 2013г. и 2014г. общо в размер на 2 494.98 лева главница и лихви.

От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-29002918007083-020-001/20.11.2018г., връчена по електронен път на 22.11.2018 г. Заповедта е изменена със заповеди за изменение на ЗВР Р-29002918007083-020-002/22.01.2019г. и Р-29002918007083-020-003/23.01.2019г.

Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) Р-29002918007083-092-001/01.03.2019 г., връчен по електронен път на 06.03.2019г.

Ревизията е приключила с РАР-29002918007083-091-001/22.04.2019г., издаден от М. Стоянова орган възложил ревизията и М. Еленинска Пехливанова ръководител на ревизията, който след обжалването му е потвърден с Решение 637/21.04.2020г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт.

Първоинстанционния съд е установил, че задълженията на ревизираното лице за корпоративен данък за 2012г. представляват лихви за несвоевременно внасяне на месечни авансови вноски по чл.83 и чл.84 ЗКПО в размер на 1270,50 лева. За 2013г. и 2014г. задълженията са определени след преобразуване в посока увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството. За 2013г. е установено, че фактура издадена от Минчев Ауто ООД с данъчна основа 165,97 лева е осчетоводена два пъти, поради което с посочената стойност е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 и т.3 ЗКПО и декларираните задължения за годишен корпоративен данък за 2013г. са увеличени със сумата от 16,59 лв. и лихви в размер на 8,53 лв. За 2014г. е установено, че 1 бр. фактура издадена от ТМ Технолоджи АД с данъчна основа 2 200.00 лв. и два броя фактури издадени от Инфлот Русе ООД с данъчна основа 166.67лв. и с данъчна основа 191.67 лева са осчетоводени два пъти, поради което с посочените стойности е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 и т.3 ЗКПО. Установено е още, че са отчетени разходи за провизии в размер на 5 933.16 лв., като посочената сума не е намерила отражение в увеличение на счетоводния финансов резултат. Вследствие на констатациите, декларираните задължения за годишен корпоративен данък за 2014г. са увеличени със сумата от 849,15 лв. и лихви в размер на 350.21 лв.

По съществото на спора относно задълженията по ЗКПО съдът е приел, че в случая, в съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите, свеждащи се най-общо до неправилно в случая (двукратно) осчетоводяване на първични счетоводни документи, неправилно отчитане на разходи, и съответно неправилно преобразуване на получения счетоводен финансов резултат за всеки от отчетните периоди, като и констатациите, че за 2012г., дружеството не е внасяло задължителните по реда на съответната действаща редакция на чл. 83 и 84 от ЗКПО месечни авансови вноски или е издължавало същите със закъснение, поради което е било санкционирано с начисляване на лихви. Съдът е счел, че правилно, прилагайки разпоредбата на чл.78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството за 2013 год. и 2014г. е бил коригиран в посока увеличение на основание чл.26 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от същия закон. За законосъобразно е прието и допълнително установения корпоративен данък във връзка с начислените с ревизионния акт лихви.

Административният съд е установил, че задълженията за ДДС, установени с ревизионния акт са следствие на извършени корекции на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС. Анализирал е констатациите на приходните органи и е приел за правилни изводите относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, които са отразени два пъти в счетоводството на ревизираното лице. Според решаващия състав в хода на производството не са оборени констатациите на органите по приходите, че е налице некоректно отразяване на данните от фактурите в отчетните регистри на дружеството жалбоподател, поради което по процесните фактурите, не са били налице условията за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит.

Съдът е приел за законосъобразни и необорени изводите на органите по приходите по отношение на фактури, издадени от ревизираното лице, които в последствие са отразени с кредитни известия, неоткрити в счетоводството на дружеството, поради което органите по приходите са увеличили размера на дължимия за периода ДДС.

По отношение на увеличения размер на ДДС по фактура издадена от ДМВ ЕООД за получено авансово плащане от Космос Енерджи ЕООД, съдът е приел същото за правилно с оглед установеното по делото, че фактурата не е отразена в дневниците за продажби на ДМВ ЕООД.

Относно отразената в дневника за продажби на ДМВ ЕООД фактура 4000000090/01.05.2018г. с получател Ромпетрол България ЕАД с данъчна основа 5 088 502,13 лв. и начислен ДДС 1 017 700,42 лв. изводите на съда са за законосъобразност на извършената от органите по приходите корекция (увеличение на размера на дължимия данък за данъчен период м.05/2018г. със сумата от 1 246 666,67 лв.), с оглед представено от получателя копие на фактурата, което е с данъчна основа 11 321 835,46 лв. и начислен ДДС 2 264 367,09 лв.

Според административния съд в хода на производството не са представени доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите свързани с неправомерно упражняване на право на приспадане данъчен кредит в по голям размер по фактури, издадени от Булмаркет-ДМ ООД, "Ромпетрол България ЕАД и Транс лукс ЕООД.

Съдът е приел, че органите по приходите са формирали законосъобразни изводи и правилно са начислили лихви по фактури, които са отразявани на части през различни данъчни периоди и по отношение на фактури, по които ревизираното лице е ползвало два пъти право на данъчен кредит или е упражнявало по-голям данъчен кредит от отразеното в съответната фактура, а в последствие това е коригирано от самото дружество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Преди да се произнесе по съществото на спора, касационният състав намира за необходимо да разгледа наведените възражения за нищожност на ревизионния акт, които правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.

Видно от административната преписка, приложена към първоинстанционното дело - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и са представени както на хартиен носител, така и на 1 бр. диск. Установява се, че върху представените на хартиен носител ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА има следното отбелязване: "Настоящият документ е издаден чрез ИС "Контрол", като електронен документ, подписан с електронен подпис от... ", като именно това са необходимите отбелязвания, служещи като индикация, че създадените като електронни документи са надлежно оформени с подписи от органите по приходите с оглед изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Наред с това, по делото са налице данни за извършена проверка в публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителните услуги от която е видно, че издателите на акта са притежавали квалифицирани електронни подписи в периодите, в който са издадени и ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

Следователно, процесният ревизионен акт е подписан с валидни квалифицирани електрони подписи на двамата актосъставители - органът по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията и като такъв е правно валиден и поражда действие. Същото се установява и по отношение на ЗВР, ЗИЗВР и РД, подписани към датата на издаването им с валидни квалифицирани електронни подписи от издателите им.

По приложението на материалния закон касационната инстанция намира за правилни изводите на административния съд по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, отразени два пъти в дневника за покупки на ДМВ ЕООД и по които два пъти е ползван данъчен кредит, както и по отношение на фактурите, по които е ползван неначислен ДДС. От доказателствата по делото се установява, че:

-фактура 19864/10.01.2013 г. издадена от Минчев Ауто ООД, с данъчна основа 165,97 лв. и начислен ДДС 33,19 лв. е отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД в м.01.2013г. и повторно в отчетен период м.04.2013г. със същата стойност и ДДС.

-фактура 6648/26.08.2013г. издадена от ТМ Технолоджи ООД, с данъчна основа 2 200,00 лв. и начислен ДДС 440,00 лв. е отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД в м.08.2013г. и повторно в отчетен период м.01.2014г. със същата стойност и ДДС.

-фактура 1374/25.02.2014г. с данъчна основа 16 666,67 лв. и ДДС 3 333,33 лв., издадена от АБ-Груп ООД е отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД през м.02.2014г. и повторно в дневника в следващия отчетен период м.03/2014г. със същата стойност и ДДС.

• фактура от Випом АД 6661/28.02.2014г. с данъчна основа 1664,00 лв. и ДДС 332,80 лв. отразена през м.02.2014г. в дневника за покупки на ДМВ ЕООД и повторно в дневника за покупки в отчетен период м.04/2014 г. със същата стойност и ДДС.

-фактура 898/21.09.2014 г. с данъчна основа 200,00 лв. без начислен ДДС, по която е ползван данъчен кредит 33,33 лв., издадена от Инфлот Русе ООД, отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД в м. 09.2014г. и повторно през м.11/2014 г. без данъчен кредит.

• фактура 907/29.09.2014 г. с данъчна основа 230,00 лв., без начислен ДДС, по която е ползван данъчен кредит 38,33 лв., издадена от Инфлот Русе ООД, отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД през м.09/2014 г. и повторно през м.11/2014 г. без данъчен кредит.

• фактура 4400009456/10.10.2014 г. с данъчна основа 3974,94 лв. и начислен ДДС 794,99 лв., издадена от Булмаркет ДМ ООД, отразена в дневника за покупки на ДМВ ЕООД през м.10.2014. и повторно и през м.11/2014 г. със същата стойност и ДДС.

Във връзка с безспорно установеното двукратно осчетоводяване на посочените по-горе фактури и двукратното ползване на данъчен кредит, настоящият състав споделя изводите на административния съд. От страна на касатора не е оборена констатацията на приходните органи за двукратно отразяване на фактурите за покупки през отделните данъчни периоди на 2013г. и 2014 г., което е дало основание на издателите на ревизионния акт да откажат повторно упражняване на право на данъчен кредит. По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а повторното упражняване на правото на данъчен кредит обуславя неследващо се данъчно предимство, поради което решението на административния съд е правилно в тази част на спора. Правилно по отношение на фактурите, издадени от Инфлот Русе ООД несъдържащи ДДС е извършена корекция на неправомерно ползван данъчен кредит.

Споделят се и изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт по отношение на увеличения размер на дължимия данък по фактури, които в последствие са отразени с кредитни известия. Установява се от доказателствата по делото, че:

-фактура 1000013203/27.02.2014г.,издадена на ЕТ Кентавър Е. Атанасов с данъчна основа 3526,80 лв. и начислен ДДС 705,36 лв. е отразена в дневника за продажби на ревизираното лице през м.02/2014г. и в последствие е отразена в м.09/2014г. като кредитно известие към същия клиент.

-фактура 10000013183/26.02.2014г., издадена на ЕТ Мони-Б. Боянов с данъчна основа 3837,19 лв. и начислен ДДС 767,44 лв. е отразена в дневника за продажби на ревизираното лице през м.02/2014 г. и в последствие е отразена в м.09/2014 г. като кредитно известие към същия клиент.

Не е спорно между страните, че в хода на ревизията от страна на ДМВ ЕООД не са представени издадените кредитни известия към цитираните фактури. Отразяването на кредитните известия в дневника за продажби на доставчика не е достатъчно за да се приеме, че е налице основание за намаляване на декларирания ДДС за периода. От друга страна липсата на издадени кредитни известия е пречка да бъде проверено съответствието им с изискванията за съдържание съгласно чл.115 ЗДДС, включително основанието за издаването им. Разпоредбата на чл. 115, ал. 5 ЗДДС изисква кредитното известие да се издава в два екземпляра за доставчика и получателя, като в случая от представените по делото доказателства не се установява издаване на кредитни известия към процесните фактури.

Решението е правилно и по отношение на увеличения размер на ДДС по фактура 1000012387/01.01.2014г., издадена от ДМВ ЕООД за получено авансово плащане от Космос Енерджи ЕООД с данъчна основа 208 333,33 лв. и начислен ДДС 41 666,67лв. Не се установява от доказателствата по делото фактурата да е отразена съгласно чл. 124, ал. 2 и чл. 125, ал. 1 ЗДДС в дневника за продажби на ДМВ ЕООД и в справката-декларация за съответния период, нито в последващите периоди, поради което правилно размера на дължимия ДДС е увеличен със сумата от 41 666,67 лв.

Съответни на доказателствата по делото са и изводите на административния съд, че в хода на производството не са представени доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите свързани с упражняване на право на приспадане на данъчен кредит в по-голям размер по следните фактури:

• фактура 4400007397/20.08.2013г. издадена от Булмаркет-ДМ ООД, отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 4 980,00 лв. и ДДС 996,00 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 2 772.20 лв. и начислен ДДС 554,44 лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 441,56 лв.

• фактура 284038/19.05.2014г. издадена от Ромпетрол България ЕАД, отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 1 214 939,51 лв. и ДДС 242 987,90 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 131 603,67 лв. и начислен ДДС 26 320, 74 лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 216 667,16 лв.

• фактура 295426/24.12.2014г. издадена от Ромпетрол България ЕАД, отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 90 066,70 лв. и начислен ДДС 18013,34 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 85 900,03 лв. и начислен ДДС 17 180,01 лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 833,33 лв.

• фактура 548015/01.08.2018г.,издадена от Ромпетрол България ЕАД отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 4 208 118,92 лв. и ДДС 841 623,78 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 2 104 059,46лв. и начислен ДДС 420 811,89лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 420 811,89лв.

-фактура 548576/17.08.2018г.,издадена от "Ромпетрол България ЕАД отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 958 576,75 лв. и ДДС 191715,35лв., която съгласно оригинал на фактурата е данъчна основа 958 501,75 лв. и начислен ДДС 191 700,35 лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 15,00лв.

-фактура 4400015396/07.08.2018г., издадена от Булмаркет ДМ ЕООД отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 8800,00 лв. и ДДС 1760,00 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 4400,00 лв. и начислен ДДС 880,00лв. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания в по-голям размер данъчен кредит в размер на 880,00 лв.

• фактура 6931/12.08.2018 г., издадена от Транс лукс ЕООД отразена в дневника за покупки на ревизираното лице с данъчна основа 1500,00 лв. и ДДС 300,00 лв., която съгласно оригинал на фактурата е с данъчна основа 1500,00 лв. и без начислен ДДС. На ДМВ ЕООД е отказан ползвания данъчен кредит в размер на 300,00 лв.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е извършило проверка при издателите на процесните фактури, при която е установено, че същите притежават оригинал на фактурите с посочените в ревизионния доклад стойности, който са по-малки от тези, отразени в счетоводството на ревизираното лице. По този начин ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в много по-голям размер от реално начисления във фактурите ДДС, посочен от съответните доставчици и отразен в счетоводството им. При тази фактическа обстановка, както и с оглед на това, че ревизираното лице не разполага с оригинал на процесните фактури със стойността отразена в счетоводството му (а като получател следва да разполага с такива), правилно ревизиращите органи са отказали право на данъчен кредит в посочения размер с аргумент, че дружеството не притежава данъчен документ, в който са отразени стойности на данъчната основа и размер на начисления ДДС, съответстващи на посочените такива в счетоводството му.

В обобщение следва да се посочи, че при отразяване в дневника за покупки на посочените по-горе фактури със завишени стойности на данъчните основи и размера на ДДС, дружеството незаконосъобразно е упражнило правото на данъчен кредит в по-голям размер и правилно съдът е потвърдил отказа на приходните органи, представляващ разлика между отчетеното от "ДМВ" ЕООД и действителните размери, посочени в издадените от доставчиците фактури. По посочените по-горе фактури не се спори за реалността на доставките, а корекцията е извършена като несъответствие между данъчната основа и ДДС по издадените фактури и отчетеното от касационния жалбоподател в съответните данъчни периоди. Единствените доводи в касационната жалба по отношение на тези корекции са свързани с различен подход на приходната администрация в сравнение с фактури, по които ревизираното лице е доставчик, което не представлява основание за отмяна на ревизионния акт в тази му част.

Настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд за законосъобразното начисляване на лихви по фактури, които са отразявани на части през различни данъчни периоди и по отношение на фактури, по които ревизираното лице е ползвало два пъти право на данъчен кредит или е упражнявало по-голям данъчен кредит от отразеното в съответната фактура, а в последствие това е коригирано от самото дружество.

Правилно съдът е потвърдил ревизионния акт в частта относно задълженията на ревизираното дружество по ЗКПО с дължими лихви за несвоевременно внасяне на месечни авансови вноски, както и с оглед установеното двукратно осчетоводяване на първични счетоводни документи, неправилно отчитане на разходи, и съответно неправилно деклариране на данни за отчетните периоди. Правилно счетоводният финансов резултат на дружеството за 2013 год. и 2014г. е бил коригиран в посока увеличение на основание чл.26 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от същия закон вследствие на което са установени задължения за корпоративен данък и лихви. Във връзка с установените задължения по ЗКПО, съдът е отчел, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В тази връзка и с оглед изводите, че фактурите, издадени от посочените доставчици не документират действително осъществени стопански операции и са издадени в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционния съд е направил законосъобразен извод, че отразените въз основа на тези фактури счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Следователно, извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовите резултати на жалбоподателя за процесните данъчни периоди и определянето в резултат на това на допълнителни задължения за корпоративен данък е законосъобразно и обосновано.

По отношение на допълнително установените задължения за ДДС за данъчен период м.05/2018г. в размер на 1 246 666,67 лв. ведно със съответните лихви 108 053,09 лв., решението на административния съд е неправилно.

Според констатациите в съставения ревизионен доклад, в дневника за продажби на ДМВ ЕООД за м.05.2018г. е отразена фактура 4000000090/01.05.2018г. с получател Ромпетрол България ЕАД с данъчна основа 5 088 502,13 лв. и начислен ДДС 1 017 700,42 лв. или общо 6 106 202,55 лв. с предмет 7 264,572 тона дизелово гориво 0,001%-ПАД. Фактурата е представена по делото. В хода на ревизията е представено заверено копие на фактура със същия номер, издадена към Ромпетрол България ЕАД, с данъчна основа 11 321 835,46 лв. и начислен ДДС 2 264 367,09 лв. или общо 13 586 202,55 лв., която фактура е отразена с посочената стойност в счетоводството на Ромпетрол България ЕАД.

С ревизионния акт е извършено увеличение на размера на дължимия от ревизираното лице ДДС за данъчен период м.05.2018г. със сумата от 1 246 666,67 лв., като е прието, че ДМВ ЕООД не е отразило в дневника за продажби фактурата с реалната й стойност от 13 586 202,55лв. и е начислило ДДС по-малко спрямо дължимия данък. Това са единствените констатации на органите по приходите. По цитираната фактура не се спори за реалността на доставката и такава не е изследвана от приходните органи, които са извършили корекцията единствено поради установено несъответствие между данъчната основа и ДДС на фактурата отразена в счетоводството на ревизираното лице и стойността, отразена в представено от страна на Ромпетрол България ЕАД копие на фактура.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 09.05.2018г. Ромпетрол България ЕАД е осчетоводило фактурата с цитираната по-горе стойност, на 10.05.2018г. фактурата е сторнирана, след което отново е осчетоводена. От страна на Ромпетрол България ЕАД изрично е заявено, че не разполага с оригинал на фактурата с отразената в счетоводството стойност. Както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ДМВ ЕООД притежава оригинал на фактура от 01.05.2018г. с данъчна основа 11 321 835,46лв., ДДС 2 264 367,09 лв. и обща стойност 13 586 202,55лв., която според получените обяснения не е изпратена на клиента Ромпетрол България ЕАД. Оригинала на фактурата не би следвало да се намира у доставчика, ако същата действително е предадена на получателя, тъй като съгласно чл. 79, ал. 7 от ППЗДДС, оригиналът се предава на получателя. В процесния случай Ромпетрол България ЕАД не разполага с оригинал на фактурата със стойността отразена в счетоводството му, какъвто следва да има като получател на доставката. Следователно, обстоятелството, че Ромпетрол България ЕАД е осчетоводило фактура с по-висока стойност, която няма данни да му е изпратена от страна на доставчика и която дружеството не притежава в оригинал само по себе си не представлява основание да се приеме, че именно това е стойността на фактурата. Други доказателства в насока на това, че действителната стойност на фактурата не е тази, отразена в дневника за продажби на ДМВ ЕООД 6 106 202,55 лв. с ДДС, а възлиза на 13 586 202,55 лв. с ДДС не са събрани в хода на ревизионното производство, поради което изводите на ревизиращите органи относно стойността на процесната фактура и дължимия ДДС, основани единствено на счетоводните записвания при получателя са необосновани.

По изложените съображения, неправилен се явява извода на административния съд, че в случая се касае за доставка на дизелово гориво с купувач Ромпетрол България ЕАД на обща стойност 13 586 202,55лв. с ДДС, поради което неправилно приходните органи са увеличили размера на дължимия данък от ДМВ" ЕООД със сумата от 1 246 666,67 лв. ведно със съответните лихви.

На основание изложеното, обжалваното в настоящото съдебно производство първоинстанционно решение следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ДМВ" ЕООД против ревизионния акт, установяващ задължения на дружеството за ДДС за данъчен период м.05.2018г. в размер на 1 246 666,67 лв., ведно с лихви в размер на 108 053,09 лв. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в тази му част.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на Националната агенция за приходите съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице за разликата над 22 502 лева до 58 369,79 лева.

В останалата част решението на административния съд, като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. На касатора се дължат разноски в размер на 27 255 лева при доказан размер на разноските за първоинстанционното и касационното производство от 44 352.90 лева (съгласно представения списък за разноски и доказателства за извършването им). В полза на ответника по касационната жалба с оглед изхода на спора се дължат разноски за касационното производство в размер на 22 251 лева, за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което не е прекомерно завишено, доколкото е в минималния размер, съобразно материалния интерес по делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение