Решение № 5205 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 580/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амброзия- 90 ЕООД, гр. Стара Загора против решение 420/ 30.11.2023 г. по адм. дело 299/ 2023г. на Административен съд- Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК-11-СЗ-11/ 05.05.2023г., издадена от началника на РДНСК-Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСКСтара Загора да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение на Административен съд Стара Загора да бъде оставено в сила, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение Ответникът главен архитект на община Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Стара Загора е правилно като краен резултат, но съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в мотивите на съдебния акт. Административният съд законосъобразно и обосновано приема, че не са налице основания за отмяна на заповед ДК-11-СЗ-11/ 05.05.2023г. на началника на РДНСК- Стара Загора, с която на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ са отменени инвестиционен проект, одобрен на 13.04.2023г. и разрешение за строеж 19-274/ 13.04.2023 г., издадено от главния архитект на община Стара Загора на Амброзия-90 ЕООД, гр. Стара Загора за строеж: Магазин за промишлени стоки, складове и офиси (изграждане на двуетажна сграда магазини за промишлени стоки, складове и офиси със застроена площ 589,17 кв.м. и разгъната застроена площ 1178,34 кв.м., находящ се в УПИ I -145, кадастрален район 215 по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.215.145 по КК на гр. Стара Загора, м. Костена поляна. Правилно е преценено, че инвестиционните проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж са съгласувани в нарушение на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Според цитирания текст оценката за съответствие на инвестиционните проекти за строежи от първа до пета категория се извършва като комплексен доклад, съставен от фирма - консултат, несвързана с проектанта. В случая в противоречие с цитирания текст комплексният доклад, изготвен от фирма Лифо ООД, е подписан от арх. Иванов като специалист, извършил оценка за съответствието, който заедно с проектанта арх. Господинова, е подписал и инвестиционните проекти за строежа в част Архитектура като управител на фирма Форум 49 ЕООД. Налице е свързаност на консултанта с проектанта по смисъла на чл. 166, ал. 4 ЗУТ във връзка с §1, т. 1 от ДР на Търговския закон, което обосновава нарушение на чл. 142,ал. 6, т. 2 ЗУТ. Действително, в инвестиционния проект като проектант е посочена арх. Господинова, която е подписала и подпечатала проектите в част Архитектура със собствен печат и регистрационен номер. Същевременно инвестиционните проекти по част Архитектура са подписани и от арх. Иванов, поради което не може да се направи категоричен извод, че арх. Господинова е предоставила проектантски услуги самостоятелно и арх. Иванов, няма участие в инвестиционното проектиране. По тези съображения възраженията на касационния жалбоподател в обратен смисъл се явяват неоснователни. Допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на одобрените инвестиционни проекти и на разрешението за строеж, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК- Стара Загора в този смисъл, е обоснован и съответен на материалния закон. Останалите съображения на административния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта на началника на РДНСК- Стара Загора не могат да бъдат споделени. С оглед фактите, установени от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, която следва да се кредитира като неоспорена от страните и от обясненията на експерта, дадени в открито съдебно заседание, следва да се приеме, че представеният инвестиционен проект по части Архитектура, Конструктивна СК, ВиК инсталации, Паркоустройство и Геодезическа вертикална планировка е съобразен с предвижданията на одобрения за УПИ I -145, кадастрален район 215 по плана на гр. Стара Загора ПУП- ПРЗ и с издадената виза за проектиране. Обратно на възприетата от административния съд теза, настоящата инстанция приема, че при одобряване на инвестиционния проекти и издаването на разрешение за строеж не са допуснати съществени нарушения на правилата за проектиране, както и на условията за ограничаване на сервитутните зони. В случая изискванията на чл. 67, ал. 2 ЗУТ за застрояване в поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и на чл. 24 ал. 7, т. 2 от Наредба 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, са изпълнени. Одобреният инвестиционен проект е съобразен с намиращия се в имота главен канализационен колектор и предвижда застрояване, което не влияе неблагоприятно върху конструкцията на съоръжението и не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на колектора. Инвестиционният проект и разрешението за строеж са в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 1 и при условията на ал. 2 ЗУТ, приложима с оглед денивелацията на терена. Достъпът до магазините на втория етаж на сградата е предвиден да се осъществява от улицата, като по одобрения ПУП пред сградата са предвидени 8 бр. места за посетители. В рамките на имота са предвидени 5 бр. места за паркиране, които са повече от тези, които се изискват за складове по т. 30 от Приложение 5 към чл. 42 и чл. 50 на Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Наклонът на предвидената за достъп до първия етаж и до двора подвижна метална рампа не е в противоречие с изискванията на чл. 155, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, тъй като разпоредбата допуска външни рампи с наклон до 20%. В случая, при отчитане голямата денивелация на терена, наклонът на рампата съгласно инвестиционния проект е 15,7%. Въпреки че не споделя заключението на административния съд за одобряване на инвестиционните проекти и разрешението за строеж при допуснати нарушения по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ; чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и чл. 155, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за отмяна на съдебния акт, тъй като нарушението на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ е достатъчно да мотивира крайния извод на административния съд за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК- Стара Загора и за отхвърляне на жалбата. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни нарушения не са посочени. Решението е постановено след събиране на релевантните за изясняване на спора доказателства. Съдебният акт е постановен след обсъждане на доказателствения материал и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Оспореният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба ДНСК се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,