Решение № 3474 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 795/2014 г.

Решение № 3474 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 795/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна (наименовано от подателя си "тъжба") от Александър Йорданов Стойков от гр. Самоков на решение № 7539 от 4.06.2013 г. по административно дело № 2106/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Ответникът по молбата - директорът на ТП на НОИ - София-област, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакувания съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска - № 7539 от 4.06.2013 г., постановено по административно дело № 2106/2013 г., тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 11 от 8.01.2013 г., постановено по административно дело № 661/2012 г. по описа на Административен съд - София-област. С решението на Софийския областен административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Александър Йорданов Стойков от гр. Самоков против решение № 03-11270/1 от 10.04.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София-област, с което е оставена без уважение жалбата на Стойков вх. № 03-21511 от 2.07.2010 г. против разпореждане № 1911207289 от 18.05.2010 г. на ръководителя на РУСО - София. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението (определението) е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на тази разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Александър Йорданов Стойков не твърди наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от категорията на визираните в цитираната норма и не представя доказателства, че такива съществуват. Не е налице и приложното поле и на чл. 239, т. 2 от АПК, според която разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата за отмяна и подадените впоследствие допълващи и уточняващи я молби на Стойков липсват доводи и доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. Липсват и основанията, посочени в чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна не би могло да се подведе под никоя от тях. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането за отмяна такова противоречие не се твърди, а от данните по делото не се установява тъждество по предмет и страни между съдебни решения, които да си противоречат, което сочи на несъществуване на основанието по т. 4 на чл. 239 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Александър Йорданов Стойков е бил страна в редовното двуинстанционно съдебно-административно производство по делото, но по отношение на него не е било допуснато никое от гореизброените процесуални по характера си нарушения и правото му на защита не е било накърнено. На отмяна по основанието на чл. 239, т. 6 от АПК подлежат само тези съдебни актове, за които с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено, че противоречат на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради установено нарушение на тази конвенция. В случая липсва подобно решение на този европейски съд, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 6 от АПК. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че наведените от Александър Йорданов Стойков доводи за незаконосъобразност на касаещи го административни актове и неправилност на постановени във връзка с тях първоинстанционни съдебни решения биха могли да се обсъждат само в допустимо касационно производство, но не и в тази извънинстанционна фаза на процеса. Предвид гореизложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия,