Решение № 7719 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 592/2016 г.

Решение № 7719 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 592/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. К., против Решение № 6789/06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 990/2015 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на И. С. К. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-6500/735 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е определена като допустима площта на БЗС 12961-1053-20-1, след разрешаване на двойно заявени площи, в размер на 0.09 ха по СЕПП и по НР1, като неоснователна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът, в противоречие на събрания доказателствен материал, е потвърдил наличието на основания за отказ от субсидиране, като по този начин неправилно е валидизирал и оспорения административен акт. Моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва жалбата, като моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на И. С. К. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-6500/735 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, в частта, с която е определена като недопустима площта на БЗС 12961-1053-20-1, след разрешаване на двойно заявени площи, в размер на 0.21 ха по СЕПП и по НР1. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. С оглед фактическите установявания по делото, съдът e приел, че е осъществено правното основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Съдът е приел, че правилно административният орган е определил като недопустими от застъпване площи в размер на 0.21 ха, от БЗС 12961-1053-20-1, тъй като пред органа са представени валидни договори, удостоверяващи правото на ползване на спорните парцели както от жалбоподателя, така и от друг земеделски стопанин, поради което съгласно чл. 17 Наредба № 5/2009 г., като недопустими следва да се приемат площите и на двамата земеделски стопани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че съдът неправилно е изследвал и анализирал проведената от административния орган процедура по отстраняване на констатираните застъпвания между площите заявени от касатора и тези заявени от друг бенефициент. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В конкретния случай във връзка с подаденото от касационния жалбоподател заявление при извършени административни проверки са установени наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх. № 02-220-6500/2188 от 14.09.2013 г. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи, в която са посочени номерата на парцелите и размера на застъпените площи. На жалбоподателя е дадена възможност в 20-дневен срок да представи документи, доказващи правното основание за ползването на земеделските земи. Видно от приложените по делото декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин и Таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи, касационният жалбоподател е изпълнил указанията във връзка с установените застъпвания и на 31.10.2013 г. е отказал част от установените застъпвания, като за останалата част е потвърдил установените застъпвания и е представил документи. За БЗС 12961-1053-20 -1 /кадастрален имот № 12961-049-076/, със застъпена площ от 0.21 ха със земеделския стопанин Кирил Богданов, жалбоподателят е представил договор за наем на земеделска земя частна общинска собственост № 60/15.05.2013 г. За същото БЗС от земеделския стопанин Кирил Богданов на 11.11.2013 г. е потвърдено застъпването и е представен договор за наем на земеделска земя № 1 от 10.05.2013 г., сключен за срок от една година с Новак Новаков. Настоящият съдебен състав кредитира фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени въз основа и на приетата по делото СТЕ, като споделя и правните изводи на съда. Настоящият съдебна инстанция приема, че административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза органът е провел предвидената процедура като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009, удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. Релевираните доводи за недействителност на документ удостоверяващ правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5/2009 по своята правна природа представляват спор за материално право между частноправни субекти касаещ правото им на ползване върху определени имоти. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция), като е отказал субсидия за застъпената площ и на двете лица. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение