Решение № 12807 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от И. И. С., без гражданство от Палестина /Газа/, чрез процесуалния му представител адв. М. Митева, срещу решение 3793/08.06.2022г., постановено по адм. дело 3547/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение 1953/09.03.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. Кръстева, в представени писмени бележки оспорва касационната жалба като излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество - и основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. И. С. лице без гражданство, от Палестинска автономна територия срещу решение 1953 от 09.03.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказана международна закрила, във връзка с подадена от чужденеца последваща молба, рег. РД 09-758/18.06.2021г. Пред административния съд е събраната цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. В резултат съвкупната преценка на приобщените доказателства и съпоставяйки ги с относимите правни норми първостепенният съд е приел, че административня акт е издаден от компетентен административен орган, след законосъобразно проведена административна процедура, в резултат на правилно прилагане на материалноправните норми на ЗУБ. Съдът е приел, че административния акт не е нищожен, тъй като административния орган се е съобразил с решение 3792/10.06.2021г. по адм. дело 2163/2021г. на АССГ като е обсъдил писмо BULSO/L020/185/09.12.2020г. от представителството на ВКБООН и е изложил мотиви за неговата неотносимост. На следващо място съдът е приел, че липсват доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че И. С. в държавата си на произход би бил подложен на преследване, поради което не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че не са доказани обстоятелствата за наличието на личен конфликт и че същия бил търсен от Хамас. На следващо място съдът е установил, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ. На последно място съдът е споделил мотивите на административния орган относно приложимостта на забраната установена с чл. 12, ал.1, т. 4 от ЗУБ по отношение на И.С.. Най-общо по тези мотиви съдът, с обжалваното пред настоящия касационен състав решение, отхвърля като неоснователна жалбата на И. И. С.. Решението е валидно и допустимо, но неправило. Неправилно административния съд е приел, че административния акт е издаден след законосъобразно проведена административна процедура. Видно от оспореният административен акт, както и от съдебното решение бежанската история не е обсъдена в съвкупност с актуалната към момента на постановяване на административния акт ситуация в страната на произход. Също така административния орган се е ограничил единствено да изследва наличието на нови обстоятелства сочени в последващата молба за международна закрила, без да обсъди предходни такива, което по своята същност представлява нарушение. Административния орган, произнасяйки се по последваща молба за международна закрила не следва да се ограничава до преценката на новите обстоятелства сочени от чужденеца, а следва да вземе предвид всички доказателства, представени от кандидата в подкрепа на последващата молба в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2011/95. Фактът, че тези обстоятелства вече са били обект на преценка по предишно производство, по което има влязло в сила решение за отказ, не представлява пречка същите да бъдат ценени в последващо производство с оглед значимостта на новите елемент. С решение по дело С-563/22 СЕС се дава тълкуване, съгласно което чл. 40 от Директива 2013/32/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяни и отнемане на международна закрила, разглеждан във връзка с чл. 12, §1, б. а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС та Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила е прието, че органът, който се произнася по основателността на последваща молба за международна молба за закрила, е длъжен да разгледа фактите, представени в подкрепа на тази молба, включително когато тези факти вече са били преценени от органа, който окончателно е отхвърлил първата молба за международна закрила . Неправилен е извода на административния съд по отношение на И. С. за забраната установена с чл. 12, ал.1, т. 4 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. От своя страна член 12, параграф 1 б. а) от Директива 2011/95/ЕС та Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година е предвидено изключение, според което гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато съответното лице попада в приложното поле на член 1, буква Г от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от върховния комисар за бежанците на ООН. В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без положението на тези лица да бъде окончателно уредено в съответствие с относимите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива. Действително цитираните норми са императивни, но с решение по дело С-563/22 СЕС се дава задължително тълкуване, съгласно което закрилата или помощта на Агенцията на ООН за подпомагане и работа (с [произход] бежанци в Близкия изток) (UNRWA), от която се ползва кандидат за международна закрила, лице без гражданство от [произход] произход, трябва да се счита за преустановена по смисъла на тази разпоредба, когато, от една страна, този орган не е в състояние по каквато и да било причина, включително по причина, свързана с общата ситуация в сектора от зоната на действие на посочения орган, в който е било постоянното пребиваване на споменатото лице без гражданство да осигури на това лице без гражданство, евентуално с оглед на уязвимото му състояние, достойни условия на живот, отговарящи на неговата мисия, без то да е длъжно да доказва, че е конкретно засегнато от тази обща ситуация поради присъщи на личното му положение обстоятелства, и от друга страна, при завръщане в посочения сектор за същото лице без гражданство съществува сериозна заплаха за безопасността му, евентуално предвид уязвимото му състояние, като административните и съдебните органи са длъжни да извършат индивидуална преценка на всяка молба за международна закрила, основана на тази разпоредба, в рамките на която възрастта на съответното лице може да бъде релевантна. По-специално помощта или закрилата на UNRWA трябва да се счита за преустановена по отношение на кандидата, когато по каквато и да било причина този орган не може повече да осигури на никое лице без гражданство от [произход] произход, което пребивава в сектора от зоната на действие на този орган, където е било обичайното пребиваване на този кандидат, достойни условия на живот или минимални условия на безопасност. Въпросът дали закрилата или помощта на UNRWA трябва да се разглежда като преустановена, следва да се преценява към момента, в който посоченото лице без гражданство е напуснало сектора от зоната на действие на UNRWA, в която е било обичайното му пребиваване, към момента, в който компетентните административни органи се произнасят по молбата му за международна закрила, или към момента, в който компетентната юрисдикция се произнася по всяка жалба срещу решение, с което се отхвърля тази молба. Следва да се посочи, че принципът на предимство на правото на Европейския съюз утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните съюзни норми, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези норми на тяхната територия. Неизменна част от правото на Съюза, която се ползва с предимство пред националното законодателство, са и постановените от СЕС решения /заключения/ по отправени от националните юрисдикции на държавите членки, преюдициални запитвания, в предвиденото в чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС производство. Настоящата хипотеза е именно такава безспорно е установено, че търсещия в страната ни международна закрила чужденец, съгласно представено писмо BULSO/L020/185 на Представителството на ВКБООН е регистриран като [произход] бежанец от Представителството на Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток в Ивицата Газа. В предоставената от чужденеца бежанска история се твърди, че при последната война избухнала между Израел и Газа преди около месец, домът му е бил частично разрушен, тъй като същия е бил в близост до военна база, както и че при всеки конфликт с Израел се очакват убийства, защото нямало сигурност в района. Чужденецът е заявил предположение, че ако се върне в Газа ще бъде задържан от силите на Хамас. Сочи, че е имал проблеми със съседа, който е член на Хамас. Излага твърдения, че от март до юни 2018г. е бил търсен от Хамас. Чужденецът е заявил, че е участвал в протести против Хамас, за реформи и нови избори, както че той и няколко момчета били бити от силите на Хамас. При наличие на тези данни, административния орган е следвало въз основа на индивидуална оценка на всички обстоятелства, включително и на тези от предходното производство по искане за международна закрила, да прецени дали с напускане на държавата по произход или по друга причина молителят е загубил закрилата си като бежанец, предоставяна от UNRWA и установен ли е по надлежен начин правния статус на лицето. Изследването на този въпрос, предпоставя произнасянето на органа по същество относно правото на закрила на кандидатите за бежански статут на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Поради това органът е постановил решението си в несъответствие с даденото от СЕС задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 12, § 1, б. а от Директива 2011/95, възпроизведена в чл. 12, ал. 1, т. 4 ЗУБ. Ето защо, при наличието на сходство на установените в настоящото производство факти с фактите по дело С-563/22 на СЕС, се констатира противоречие на атакувания акт с решението по преюдициалното запитване. Като не е установил несъответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, административният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което по изложените по-горе съображения решението на заместник -председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на И. И. С. бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката- върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне по молбата за закрила, заместник- председателят на ДАБ следва да съобрази изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и да прецени всички относими факти, в това число актуалната ситуация в страната по произход, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, държавата му по произход и възможността лицето да се ползва от закрилата по реда на ЗУБ. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази и даденото от СЕС тълкуване по дело С-563/22 г. на чл. 40 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. и чл. 12, § 1, б. а от Директива 2011/95. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд