Решение № 13862 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2013 г.

Решение № 13862 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Делчо Рангелов от гр. Пловдив, чрез процесуалният представител адв. Маринов срещу решение № 1191 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 652/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу писмен отговор изх. № ДК-04-743-02-596/20.12.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, с който се отказва произнасяне по жалбата срещу заповед № 1/04.04.2012 г. на главния архитект на Община Кричим, с която е отменено Разрешение за строеж № 6/28.03.2012 г. за обект "Жилищна сграда" в УПИ IV, кв. 152 по плана на гр. Кричим. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното писмо съставлява отказ за произнасяне по заповед по чл. 91, ал. 1 АПК, който е законосъобразен, тъй като този вид актове са извън визираните в чл. 216, ал. 1 ЗУТ. Обсъдена е и приложимата в случая процедура по оспорване на заповед № 1/04.04.2012 г. на главния архитект на Община Кричим, като е прието, че последната подлежи на пряк съдебен контрол, в отделно производство. Решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно определяне на предмета на спора. Оспорения пред административния съд отказ на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, материализиран в писмо изх. № ДК-04-743-02-596/20.12.2012 г. незаконосъобразно е възприет като подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 21 АПК акт. Видно от съдържанието на писмото, с него се уведомява жалбоподателя, че заповед № 1/04.04.2012 г. на главния архитект на Община Кричим не попада в приложното поле на чл. 216, ал. 1 ЗУТ, т. е. сезирания орган не разполага с компетентност за произнасяне по жалбата, тъй като се касае за акт, издаден по чл. 91, ал. 1 АПК. Следователно, с писмото се установява липсата на компетентност на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив за произнасяне по жалбата, от което следва препращането й на компетентния съд, което процесуално действие не е извършено от началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив. Сезирането на съда е по жалба на Делчо Рангелов, който е подател на жалбата и до началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив. Горната фактическа обстановка сочи на липса на годен за съдебно оспорване административен акт по отношение на писмо изх. № ДК-04-743-02-596/20.12.2012 г., по чиято законосъобразно се е произнесъл административният съд с процесното решение. Въпреки, че в мотивите на решението, съдът е приел, че със заповед № 1/04.04.2012 г. на главния архитект на Община Кричим, с която е отменено Разрешение за строеж № 6/28.03.2012 г. за обект "Жилищна сграда" в УПИ IV, кв. 152 по плана на гр. Кричим е упражнено правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК и тази заповед подлежи на пряк съдебен контрол, липсва произнасяне по нейната законосъобразност, която е годния за съдебен контрол предмет по делото. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили, като постановено по законосъобразността на писмен отговор изх. № ДК-04-743-02-596/20.12.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, който няма качеството на акт по смисъла на чл. 21 АПК. Делото следва да се върне на същия съд за произнасяне от друг състав по законосъобразността на оспорената в срок, чрез подаване на жалбата до некомпетентен орган, заповед № 1/04.04.2012 г. на главния архитект на Община Кричим, като се съобрази специалната норма на чл. 214а от ЗУТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение