Решение № 2768 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 238 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 242/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-149-0115921 от 22.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на Виалекс ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност като: тежестта на извършеното нарушение и последните от същото, вида, обема и характера на извършваната търговската дейност, местоположението и площта на обекта, както и възможността за реализиране на високи търговски обороти предвид множеството потенциални клиенти и достъпни цени. Навеждат се и аргументи, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел - за преустановяване на лошите практики в обекта както и при преценка на необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски за държавна такса, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер от по 240,00 лева за всяка. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Виалекс ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, Община: Казанлък, Област: Стара Загора, [адрес], редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Стара Загора е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-149-0115921 от 22.03.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Виалекс ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект пиано бар CANTO , находящ в гр. Казанлък, пл. Севтополис 1, стопанисван от Виалекс ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Стара Загора е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на Виалекс ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целите му. Според фактическите установявания на АС Стара Загора, при извършена на 18.03.2023 г. в 03:05 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пиано бар CANTO , находящ в гр. Казанлък, пл. Севтополис 1, стопанисван от Виалекс ЕООД, с [ЕИК] е установено, че при направена контролна покупка на 1 бр. наргиле за пушене на стойност 30,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип на И. Христов, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтираното, въведено в експлоатация и работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ) Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT836471 и ИН на ФП 02836471, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 222,50 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0115921/18.03.2023 г., като нарушението е установено от: дневен отчет (ДО) 0002213/18.03.2023 г.; въпросен лист за установяване на стоковата и касовата наличност в търговски обект, ведно с опис на наличните парични средства, както и отпечатано копие от Контролна лента на електронен носител (KЛЕН) за 18.03.2023 г. За да отмени издадената ПАМ, АС Стара Загора е приел, че в конкретния случай нарушението не е установено по безспорен начин, тъй като плащането е извършено на лице, което не е служител на търговеца и няма представителна власт спрямо дружеството. Този извод е обоснован с показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Петкова и И. Христов, според които не съществува трудово или друго правоотношение между Виалекс ЕООД и И. Христов. Прието е, че от една страна свидетелят Христов не е потвърдил авторството на положения в приложената по делото справка на лицата, работещи по трудови (граждански) правоотношения в обект пиано бар CANTO подпис, която, предвид липсата на данни за съставителя ѝ, е приета за негодна да удостовери факта, че Христов е част от персонала на Виалекс ЕООД. От друга страна е прието, че посочването му в ПИП на длъжност сервитьор в дружеството е направено само с оглед обстоятелството, че Христов обслужва клиенти с наргилета, без да е проверено и удостоверено дали и на кого същият отчита сумите от тези продажби. Наред с изложеното е прието и че изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо формулирани, формални изявления, нямащи характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново. Решаващият съд е приел, че липсва яснота как е бил определен срокът, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Приел също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси и не е взел предвид обстоятелството, че липсват утежняващи обстоятелства - например неединично нарушение и данни за други незаконосъобразни практики в обекта. Според съда запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга правната сфера на адресата на ПАМ в степен по-голяма от необходимото за целта на закона, поради което налагането на мярката не би могло да се определи като съразмерно. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС Стара Загора е правилно, като краен резултат. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая, правилно първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е достигнал до извод за недоказаност от страна на издателя на акта на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. В случая е безспорно установено, че продажбата на услуга наргиле за пушене е извършена от И. Христов, а от показанията на свидетелите Т. Петкова и И. Христов е установено, че това лице не е в трудово или друго правоотношение с дружеството, стопанисващо търговския обект. Други доказателства, които да доказват наличието на трудово или друго правоотношение между И. Христов и Виалекс ЕООД от страна на издателя на административния акт по делото не са събрани. Дори от показанията на свидетеля С. Чапразов се установява, че не си спомня лицето, което им донесло наргилето и получило плащането в брой, но си спомня, че присъствалите при проверката служители на Инспекция по труда са констатирали, че лицето, получило плащането няма трудов договор с Виалекс ЕООД. С оглед изложеното обосновано съдът е приел, че нарушението не е доказано. Вярно е, че съставения протокол от проверката е изготвен на основание чл. 50 от ДОПК, която разпоредба предписва, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства, но с оглед събраните гласни доказателства, настоящата инстанция приема, че доказателствената сила на протокола е силно разколебана. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което в настоящия случай не е сторено. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, макар настоящата инстанция да не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно продължителността на запечатване на търговския обект. В случая такива мотиви са изложени и е установена значителна положителна касова разлика. Предвид изложеното следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,