Решение № 8516 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2009 г.

Решение № 8516 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 34/12.01.2009 г., постановено по адм. д. № 139/07 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна (ВОС), с което е отменен ДРА № 1800929/26.10.2006 год на орган по приходите при ТД на НАП-Русе, потвърден с решение № 994/29.12.2006 год на директора на дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е възприел заключението на вещото лице досежно дебита и кредита на с) ка 460 "разчети при продажба на ЕТ" и неправилно е приел, че НСС 22 не намира приложени при продажба на предприятие на ЕТ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата ЕТ "Елка Пенкова - Ели М" гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Станев оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред ВОС е бил ДРА № 1800929/26.10.2006 год на орган по приходите при ТД на НАП-Русе, потвърден с решение № 994/29.12.2006 год. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на Елка Пенкова е определено допълнително задължение на основание чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г., в размер на 7876, 00 лева и лихви за забава в размер от 457, 66 лв. От фактическа страна ВОС е приел, че в хода на извършена ревизия е установено, че със сключен договор за продажба на търговско предприятие от 19.01.2005 год. между ЕТ "Елка Пенкова-Ели М" и купувача "Ели-М" ООД, е прехвърлено правото на собственост върху търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, като цяло срещу договорената цена от 9100 лв, поради което със сумата от 33 270,12 лв. представляваща превишение на непрехвърлената част от пасиви е увеличена данъчната основа по част VIII от данъчната декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 год на жалбоподателката. Към ревизионната преписка е представен и заключителен баланс към 18.01.2005 г. Съдът е кредитирал, като неоспорено от страните заключението на вещото лице, от което се установява, че дохода от продажба на предприятието, който е отразен в счетоводството на едноличния търговец е сумата от 9100 лева, а собствения капитал на търговеца посочен в баланса към 18.01.2005 год. е в размер на 5 940 лева. За да отмени обжалвания акт от правна страна съдът е приел, че НСС 22 е неприложим, тъй като сделката с търговското предприятие на едноличен търговец не представлява "бизнескомбинация" по смисъла на НСС - 22, т. 1.2. Такава сделка е възможна между предприятия - търговски дружества, каквото не е предприятието на едноличния търговец. На следващо място е приел, че в търговския закон не се съдържа изискване предприятието да включва всички активи и пасиви на търговеца. Позовава се на разпоредбата на чл. 24 ЗОДФЛ (отм.), съгласно която данъчната основа при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. В договора цената на прехвърляното предприятие е определена в размер на 9 100 лева, въз основа на справедливата пазарна цена на предприятието (посочена в заключителен баланс от 18.01.2005 год.). В тази насока съдът се позовава и на заключението на вещото лице от което се установява, че едноличния търговец правилно е посочил в съответните сметки разходите и приходите от дейността на едноличния търговец, което съответства на представени на вещото лице първични счетоводни документи. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон ипри правилно установена фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящият състав. Не се оспорва обстоятелството, че със сключен договор за продажба на търговско предприятие от 19.01.2005 год. между ЕТ "Елка Пенкова-Ели М" и "Ели-М" ООД, е прехвърлено правото на собственост върху търговското предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, срещу договорената цена от 9100 лв. Основното възражение на касатора, свързано с наличието на бизнескомбинация, е неоснователно. Прехвърлянето на предприятието на едноличен търговец по реда на чл. 15 от ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинации, понеже в случая не е налице придобиване по смисъла, вложен в т. 1.2 от НСС 22. Такова може да стане само между предприятия - търговски дружества, а едноличният търговец не е търговско дружество. При бизнескомбинациите отделните предприятия се обединяват в една стопанска единица или едно от тях придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Едноличният търговец е физическо лице, на което Търговския закон е придал и статута на търговец. За него не важат разпоредбите за преобразуване на търговските дружества, поради което придобиването на предприятието по реда на чл. 15 от ТЗ не е бизнескомбинация по смисъла на НСС 22. Освен това, както е посочено по-горе и е прието от първоинстанционния съд, ответникът по касационната жалба не е извършил осчетоводяване на продажбата на предприятие по чл. 15 от ТЗ като бизнескомбинация. Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е възприел заключението на вещото лице в частта, в която е обсъдено осчетоводяването и как е формиран резултатът при придобиване на предприятието. В съответствие с разпоредбата на чл. 24 ЗОДФЛ (отм), съгласно която данъчната основа при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието, вещото лице е дало заключение, че резултатът от продажбата на предприятието е 3160 лева, колкото е и декларираната от търговеца стойност в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за процесната 2005 г. Обстоятелството, че остатъка по дебитна на сметка 468 "разчети при продажба на ЕТ" е 33 270, 12 лв. не налага на извода, че сделката по продажба на предприятието е сключена, при условие чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, за да бъде приложена глава първа, раздел IV от ЗКПО, поради което е неоснователен касационния довод в тази насока. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение