Решение № 9417 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, срещу решение 354 от 07.03.2024 г. по адм. дело 272/2023 г. на Административен съд Ямбол. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да се отмени и реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба ЕТ А. Генчев, чрез пълномощника си е представил писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Счита, че следва да се остави в сила решението на първоинстанционния съд и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС Ямбол е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие с изх. 02-280-2600/3525 от 15.11.2022 г. в частта за оторизираната субсидия в размер нула лева по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1), дейност АК 2 и за наложените санкции по направлението за бъдещ период в размер на 26817,96 лв. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част по заявлението на ЕТ А. Генчев, като определил едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила. Съдът е установил от фактическа страна, че земеделският производител ЕТ А. Генчев е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г., по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС-4.1), като е заявил за подпомагане 40 парцела с обща площ 321,48 ха, с код на дейност АК 2. Подаденото заявление е за пета поредна година, като по делото са приложени подаваните заявления за предходни години за кампании 2015 2018 година. В обжалваното пред административния съд Уведомително писмо с изх. 02-280-2600/3525 от 15.11.2022 г., в табличен вид и следваща текстова част, в частта по заявеното направление за подпомагане е отразено следното: заявените площи са 321,48 ха, установената за подпомагане площ е 45,96 ха (колона 5, като разлика между декларирана и констатирана недопустима за подпомагане площ), наддекларираната площ е 275,52 ха (колона 6), санкционираната площ е 45,96 ха (колона 8), наложена е 100% санкция за неспазване на изисквания за управление (колона 10), наложени са намаления и санкции за наддеклариране в размер 31290,81 лв. (колона 11, като сбор от данните в колона 6 и 8, умножен по ставката за съответната дейност и коефициента в колона 4, който представлява съотношението между общата площ на парцелите с есенни зърнено-житни култури и общата заявена площ по дейността) и крайната оторизирана сума е в размер на "нула" лева. Видно от стр. 2 на уведомителното писмо, наложени са санкции за бъдещ период в размер 26817,96 лв., съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС- 4. 1). Съдът е приел, че обжалваното писмо не съдържа мотиви липсват фактическите и правни основания, въз основа на които е определена наддекларираната площ, отказано е подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период на земеделския производител. Не е възприел доводите на административния орган, че мотивите са изложени в представеното в съда с административната преписка становище от 20.10.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие с аргументи, че е изпратено след постъпване на административната преписка в съда и не е подписано от персоналния издател на обжалвания акт. Посочил е, че дори и да се вземат предвид съображенията, изложени в становището, отново не са ясни фактическите основания, обусловили обжалвания резултат. В тази връзка е обсъдил, че съгласно становището, по отношение на заявлението за подпомагане са били извършени административни проверки, като всички проверки относно допустимостта на площите са извършени въз основа на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019, въз основа на предоставена база данни от МЗХ, след разглеждане на възражения по слой "ПДП", одобрен със Заповед РД-46-485 от 27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Окончателните данни за допустимост за подпомагане са предоставени със Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Резултатите от проверките са описани в таблица, съгласно която нито един от парцелите не попада в специализирания слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съдът е констатирал, че органът не ангажира никакви доказателства за извършени проверки по заявление УИН 2831051994270 след твърдяната за предоставена от МЗХ база данни за одобрения слой. Единствените автоматизирани проверки по заявлението са към датата на подаването му 12.05.2019 г., т. е. резултатите от тези проверки не могат да послужат като мотиви за издаване на уведомителното писмо, тъй като към този момент слоят за кампания 2019 все още не е бил одобрен. Съдът е счел за неотносими към казуса изложените доводи в становището, че при калкулиране на финансовото подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" с код дейност АК 2 са взети в предвид описаните в таблицата данни, вследствие на което е установена недекларирана площ в размер на 275,52 ха, която представлява 100 % спрямо установената допустима за подпомагане площ (15,94 ха и е приложена разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. като е наложена санкция за бъдещ период по направление ВПС-4.1, в размер на 26817,96 лв., по съображения, че сочената в уведомителното писмо площ в размер на 275,52 ха не е недекларирана площ, а наддекларирана площ, т. е. преценена е като недопустима. Установената площ, т. е. преценена като допустима, е 45,96 ха, а не както се сочи в становището 15,94 ха. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г., ако разликата между декларирана и установената площ превишава 50% - не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната и установена площ. Ако тази сума не може да бъде изцяло прихваната през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. Съдът като е съобразил приетата за наддекларирана площ и след съответните изчисления е достигнал до извод, че размерът на санкцията възлиза на стойност 43 965,75 лв., която е различна от сочената в писмото сума в размер 26817,96 лв. В обобщение съдът е приел актът като фактически необоснован и в частта за наложените санкции по направление ВПС-4. 1. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 20, ал. 3, 4 и 7 във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. във връзка с отказаната оторизация и наложената санкция на земеделския производител по това направление. Съгласно визираните разпоредби, в приложимите редакции, на чл. 20, ал. 3, 4 и 7, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7 могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент (ал. 3). Одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7 (ал. 4). При увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4 (ал. 7). В чл. 18, ал. 3, т. 3 е предвидено, че ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Съдът е приел, че Разплащателната агенция е следвало да съобрази, че референтните площи са били одобрени с акта за одобрение за кампания 2015 г. и съответно дължи проверка за съответствие на заявените площи за кампания 2019 с референтните площи. Агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 от наредбата (поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение) могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент, но площите не могат да бъдат намалявани с повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, като неизпълнението на това нормативно изискване обуславя възстановяване на получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението. Според съда, при констатация, че площите съвпадат или намалението е не повече от 10 на сто, не следва да прилага намаления и санкции на финансовото подпомагане, тъй като ангажиментът е поет през 2015 година, когато според разпоредбите чл. 26, т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 Наредбата за прилагането на агроекологични дейности по направлението по чл. 3, т. 2 (поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение) са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с целите си площи попадат в специализирания слой, съгласно Приложение 1 към Наредбата. В това приложение, в редакцията на наредбата, приложима за кампания 2019, [населено място] ЕКАТТЕ 32771, в чието землище са процесните площи, е включено с цялата си площ. Съдът е приел в тази връзка, че последващи промени на слоя не следва да се отразяват на поетия ангажимент при спазване на изискванията за прилагане на агроекологичните дейности върху референтните площи или намалението им с не повече от 10 на сто. Алтернативно при увеличение на площите с повече от 20 на сто- органът дължи произнасяне досежно поет нов агроекологичен ангажимент на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби и е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че съдът неправилно е игнорирал мотивите, изложени в представеното становище от административния орган заедно с административната преписка и е приел, че оспореното уведомително писмо страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място, касационният жалбоподател намира, че съдът неправилно и необосновано е приел, че последващи промени на слоя не следва да се отразяват на поетия ангажимент при спазване на изискванията за прилагане на агроекологичните дейности върху референтните площи или намалението им с не повече от 10 на сто. Сочи, че към момента на подаване на заявлението за плащане за кампания 2019 са настъпили промени в приложимата нормативна уредба, според които, за да бъдат допустими за подпомагане по това направление, площите следва да отговарят на две кумулативни изисквания да попадат в списък на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски и в специализирания слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. Поради това изводите на съда, че не следва да се прилагат новите правни положение счита за неправилни и необосновани. Върховният административен съд намира, че решението е правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви: Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не съдържа фактически основания, които позволяват да се установят причините, подведени към конкретна правна хипотеза, за постановения отказ за подпомагане и налагане на санкции по чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 на земеделският производител. Следва да се подкрепят съображенията на съда, че само коректно отразени и относими към съответната правна разпоредба фактически основания позволяват на земеделския производител да узнае въз основа на какви констатации е формирана волята на административния орган за постановяване на оспорения отказ. При липса на изискуемите фактически основания, адресатът на процесното уведомително писмо е лишен от възможност да организира ефективно своята процесуална защита, както и съдът е възпрепятстван да извърши контрол по законосъобразност на обжалвания пред него индивидуален административен акт. Правилно и в съответствие с трайната съдебна практика съдът не е кредитирал позицията на административния орган, че мотивите на акта се съдържат в становището, постъпило по делото след сезиране на съда с жалба срещу уведомителното писмо. Тук трябва да се посочи, че съображенията на съда, свързани с персоналния издател на становището от 20.10.2023 г., не се споделят от касационната инстанция. Без значение е настъпилата промяна относно физическото лице, което заема длъжността заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, след като е надлежно е оторизиран да издава съответните административни актове и представлява Разплащателната агенция. Не се споделят и констатациите на съда, затова, че в становището си административният орган неточно е посочил недекларирана, вместо наддекларирана площ. Съществено е отразеното в уведомителното писмо, а видно от същото е, че подпомагането е отказано поради установената като наддекларирана площ в размер на 275,52 ха. Съдът правилно е посочил, че приложими към обсъждания казус са разпоредбите на чл. 20, ал. 3 и 4 във връзка с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 година. Тук обаче трябва да се подчертае, че тези въпроси - относно референтните площи, допустими за подпомагане според изискванията на чл. 20, ал. 3 и 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., не могат да бъдат обсъждани извън общите условия за допустимост за подпомагане по заявеното направление, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от наредбата. Съгласно цитираната разпоредба, за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 (поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение) са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в: 1. списъка на землищата, в които има местообитания на зимуващи видове гъски съгласно приложение 1 и 2. специализирания слой на орнитологично значими места, включващ зоните на местообитанията и слоя по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за направленията по чл. 3, т. 2 се предоставя подпомагане във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност. В чл. 26, т. 6 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. е предвидено, че не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба 7/2015 г., които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната жалба относно изводите на съда за неприложимост на настъпилите изменения в изискванията към поетия агроекологичен ангажимент от земеделския производител. В чл. 23, ал. 1 12 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. са предвидени различни правни възможности за земеделските производители при промяна в изискванията за подпомагане (само за пълнота на изложението - по делото се съдържат индиции, че ответникът по касация е бил уведомяван в предходни кампании в тази насока). Правилата, залегнали в чл. 23, ал. 1 12 от наредбата показват, противно на приетото от съда, че измененията в нормативните изисквания за подпомагане (ако няма изрична уредба за заварените правоотношения), действащи към момента на подаване на заявления за съответната кампания са обвързващи за земеделските производители. По делото обаче не е изяснено относно кои земеделски площи, на какво фактическо основание, подведено към кои от изброените правни хипотези, административният орган е приел, че подпомагането е недопустимо. Поради това, както правилно е приел съдът не е възможен адекватен контрол за законосъобразност на оспорения акт, което е достатъчно основание по чл. 146, т. 2 АПК за отмяната му. При новото разглеждане на казуса, административният орган ще следва да изложи конкретни фактически и правни обстоятелства по спорните въпроси по заявлението за подпомагане, подадено от земеделския производител. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора ДФ Земеделие следва да заплати на касационния ответник ЕТ А. Генчев разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Касационният ответник е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно за сумата 5000лв. Предвид своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, фактическата и правна сложност на казуса, касационната инстанция намира, че е основателно и следва да се редуцира размерът на дължимите разноски до 2500лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,