Решение № 9189 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр.Пловдив при ЦУ на НАП и от Ганозлията ООД, чрез процесуалния му представител адв. К. Кънев срещу решение 333/09.08.2021 г., постановено по адм. дело 78/2021 г. по описа на Административен съдСтара Загора, с което по жалба на дружеството е изменен Ревизионен акт /РА/ Р-16002420002582-091-001/06.11.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 31/12.01.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив, в частта, с която са установени задължения за данък добавена стойност за 2019г., ведно с лихви, като е намален размера на данъка за данъчен период месец юни от 950,26 лв. и лихви 126,71 лв. на 283,76 лв. и лихви 37,91 лв.; за данъчен период месец юли от 2891,22 лв. и лихви 361,43 лв. на 760,96 лв. и лихви 95,12 лв.; за д.п. м.септември от 875,17 лв. и лихви 94,57 л на 162,83 лв. и лихви 28,37 лв.; определен е данък за възстановяване за месец август 2019г. в размер на 77,62 лева и е отхвърлена жалбата против ревизионния в частта му, в която се определя допълнително задължение за корпоративен данък за 2018г. в размера на 1452,60 лв. главница и 236,07 лева лихви и за 2019г. в размера на 662.46 лева главница и 23,74 лева лихви. Касаторът-директор на Дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва съдебното решение, в частта, с която е изменен ревизионния акт, а именно в частта, с която установените задължения за данък добавена стойност за 2019г., ведно с лихви и са намалени, както следва: за д.п. м.юни от 950,26 лв. и лихви 126,71 лв. на 283,76 лв. и лихви 37,91 лв.; за м.юли от 2891,22 лв. и лихви 361,43 лв. на 760,96 лв. и лихви 95,12 лв.; за м.септември от 875,17 лв. и лихви 94,57 лв. на 162,83 лв. и лихви 28,37 лв. и за м.август 2019г. е определен данък за възстановяване в размер на 77,62 лева, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението, в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и сторените разноски за държавна такса в размер на 32,06 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Ганозлията ООД не изразява становище по касационната жалба на директора на ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът Ганозлията ООД обжалва изцяло съдебното решение. Твърди, че решението е неправилно, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за доказано наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за преминаване на облагане по особения ред, както и че при определяне основата за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК органите по приходите са допуснали нарушение на закона. Моли за отмяната на решението. Претендира разноски в размер на 29,33 лева, представляващи заплатената от касатора държавна такса. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба на Ганозлията ООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на Ганозлията ООД . Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл.218 от АПК, приема за установено следното: Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е изменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, административният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу ревизионния акт. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по жалба на Ганозлията ООД срещу Ревизионен акт Р-16002420002582-091-001/06.11.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 31/12.01.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2018г. и 2019 г., както и задължения за ДДС за 2019 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по чл.119, ал.2 ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен орган, при спазване на процедурата за това. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Административния съд е счел жалбата за основателна в частта, установяваща задължения за ДДС върху доставките от продажба на ваучери. Според първоинсанционният съд в нарушение на материалния закон ревизиращия екип е установил, че ревизираното лице дължи ДДС за четири данъчни периода за 2019г., изчислен на база общо установените приходи от дейността продажба на ваучери. Съдът е приел за облагаема доставка по см. на ЗДДС, като извършена от ревизираното лице единствено дейността, за която той получава възнаграждение в размер на 30% от стойността на продадените ваучери., като е разграничил доставката продажба на услуга чрез използване на инструмента ваучер и комисионна услуга, която се извършва от ревизираното лице във връзка с предходната доставка. Мотивиран така съдът е изменил оспорения ревизионния акт в частта, установяваща задължения за ДДС, като е определил размера на дължимия ДДС за облагаемата за ревизираното лице доставка. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт за определените задължения за корпоративен данък за 2018г. и 2019г. първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден при спазване на приложимите правила за ревизиране по чл.122 ДОПК, тъй като приходната администрация е намерила, че са налице данни за открити приходи предпоставка по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. За да достигне до това заключение административния съд е счел за безспорно установено получаването на ваучери, издавани от трето лице, чрез които това трето лице предоставя услугата пренос на данни и достъп до интернет за ревизираните 2018г. и 2019г. Съдът е приел за безспорно установено както продажбата на ваучери на трети лица, явяващи се крайни получатели на доставяната чрез тези специфични инструменти услуга, така и на единична продажна цена на различните видове ваучери. Прието е още, че продажбите на услугите, за които са издавани и предоставяни ваучери от трето лице Б. Никушев, за ревизираното дружество са генерирани приходи, представляващи уговорено възнаграждение от 30% от стойността на продадените ваучери, като липсва надлежно осчетоводяване на тези приходи от ревизираното дружество. За ревизираните 2018г. и 2019г. размера на годишната данъчна основа е установен по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. Спорът по делото е бил относно определеният при ревизията брой, предоставени ваучери, определеният общ брой клиенти, на които са продавани ваучери, предоставени и издадени от Никушев, както и определената осреднена цена на предоставените ваучери, вкл. извършването на продажбата на ваучери. Съдът е възприел за правилен подходът на приходните органи при определяне на осреднена цена на предоставените ваучери, поради липсата на безспорни данни от вида и броя на продадените ваучери. За правилен е приет и определеният в ревизионния доклад общ брой клиенти по съответните месеци за 2018г., на които са продавани ваучери. Съдът е приел за неоснователно възражението на ревизираното лице, че не всички къмпингуващи са закупували ваучери. Този извод се подкрепя от приобщения при ревизията протокол за извършена проверка от органи по приходите в къмпинга, при която е констатирана извършена продажба на ваучер на стойност 2 лева от лице, което не е наемател на къмпинга, за която покупка не е издадена фискална бележка. Съдът не е приел за основателно възражението на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа, респективно размера на установените задължения, като е отхвърлил жалбата против РА в тази обжалвана част. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е положил усилия за установи фактите и обстоятелствата, свързани с определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. Правилно е приел съдът, че извършената от ревизираното лице доставка е продажба на ваучери за доставка на услуга пренос на данни и достъп до интернет от името на друго лице, предвид че получаваните от РЛ ваучери за предоставяне на услугата пренос на данни и достъп до интернет не са закупувани от него от издателя на тези ваучери. Безспорно е, че ревизираното лице не е краен получател на услугата пренос на данни и достъп до интернет, а е само посредник в доставката на услугата, извършвана от Никушев чрез издадените от него ваучери. Съдът е приел за облагаема доставка по см. на ЗДДС, като извършена от ревизираното лице единствено дейността, за която той получава възнаграждение в размер на 30% от стойността на продадените ваучери, като е разграничил доставката продажба на услуга чрез използване на инструмента ваучер и комисионна услуга, която се извършва от ревизираното лице във връзка с предходната доставка. По арг. на горното съдът правилно е приел, че ревизираното лице не дължи ДДС за процесните четири данъчни периода за 2019г., изчислен на база общо установените приходи от дейността продажба на ваучери. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Ганозлията ООД Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства констативни протоколи, издадени от Комисия за регулиране на съобщенията и протоколи за извършена проверка от отд.ОД при ТД на НАП Бургас, е изводът за наличие на хипотезата по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. При ревизията е установено получаването на ваучери, издавани от трето лице, чрез които това трето лице доставя услуга пренос на данни и достъп до интернет и продажбата на ваучери на трети лица, крайни получатели на доставяната услуга. Предвид установените при ревизията данни за получавани от РЛ ваучери, издавани от трето лице, чрез които това трето лице предоставя услугата пренос на данни и достъп до интернет, данни за продажби на ваучери на трети лица, както и получени приходи, за които липсва надлежно осчетоводяване от ревизираното дружество, законосъобразен се явява изводът на АС-Стара Загора и органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и доходи от извършвана от ревизираното лице дейност, свързана с участието му в продажбата на ваучери, издадени от трето лице, чрез които последният извършва доставка на услугата пренос на данни и достъп до интернет. Наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа. Поради това законосъобразно е приложен особеният ред за определяне на данъчната основа и дължимия данък за ревизирания период. По изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решение не страда от наведените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При извод за неоснователност на двете касационни жалби всяка от страните има право на разноски за настоящата инстанция като ответник по касационната жалба на другата страна. На Ганозлията ООД се следват разноски в размер на 29,33 лв. за заплатената от касатора държавна такса, а на директора на дирекция ОДОП Пловдив 492 лв. съгласно материалния интерес на обжалваното решението от Ганозлията ООД. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,