Решение № 6667 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2019 г.

Решение № 6667 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Здравкова, подадена чрез адвокат И. Милчев, против Решение № 2123/27.03.2019 г., постановено по административно дело № 14145/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РА-20-70/07.11.2017 г. на Директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, нареждаща премахване на "Триетажна масивна жилищна сграда", находяща се в УПИ III-5, кв. 105, местност "Зона Б-2", административен адрес гр. София, ул. "Георги Вашингтон" № 40, Район "Възраждане", на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Основните доводи, развити в касационната жалба са свързани с оплакването за неправилна преценка на първостепенния съд относно липсата на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, като се твърди нарушаване на изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересуваните лица. Ответникът - Директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община се представлява от юрисконсулт Павлов, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила по съображения, развити писмено, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Останалите страни – С. Николова, Б. Георгиева, Я. Янкова, Б. Янков, Л., Линков и И. Шолева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на собствениците на "Триетажна масивна жилищна сграда", находяща се в УПИ III-5, кв. 105, местност "Зона Б -2", административен адрес гр. София, ул. "Георги Вашингтон" № 40, Район "Възраждане", е наредено да я премахнат, тъй като е квалифицирана като опасна за живота и здравето на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, вредна в санитарно–хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави. За да потвърди оспорената заповед, съдът е извършил задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, взел е предвид заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, и е проверил всички условия за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия съд. Установено е, че спрямо жалбоподателката е било спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ и същата е била редовно уведомена и поканена да бъде изслушана по повод предприетото обследване на процесната сграда. Изложените от М. Здравкова твърдения за неуведомяване на останалите заинтересувани лица, правилно са били игнорирани от съда, тъй като тя не може да защитава чужди права. Тези лица, в качеството си на адресати на заповедта са имали възможността да защитят правата си, но не са предприели действия по обжалването й, поради което същата е влязла в законна сила спрямо тях. Налице е и съответствие на заповедта с материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, се предвижда възможност да се постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Посредством заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната сграда отговоря и на двете посочени в закона условия, поради което единствената законова възможност е да бъде премахната. Сградата е с изключително компрометирана конструкция – нарушени са основите и носещите й елементи, частично са разрушени подовете, покрива и фасадните стени, носещите тухлени зидове са силно деформирани с напречни и надлъжни пукнатини с размери от около 5 см. до 7 см., като съществува реална опасност от срутването й върху съседните сгради. С оглед така констатираното състояние на постройката е заключено, че не може да се поправи или укрепи от техническа гледна точка и да стане годна за експлоатация. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,