Решение № 11882 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет и и.ф. главен прокурор на Република България, постъпили на 24.04.2025 г., чрез процесуални представители, срещу решение 3839/10.04.2025 г. по адм. дело 11082/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено по жалба на Н. Г. Т. - следовател в Национална следствена служба, решение по т.3.1 от Протокол 36 от проведено на 23.10.2024г. заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на Т. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца за допуснати дисциплинарни нарушения по ДП 696/2022г. по описа на СО при СГП, пр. пр. 17015/2022г. по описа на СГП. Касационният жалбоподател - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, претендира присъждане на направените разноски - заплатена държавна такса за касационната инстанция. Касационният жалбоподател - и.ф. главен прокурор на Република България поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, поддържа, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, навежда доводи за необоснованост и противоречие с практика по други казуси, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Т. срещу решението на ПК на ВСС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Н. Г. Т., с адрес в гр. София, в писмени бележки и писмена защита, както и в съдебно заседание чрез процесуални представители, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е изложил мотиви, че решението на ПК на ВСС е постановено от компетентен орган при необходимия кворум и в изискуемото мнозинство, в писмена форма, като ПК на ВСС е възприела мотивите към предложението на и.ф. главния прокурор на Република България и тези на дисциплинарния състав в решението му по дисциплинарно дело 10/2023 г. Дисциплинарнонаказващият орган обаче не е съобразил административнопроизводственото правило на чл.318, ал.3 ЗСВ и не изяснил всички относими фактически обстоятелства. В конкретния случай не е доказано по безспорен начин наличието на всички посочени елементи от фактическия състав на разпоредбата, за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на следовател Т.. Не се установява визираното в акта на дисциплинарнонаказващия орган противоправно поведение, наличието на настъпила вреда и вина на дисциплинарнонаказаното лице. Първоинстанционният съд е констатирал, че според ПК на ВСС през периода 09.11.2020 г., когато е била назначена съдебно - счетоводната експертиза по цитираното по - горе досъдебно производство до 01.03.2022 г., когато е започнало предявяване на разследването, не са били извършвани процесуални действия, което представлявало неизпълнение на задълженията на Т. по чл.203 НПК, като това било забавило неоправдано производството по делото. Дисциплинарнонаказващият орган не е уточнил защо бездействието неоправдано е забавило производството и по какъв начин е постигнато това, не са визирани какви точно действия е следвало да извърши следователят и в какъв срок. ПК на ВСС не е съобразил и обстоятелството, че в доклада от 18.07.2023 г. на Апелативна прокуратура - София, на който се базира предложението за налагане на дисциплинарно наказание, са описани изчерпателно и ясно допуснатите от наблюдаващите прокурори нарушения в хода на разследването, но по отношение на следователите не са констатирани извършени нарушения или неизпълнени указания на наблюдаващите прокурори. В доклада е посочено и че първоначално избраната на случаен принцип следовател Вайзе не е извършвала почти никакви действия по делото, като е възложила извършването на отделни действия по разследването на следовател Т., която с резолюция на административния ръководител на Специализираната прокуратура от 09.07.2019 г. чрез метода "определен избор" е била включена в разследването и основно тя е извършвала такива действия. Не е обсъдена и справката за движението на делото и съответно периодите, в които е изпращано в различни звена на прокуратурата и част от него /25 тома/ са били на разположение на вещото лице. Не е взета предвид и натовареността на Т. като административен ръководител и по- големия обем извършвана от нея работа като следовател през 2020 г. и 2021 г. Изложени са мотиви и за противоречие на решението на ПК на ВСС и с целта на закона. Решението на тричленния състав е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на ПК на ВСС, че Т. през периода 09.11.2020 г. - 01.03.2022 г. не е изпълнила задължението си по чл.203, ал.1 и 2 от НПК, като не е взела всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най - кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, с което е извършила нарушение по чл.307, ал.3, т.2, пр.2 ЗСВ - допуснала е бездействие, което неоправдано е забавило производството по делото. Както е установено по делото, през този период е била назначена съдебно - счетоводна експертиза, която не е била изготвена до края на периода, на Т. не са давани указания за събиране на други доказателства, а след изготвянето на експертизата веднага е започнала предявяване на разследването. При това касаторът не конкретизира какви доказателства Т. е следвало да събира през този период. При липса на твърдения за конкретни действия, които е следвало да бъдат извършени през периода на изчакване на изготвяне на заключението на съдебно - счетоводната експертиза тричленният състав обосновано е приел, че не е доказано виновно противоправно бездействие от страна на Т., още повече, че разпоредбата на чл.203, ал.1 НПК е бланкетна и не сочи какви конкретно мерки е задължен да вземе разследващият за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно завършване на разследването. Нещо повече - чл.203, ал.2 НПК е посочено, че разследващият орган се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора, а прокурорите в случая не са давали указания, неизпълнени от Т.. Нещо повече - видно от приложената разпечатка за движение на досъдебното производство, срокът на разследването е бил редовно удължаван от наблюдаващите прокурори, поради което доводите на ПК на ВСС, основаващи се на сроковете на разследването, са неотносими към твърдяното бездействие на Т.. От исканията на Т. да се сформира екип от следователи през 2019 г. и постановлението й за възлагане на отделни следствени действия през 2019 г. също не може да се направи извод за твърдяно нейно виновно бездействие през периода 09.11.2020 г. - 01.03.2022 г. Напротив тези доводи подкрепят констатираното в доклада на Апелативна прокуратура, необсъден от дисциплинарнонаказващия орган, според който основно Т. е извършвала действия по разследването, независимо, че не тя е следователят избран на случаен принцип. При недоказване на съставомерно по ЗСВ деяние от дисциплинарнонаказващия орган, не следва да бъдат обсъждани доводите за тежестта на наложеното наказание, което се налага само при виновно извършено дисциплинарно нарушение. Неоснователни са доводите на касатора и.ф. главен прокуророр, че следва да се направи извод за виновно бездействие дори при липса на конкретни твърдения какви действия е следвало да извърши дисциплинарноотговорното лице в акта на дисциплинарнонаказващият орган. Подобно схващане води до невъзможност за упражняване правото на защита от лицето, наказано с дисциплинарно наказание. Общественият интерес към делото не е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание на разследващия при липса на кумулативно необходими елементи от състава на дисциплинарното нарушение. Неоснователно е оплакването, че следовател Т. не е предприела разделяне на производството, тъй като видно от чл. 216, ал.1 и 2 НПК само прокурорът е компетентен да раздели досъдебното производство. В противоречие с чл.227, ал.1 НПК вр. чл.226, ал.1 НПК са и твърденията в касационната му жалба, че Т. е могла да предяви част от разследването, докато е изчаквала изготвянето на експертното заключение. Видно от чл.227, ал.1 НПК разследващият орган предявява разследването след извършването на действията по чл.226 НПК . А според чл.226, ал.1 НПК когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора . Тоест преди депозирането на заключението на назначена съдебно - счетоводна експертиза и преди делото да бъде докладвано по реда на чл.226, ал.1 НПК с всички събрани доказателства и доказателствени средства и извършването на проверката от прокурора по чл.226, ал.2 НПК , разследващият орган не може да предявява разследването на части съгласно разпоредбите на НПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от двамата касатори разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба - Н. Т. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за един адвокат - 1300 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ВСС. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия