Решение № 16857 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2019 г.

Решение № 16857 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Колев, А. Николова и О. Колева, чрез процесуалният им представител адв. М. Димитрова против Решение № 108/14.05.2019 г., постановено по адм. д. № 100/2019 г. по описа на Административен съд-Перник, в частта в която е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Заповед № 56/11.01.2019 г. на Кмета на Община Перник. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част като постановен в нарушение на закона и необоснованост - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административния съд неправилно е приел за адресат на административния акт касационната жалбоподателка О. Колева. Сочи се, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно неправилно посочване категорията на строежа, констативния акт не е съобщен на всички страни и по надлежния начин, същия е съставен близо година след констатиране на нарушението, които нарушения не са констатирани от решаващия съд. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на ново с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационните жалбоподатели не се явяват. Представляват се от процесуалният си представител, който поддържа оплакванията и представя писмени бележки с подробно изложени доводи, идентични с тези в касационната жалба. Ответната страна-Кмета на Община Перник редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Представя писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва изцяло същата. Претендира разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни Е. Василева и Л. Николова не се явяват. Представляват се адв. Дилов, който не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С Решение № 108/14.05.2019 г. постановено по адм. д. № 100/2019 г. по описа на Адм. съд-Перник, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на Е. Колев, А. Николова и О. Колева срещу Заповед № 56/11.01.2019 г. на Кмета на Община Перник, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "Жилищна сграда-лятна кухня", изградена без строителни книжа и разрешение за строеж в УПИ XVI-4159 в кв. 18 по плана на кв. "Ралица", Община Перник. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод че строежът е изпълнен при действието на ЗУТ, който в разпоредбата си на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 поставя като условие за законосъобразноста на всеки строеж наличието на издадено от главния архитект на съответната община разрешение за строеж., каквото по делото не е спорно че не е издавано. Приел е че заповедта е законосъобразна в частта в която е адресирана до собствениците на имота, а именно касационните жалбоподатели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на административния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, са правилни и постановени в пълно съответствие със събраните по делото доказателства вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че процесния строеж е второстепенен строеж на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 във вр. чл. 46, ал. 1 ЗУТ от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ определена въз основа на неговите характеристики и предназначение. Изграждането на постройката от дърво и без масивни строителни конструкции не променя характеристиките й на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За допълващо застрояване се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е установено че постройката, съставляваща лятна кухня е изпълнена без необходимото строително разрешение, поради което съставлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед на изложеното, правилен е извода на съда че посочването в заповедта че строежът е от пета категория не съставлява съществено нарушение, тъй като незаконността на извършения строеж е установена на едно от основанията посочени в чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ-липса на разрешение за строеж. При наличието на незаконен строеж следва да се изследва и въпроса относно неговата търпимост по смисъла § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, което е сторено от административния орган в обжалваната заповед. Обстоятелството че административния съд в мотивите си не е обсъждал този въпрос настоящата инстанция не приема за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като това не е довело до постановяване на съдебния акт в нарушение на закона. От събраните по делото доказателства се установява че процесната сграда-лятна кухня е построена на мястото на съществуваща и съборена през 2015 г. постройка. Следователно строителството е извършено най-рано през 2015 г. При това положение нито една от хипотезите на сочените разпоредби уреждащи търпимостта на незаконните строежи не би могла да намери приложение. Настоящата инстанция преценя като неоснователни възраженията на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта на Кмета на Община Перник, състоящи се в невръчване на констативния акт на всички страни, както и издаването на оспорената заповед след 14-дневния срок по чл. 57, ал. 1 АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, видно от Писмо изх. № 17/4307-5/8.11.2018 г. на Община Перник и приложените обратни разписки Констативен акт № I-17/ТР-4307 от 7.11.2018 г. съставен на осн. чл. 225а ал. 2 ЗУТ е изпратен и получен от жалбоподателите. Издаването на заповедта извън срока по чл. 57 АПК, който е инструктивен не е основание за нейната незаконосъобразност. Изтичането на срока не преклудира правото на административния орган да издаде административния акт. Основателни и обосновани за изводите на административния съд че жалбоподателите като собственици на процесния имот правилно са посочени като адресати на заповедта за премахване на незаконния строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция национален строителен контрол, адресати на заповедта по чл. 225а ал. 1 ЗУТ могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. В този смисъл жалбоподателката О. Колева е надлежен адресат на издадената заповед. С оглед на изложеното, съдът счита че решението на Адм. съд-Перник следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. В останалата си част като необжалвано същото е влязло в сила. При този изход на делото своевременно направеното от ответната страна-Кмета на Община Перник искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК се явява основателно, като съдът определя същите в размер на 100 лв. по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.