Решение № 3133 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2020 г.

Решение № 3133 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано по касационни жалби от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община против Решение № 4535/10.08.2020 г. постановено по адм. д. № 2513/2019 г. по описа на Административен съд – София град. В касационните жалби се развиват доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че изводите на решаващия съд са направени в противоречи със законовите норми и че при издаването на оспорената заповед не са допуснати сочените нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което жалбата на С. Николов да се отхвърли изцяло. Претендират заплащане на разноски. Касаторът Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Касационният жалбоподател [фирма] редовно призован не изпраща представител в съдебното заседание. Чрез процесуалният си представител представя писмени бележки, в които поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община чрез процесуалният си представител юристконсулт Личев поддържа касационната жалба. Ответникът чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" и допустимостта на касационната жалба на [фирма]. Представя и писмени отговори с подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба на [фирма] за процесуално недопустима поради липса на правен интерес. С обжалваното решение на Административен съд-София град е отменена по жалба на С. Николов Заповед № РА-30-46/6.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Клуб – ресторант Венетия", находящ се в УПИ XXXX-за коо, частично попадащ в уличната регулация в кв. 10 по плана на [населено място] м. в. з. "Киноцентър I час" с административен адрес [населено място], [улица], Район "Витоша"-СО. Адресати на заповедта са С. Николов и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от управителя Д. Борисов. Този резултат е благоприятен за касационния жалбоподател. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационна жалба имат страните по делото, за които решението е неблагоприятно. Това условие не е налице за [фирма], тъй като със съдебното решение е отменен административен акт, който му вменява задължение за премахване на строеж. При това положение касационната жалба е недопустима, като насочена срещу съдебно решение с благоприятстващ за касационния жалбоподател ефект. Липсата на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се определя от постановеното от първоинстанционния съд, благоприятно за него решение за отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания, независимо от изложените мотиви. С оглед на изложеното касационната жалба на [фирма] против Решение № 4535/10.08.2020 г. постановено по адм. д. № 2513/2019 г. по описа на АССГ следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази му част да бъде прекратено. Касационната жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови своя съдебен акт административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие със законовите изисквания за съдържание и форма, без да са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на страните, но в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона. По същество съдът е приел, че в хода на административното производство административния орган не е събрал всички относими доказателства, което е довело до опорочаване на формираната воля. Приел е, че от оспорената заповед не става ясно по отношение на коя от двете сгради е постановено събарянето. Приел е, че ответника неправилно е преценил датите на изграждане на сградите, не е съобразил че плана за улична регулация не е приложен съгласно § 22 от ЗР на ЗУТ. Приел е, че наемателят на обекта [фирма] не е пасивно материално и процесуално легитимирана страна, която е допустимо да бъде обвързана с дължимо правно поведение по заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установените по делото релевантни за спора факти, правните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. Предмет на съдебния контрол пред АССГ е Заповед на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, с която на осн. чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ е разпоредено премахване на строеж, поради несъответствие с предвижданията на действащия регулационен план. От събраните по делото доказателства се установява, че описания в заповедта строеж се състои от основна сграда и пристройка към същата. За основната сграда е представен Акт за държавна собственост на недвижим имот № 20/1988 г. в който същата е посочена като "ОФ клуб към сграда за трафопост" с площ от 150 кв. м. и година на построяване 1987 г. Това е и сградата закупена от жалбоподателя от първата инстанция с договор от 11.12.1997 г. Пристройката, видно от приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза и приложените заснемания на обекта е била извършена на два пъти, от югоизток и югозапад въз основа на Разрешение за строеж № 008 а от 27.05.1994 г., одобрен архитектурен проект и такъв по чл. 145, ал. 5 ЗУТ. От приложения по делото архитектурен проект за заснемане от 2000 г. и издаденото разрешение за строеж може да се направи извода, че пристройката е извършена в периода 1994 г. -2000 г. Съгласно обяснителната записка и конструктивното становище от м. 10.2000 г. се установява, че пристроените помещения са със собствена носеща конструкция. В същото време, видно от Скица на поземлен имот № 15-76668 от 7.02.2018 г. на СГКК-София и Нотариален акт № 9, нот. д. № 520/2018 г. се същите са посочени като две сгради разположени в имота на С. Николов, със самостоятелни идентификатори. При тези данни извода на първоинстанционния съд, че спорния строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен е правилен и обоснован. Същият следва да бъде идентифицирана еднозначно с оглед неговото местоположение в имота, площ, помещения, граници за да може принудителното изпълнение на административния акт, в случай че влезе в сила да се изпълни без да се засягат правата и законните интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта. От изложеното следва че заповедта е издадена и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Правилен е извода на съда, че за едната от постройките/основната сграда/ съществува Акт за държавна собственост от 1988 г., в който е отразено че сграда е построена през 1987 г. Видно от заключението на в. л. към този момент е действал регулационния план от 1958 г., към който няма застроителен план. При това положение не би могло да се прецени дали сградата съответства на предвижданията на плана. Нещо повече следва да се има пред вид, че представения акт за държавна собственост явяващ се доказателство за заварен строеж по смисъла на § 21 от ЗР ЗУТ и писмо № 70-00-373/13.04.2004 г. на МРРБ сочат на законност на строежа относно основната сграда. От доказателствата по делото, включително и неоспорената съдебно-техническа експертиза се установява, че за пристройката има издадено влязло в сила разрешение за строеж и одобрени проекти. При това положение не би могло този строеж да се квалифицира като незаконен поради противоречието с действащия ПУП. Преди да бъде издадено строителното разрешение се извършват необходимите за това проверки и съгласувания касаещи неговата законосъобразност и съответно законосъобразността на одобрените по надлежния ред инвестиционни проекти и това е едно от основанията за прогласената стабилност на влязлото в сила строително разрешение по чл. 156 ЗУТ. От това следва, че е изключен инцидентен контрол за законността му, каквото по същество представлява в случая отказа на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО да зачете действието на разрешението за строеж от 27.05.1994 г., приемайки че за строежа е налице противоречие с ПУП. Такава преценка може да се направи само до влизането му в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да бъде разпоредено безсрочно. Засиленият стабилитет на строителното разрешение съгласно нормата на чл. 156 ЗУТ цели предвидимост и сигурност в инвестиционния процес. Когато несъответствието между разрешението за строеж и действащия към момента на издаването му ПУП/ в случая този от 1990 г. /би било основание за унищожаемост, а не за нищожност, то правните му последици следва да бъдат зачетени и строежа не може да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тук съдът не обсъжда одобреното със Заповед № РД-50-150/15.06.2005 г. изменение на ЗРП тъй като процесните сгради са завършени преди неговото действие. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Крайния извод на административния съд, че заповедта на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО е незаконосъобразна и следва да се отмени е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение на АССГ като постановено при отсъствие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се уважи своевременно направеното искане от процесуалният представител на ответника С. Николов за присъждане на разноски. С оглед представения Договор за правна помощ касаторът [фирма] следва да заплати на осн. чл. 143, ал. 3 АПК сумата от 600 лв. С оглед направеното от касационния жалбоподател Директор на Дирекция" Общински строителен контрол" - СО възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва в тежест на Столична община да се присъдят разноски в размер на 900 лв. на осн. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение