Решение № 4924 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2017 г.

Решение № 4924 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. П. против решение № 38 от 12.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2434/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което ОД на МВР - гр. П. е осъдена да заплати на П. И. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП - 208/24.08.2011 г., издадено от ИФЗ Н. В. РУП гр. П. и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-П., както и сумата от 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като неправилно на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск от Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) гр. П. против решение № 38 от 12.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2434/2016 г. по описа на Административен съд - П., в ЧАСТТА МУ, в която Областна дирекция на МВР гр. П. е осъдена да заплати на П. И. Т. обезщетение в размер на 150 лв. за причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП - 208/24.08.2011 г., издадено от ИФЗ Н. В. РУП гр. П. и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6380/2011 г. по описа на Районен съд - П., ХVII нак. състав) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната от него част поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от П. Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, ОД на МВР - гр. П., не не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, П. И. Т., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - П. е осъдил Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на П. И. Т. сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № НП - 208/24.08.2011 г., издадено от ИФЗ Н. В. РУП гр. П. и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6380/2011 г. по описа на Районен съд - П., ХVII нак. състав) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - П., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че Наказателно постановление № НП - 208/24.08.2011 г. срещу П. И. Т., издадено от ИФЗ Н. В. РУП гр. П., е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 2287/16.11.2011 г. по а. н. д. № 6380/2011 г. по описа на РС - П.. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, П. И. Т. е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, както и на Решение № 1 от 15.03.2017 г. по ТР № 2/2016 г. по описа на ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-П. е уважил предявения от П. И. Т. иск и е осъдил Областна дирекция на МВР гр. П. да му заплати на основание чл. 1, ал . 1 от ЗОДОВ сумата от 150 лв, както и сумата в размер на 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса. Съдебното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган /обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт/, от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатено за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар и държавна такса са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП . По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ . По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд