Решение № 10056 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2018 г.
ВАСVII отделение01.07.2019 г.докладчик т Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 732 от 08.02.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2724/2017 г. ОСЪЖДА "Промаркет" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лазар Михайлов" № 127 да заплати на Българската агенция по безопасност на храните, седалище гр. София, бул. "П. Славейков" № 15 а 300, 00 (триста) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10056 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Промаркет" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лазар Михайлов" № 127 срещу Решение № 732 от 08.02.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2724/2017 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Промаркет" ООД срещу Заповед № 103 от 08.02.2017 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните е спряна експлоатацията на част от обект – супермаркет, находящ се в гр. София, бул. "Сливница" № 212, с топла точка, рег. № 222100128, и Удостоверение за регистрация № 04162 от 19.12.2011 г.
І. Становища на страните:
- Касационният жалбоподател – "Промаркет" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът не е обсъдил доводите му относно становище от 02.02.2017 г., съгласно което изградената в обекта вентилационна инсталация е в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия Наредба № 5). Не е обсъдил и релевантни доказателства по делото – констативен протокол № 0010374 от 17.02.2017 г., от който е видно, че лисва основание за издаване на оспорената заповед. Не е обсъдил и факта, че заповедта е издадена на основание Заповед №РА-30-341 от 11. 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", в производството по издаване на която дружеството не е участвало.
Съдът не е обсъдил доводите на касатора за необоснованост и немотивираност на оспорения акт. Не е установил, че заповедта не сочи кое точно от изискванията на чл. 9 и 10 от Наредба № 1 от 26.01.2017 г. за хигиената на храните (Наредба № 1) е нарушено, с което е нарушено правото му на защита. Не е обсъдил и довода му за липсата на извод в оспорената заповед за нарушение на Закона за устройство на територията, Наредба № 6 от 26.06.2006 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите на оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба № 6) и Наредба № 15.
Съдът не е отчел, че органът е признал, че обектът отговаря на изискванията със своя Заповед № 125 от 17.02.2017 г.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Дончева, Софийска адвокатска колегия.
- Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. София, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита за правилен извода на съда, че оспорената заповед е законосъобразна.
Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът се представлява от адв. Б. Беев, Адвокатска колегия гр. Стара Загора.
- Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Извън анализа на съда са останали релевантни за предмета на спора доказателства, както и съдът не е отчел непосочването в заповедта на конкретни нарушения.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:
- "Промаркет" ООД е ползвател на обект – супермаркет, находящ се в гр. София, бул. "Сливница" № 212, съгласно договор за наем от 12.08.2010 г. с "Никдим" ЕООД, преобразувано в "Никдим Трейдинг" ЕООД.
- На 19.12.2011 г. директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, издава Удостоверение за регистрация № 04162, с което удостоверява, че супермаркет с топла точка "Промаркет", гр. София, бул. "Сливница" № 212, се регистрира с рег. № 222100128 като обект за търговия на дребно/заведение за обществено хранене с посочени групи храни.
- На 11.11.2016 г., със Заповед №РД-30-341, директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община, нарежда премахването на строеж "Монтаж на вентилационна инсталация в магазин за хранителни стоки "Промаркет", гр. София, бул. "Сливница" № 212. Заповедта е връчена на "Никдим Трейдинг" ЕООД.
- На 25.01.2017 г. в Областната дирекция по безопасност на храните постъпва сигнал за пусната в експлоатация в магазин "Промаркет", гр. София, бул. "Сливница" № 212, точка за приготвяне на топла кухня без надлежна вентилация.
- На 31.01.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, извършва проверка в супермаркет "Промаркет", гр. София, бул. "Сливница" № 212, при която не са представени документи, гарантиращи изграждането на вентилационната система в съответствие с изискванията на Наредба № 15. За установеното е съставен констативен протокол № 0004328.
- На 31.01.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните издава предписание № 2005933 на "Промаркет" ООД да се представят технически документи за спазване на изискванията на Наредба № 15.
- На 02.02.2017 г. със Становище № 15, управителят на Лаборатория за аеродинамични измервания удостоверява – след извършени замервания, съответствие на изградената в магазин за хранителни стоки с топла точка, находящ се в гр. София бул. "Сливница" № 212 с изискванията на Наредба № 15.
- На 08.02.2017 г. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, съставя констативен протокол № 0010354, в който удостоверява получена Заповед №РД-3-341.
- На 08.02.2017 г. със Заповед № 103, издадена на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните (ЗХ), директорът на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, за нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба № 1 спира част от дейността в обект супермаркет с топла точка, рег. № 222100128 и Удостоверение за регистрация № 04162 от 19.12.2011 г., находящ се в гр. София, бул. "Сливница" № 212, считано от 08.02.2017 г.
- На 17.02.2017 г. с констативен протокол № 0010374, инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните, гр. София, удостоверя представените от "Промаркет" ООД документи като приема, че Заповед № РД-30-341 от 11.11.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община, не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението на съда по нейното оспорване.
- На 17.02.2017 г., със Заповед № 125, директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. София, прекратява действието на Заповед № 103 от 08.02.2017 г., с което възстановява част от дейността (термична обработка на храни) до "излизане на решение на съда относно Заповед № 30-3141".
- На 02.03.2017 г., с Определение № 1421, постановено по административно дело № 1217/2017 г. Административен съд, София град, оставя без разглеждане жалбата на "Промаркет" ООД срещу Заповед № РА-30-341 от 11.11.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община и прекратява съдебното производство.
- На 24.04.2017 г., с Определение № 5045, постановено по административно дело № 4266/2017 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение № 1421.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че оспорената заповед е и материално законосъобразна. Приема, че по делото са установени нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба № 1, тъй като обектът е изграден в нарушение на изискванията на Закона за устройство на територията и на Наредба № 15. Спазено е и изискването на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните (ЗХ), като органът е посочил начална дата на прилагане на мярката, която следва да се прилага завинаги или до отстраняване на нарушението.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.
Изводът на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок са изцяло във връзка с порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил релевантни за предмета на спора доказателства и не е обсъдил негови доводи. С оглед на това съдът приема, че касаторът поддържа именно този порок на обжалваното съдебно решение. Проверката на обжалваното решение за съответствие с материалния закон съдът извършва на основание чл. 218, ал. 2 АПК.
Безспорно по делото е, че оспорената Заповед № 103 е издадена от компетентен орган. За да бъде и законосъобразна заповедта следва да съдържа фактически и правни основания, доказани в хода на съдебното производство. Видно от мотивите на заповедта тя е издадена за нарушение на чл. 9 и 10 от Наредба № 1. Член 9 от Наредба № 1 изисква обектите за търговия с храни да бъдат изградени при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията, а чл. 10 от Наредба № 1 изисква вентилационните инсталации в тези обекти да се изграждат в съответствие с изискванията на Наредба № 15.
Следователно, двете разпоредби са бланкетни и за да е налице мотивиране на акта е необходимо да са посочени точно нарушенията на двата нормативни акта – Законът за устройство на територията и Наредба № 15.
В случая, видно от мотивите на Заповед № 103, органът се е позовал на влязъл в сила акт на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община - Заповед №РД-30-341, за премахването на строеж "Монтаж на вентилационна инсталация в магазин за хранителни стоки "Промаркет", гр. София, бел. "Сливница" № 212. Видно от Заповед №РД-30-341 процесният строеж е извършен без съгласувани проекти по част "Отопление, вентилация и климатизация" и без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предложение 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подлежи на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ.
Заповед №РД-30-341 е влязъл в сила индивидуален административен акт. Доводите на касатора, че заповедта не е влязъл в сила акт са неоснователни, видно от доказателствата по делото. Ирелевантни са и доводите му, че не е участвал в производството по нейното издаване, както и че не му е връчена надлежно. Въпросът за качеството на заинтересована страна на касатора в производството по издаване и оспорване на Заповед №РД-30-341 е решен с влязло в сила Определение № 1421 на Административен съд, София град. Перпетуирането на въпроса не променя правния резултат – касаторът няма качеството на заинтересовано лице по отношение на Заповед №РД-30-341, с оглед на влязлото в сила съдебно определение, поради което и нито е трябвало да участва в административното производство по нейното издаване, нито е трябвало да му бъде съобщавана.
С оглед на горното с позоваването на Заповед №РД-30-341 органът е мотивирал Заповед № 103 конкретно по отношение на твърдяното нарушение на чл. 9 от Наредба № 1 като е инкорпорирал фактическите и правни основания на тази заповед в своя акт и по този начин е изпълнил изискването на закона за точно посочване на нарушените разпоредби на Закона за устройство на територията.
Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 10 от Наредба № 1 – несъответствие с изискванията на Наредба № 15, то видно от констативния протокол към Заповед №РД-30-341, строежът е извършен без съгласувани инвестиционни проекти по част "Отопление, вентилация и климатизация", което значи, в нарушение на Наредба № 15, която регламентира техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения от топлоснабдителната система. Представеното по делото Удостоверение № 15 от 02.02.2017 г. на Лаборатория за аеродинамични измервания не променя извода за незаконен строеж – извършен без строителни книжа, тъй като няма доказателства по делото – а това е отговорност на касатора, че към датата на издаване на Заповед № 103 Заповед №РД-30-341 е отменена.
Ирелевантни за законосъобразността на Заповед № 103 е и последвалият след издаването й акт на същия орган – Заповед № 125, с който е прекратено действието на Заповед № 103. Заповед № 125 е относима единствено към изпълнението на Заповед № 103, не и към нейната законосъобразност. В Заповед № 125 изрично е посочено, че е настъпила промяна в обстоятелствата, съществували към датата на издаване на Заповед № 103. Без правно значение, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че тази промяна е фактически образуваното по недопустима жалба на касатора съдебно дело срещу Заповед №РД-30-341, което на 24.04.2017 г. е прекратено с влязло в сила определение на съда.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първо, е обсъдил сочените от касатора факти и обстоятелства, и второ, фактът, че въз основа на тяхното обсъждане не е стигнал до желания от касатора извод не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал и нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на защита на касатора. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди "Промаркет" ООД да заплати на Българската агенция по безопасност на храните – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размера на 300, 00 лв. – договор за правна защита и съдействие № 111026 от 11.03.2019 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд