Решение № 8779 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията(КРС) със седалище в гр.София, чрез гл. юрисконсулт Химук, срещу Решение 461 от 11.04.2024г., постановено по адм. дело 1325/2023г. по описа на Административен съд София област(АССО). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му. Претендират се и разноски. Ответникът Виваком България ЕАД със седалище в гр. София, чрез адв. Йорданова, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени мълчалив отказ на КРС, първостепенният съд е приел, че сезираният компетентен органът незаконосъобразно не се е произнесъл с изричен писмен акт по искане от 09.10.2023г. на едноличното акционерно дружество. Настоящият състав на касационната инстанция намира този извод за правилен. На първо място не е спорно, че ответникът по касация на дата 09.10.2023г. е входирал искане до КРС за възстановяване на надвнесени годишни такси за ползване на ограничен ресурс за 2023г. Не е спорно също така, че от тази дата, вкл. и до настоящия момент липсва изричен писмен акта на колективния орган, който(и ако е компетентен) е следвало да се произнесе по него най-късно на първото си заседание след изтичане на 14-дневния срок от сезирането си, т.е. до 24.10.2023г. По отношение на компетентността законосъобразно е прието от първостепенния съд, че именно КРС е органът, който е длъжен да разгледа и се произнесе по искането, тъй като от една страна и съгласно чл.15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна., а от друга с новелата на чл.148 от Закона за електронните съобщения(ЗЕС) именно Комисията е посочена за администратор на тези приходи. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед характера на регулираните обществени отношения и при изричната разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗЕС КРС е задължена да се произнесе с мотивирано решение по искането. Видно е от доказателствата по делото, последното е подадено на 09.10.2023 г., нормативноопределения срок е изтекъл на 24.10.2023 г. и сезираният компетентен колективен орган не се е произнесъл в сроковете, посочени в чл.57 ал.6, във вр. с ал.1 АПК, въпреки вмененото му от закона задължение. Непроизнасянето в установения срок правилно съдът е приел за мълчалив отказ да се издаде искания акт. Мълчаливият отказ е нормативно регламентиран в чл.58, ал. 1 АПК. По своята правна природа той е съчетание на фикция и необорима презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето в законово установения срок се счита за изразено от административния орган становище, а чрез необоримата презумпция законодателят определя, че съдържанието на това становище е отрицателно. За да има формиран мълчалив отказ на административен орган е необходимо той да е сезиран с редовно и допустимо искане, да е налице нормативно установена компетентност на органа да реши поставения с искането въпрос, в законово установения срок органът да не се е произнесъл. В настоящия случай производството е образувано по валидно отправено искане на "Виваком България" ЕАД, като КРС има задължение да се произнесе по подаденото заявление в указания по-горе срок от датата на подаване на заявлението. В административната преписка е налично писмо, подписано от Председателя на КРС от дата 24.10.2023г., с което дружеството е било уведомено, че за КРС не е налице основание за възстановяване на суми за ползване на радиочестотен спектър по същото искане, но липсват доказателства(а и твърдения) този документ да се основава на акт на колективния орган. Или законосъобразни са решаващите мотиви на административният съдия, че в случая дължим е бил изричен мотивиран акт на колективния орган КРС(чл.35, ал.1 ЗЕС), който не може да се замести от писмото на Председателя на КРС, до когото искане не е било и отправяно. С касационната жалба всъщност органът излага своето виждане, че липсва произнасяне, тъй като не са били налице всички положителни предпоставки за това, реферирайки към чл.15 от Тарифата и анализирайки приложението на разпоредби от вторично ниво на правно регулиране, дадени с ПМС 47 от 31.03.2023г. Всичките тези аргументи обаче са били относими към поставените с искането въпроси и са такива по същество, а не по допустимост на производството. Ако е имал виждане, че административното производство пред него е недопустимо, то сезираният орган е следвало да се произнесе също с изричен акт за това(по тези въпроси процесуалния закон не предвижда възможност за фингирано/презюмирано прекратяване). Или всъщност мотивите на касатора в жалбата му по същество са относими към мотиви на изричен акт, с какъвто органът е бил задължен да се произнесе в законовия срок и е недопустимо такива да се излагат едва с касационната жалба. С оглед на това тези доводи не следва да се обсъждат, още повече, че те не са били предмет на разглеждане и от първата съдебна инстанция. При това положение не е налице и соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Разноски се дължат на Виваком България ЕАД, които се констатираха да се в размер на общо 1 858,82 лева, като от страната се претендират с представения Списък на разноските само 1 549,02 лева. По направеното възражение за прекомерност, то следва да се посочи, че същото е неоснователно, т.е. уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед предвидения негов минимален размер(без включен ДДС съобразно § 2а от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) от 1 000 лева по чл.8 ал.3 от същата Наредба. При това положение следва да се осъди КРС да заплати сумата от 1 549, 02 лева разноски. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,