Решение № 1127 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2017 г.

Решение № 1127 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпореди към закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Инса ойл" ООД (дружеството) представлявано от управителя Г. Самуилов, срещу решение № 1157/28.06.2017 г. по адм. дело № 838/2016 г. на Административен съд (АС) – Пловдив. С обжалваното решение, АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-ЗЗ/25.03.2016 г. на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДАДРВВЗ) – гр. София и е осъдил "Инса ойл" ООД да заплати на ДАДРВВЗ деловодни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган, описвайки в обстоятелствената част на разпореждането съответните източници, от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, въз основа, на които са направени изчисленията, за да се постанови конкретно постановения резултат, е мотивирал в достатъчна степен акта. Излага подробни съображения, че обжалваното разпореждане противоречи на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – заместник-председател на ДАДРВВЗ, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че оспорваното решение е правилно и иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. От фактическа страна административният съд е приел, че със Заповед № РД-10-61/18.03.2014 г. на Председателя на ДАДРВВЗ, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7, т. 8, чл. 12-15 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) и чл. 5, ал. 2, т. 30 от Устройствения правилник на ДАДРВВЗ са утвърдени Методика за изчисляване на среднодневния нетен внос и вътреобщностни пристигания (ВОП) на нефт и нефтопродукти в равностойност в нефт и определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и Методика за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на нефтопродукти и определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 от ЗЗНН. Със заповед № РД-09-3/18.01.2016 г. също на председателя на ДАДРВВЗ на основание чл. 7, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗНН е назначена работна група със задача да разгледа и анализира информацията по чл. 4, ал. 2-7 и чл. 12, ал. 5 от ЗЗНН и изготви съответните предложения. Резултатите от работата на комисията са обективирани в протокол № 1644/24.03.2016 г. Посочено е, че е събрана и оценена информацията получена по реда на чл. 4 ЗЗНН от задължените лица; от Агенция "Митници"; от Министерство на икономиката и енергетиката; от Националния статистически институт; Министерство на отбраната; Министерство на вътрешните работи, както и от констативни протоколи от извършени проверки в случаите на несъответствие, с цел изчисляване на нетния внос и ВОП по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН в равностойност на нефт и съответно, равностойността в нефт на потреблението в страната през 2015 г. и определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации, които задължените лица следва да създадат и поддържат за процесните периоди от време. В резултат на извършената дейност, комисията е формирала предложения относно статута "задължено лице" и количествата, с които всяко едно от посочените в протокола дружества е участвало в годишното потребление или в нетния внос и ВОП по видове нефтопродукти. В пункт 40 от протокола е изложена информация относно "Инса ойл" ООД. Посочено е, че според годишната информация предоставена от Агенция "Митници" по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, през 2015 г., дружеството е осъществило внос на газьоли, гориво за дизелови двигатели, ВОП на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели, ВОП на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели и ВОИ и износ на гориво за дизелови двигатели. Дружеството е представило справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН с вх. № 992 от 16.02.2016 г. Поради констатирано несъответствие в информацията получена по реда на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, спрямо дружеството е извършена проверка, по отношение на която е изготвен Констативен протокол № 604 от 02.03.2016 г. Установено е пълно съвпадение на данните, които дружеството е декларирало и данните, които са констатирани по време на проверката. Установено е че "Инса Ойл" ООД, не е осъществявало ВОП на 4605, 750 тона, автомобилен бензин, каквато информация е предоставена от Агенция "Митници". Всъщност, въпросното количество бензин и било собствено на "ОМВ България" ООД и е било вложено в данъчен склад на "Инса Ойл" ООД, по договор за съхранение на горива от 01.04.2013 г. Съответно, установено е, че "Инса Ойл" ООД е приело за съхранение гориво за дизелови двигатели, след ВОП от "Мулти Инвест" ЕООД в размер на 2998, 275 тона, като в данъчен склад на "Инса Ойл" ООД е вложено горивото за дизелови двигатели, каквато информация е предоставена от Агенция "Митници". Установено е също така и, че през 2015 г. дружеството е осъществило ВОИ газьоли и гориво за дизелови двигатели/ газьоли - 242, 761 тона и гориво за дизелови двигатели- 1513, 202 тона/, както и продажба на гориво за дизелови двигатели на "Инса Газ" ООД, гр. Раковски, в размер на 1635, 734 тона, което вече като собственост на посоченото дружество е експедирано от данъчния склад на "Инса Ойл" ООД и представлява ВОИ, осъществен от "Инса Газ" ООД. С това количество следва да бъде намалено общото годишно потребление на гориво за дизелови двигатели, респ. общия нетен внос и ВОП на територията на страна, доколкото съставлява покупка от вътрешен пазар. Данните от извършената детайлна проверка са дадени в Таблица № 2 към Констативен протокол № 604/09.03.2016 г., съответно са инкорпорирани в данните в протокол № 1644 от 24.03.2016 г., като комисията е предложила същите да бъдат включени в данните по съответните Методики. Съдът е посочил, че част от приложенията към протокол № 604/09.03.2016 са и таблици, наименовани съответно Общо Разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДАДРВВЗ за периода 30.04.2016 г. – 30.04.2017 г., определени въз основа на среднодневният нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл. 14 от ЗЗНН, Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДАДРВВЗ за същия период, изчислени въз основа на среднодневното потребление на нефтопродукти, съгласно чл. 15 от ЗЗНН, Справка за изчисления нетен внос и вътреобщностни пристигания /ВОП/, респ. среднодневен нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност в нефт на територията на Р. България през 2015 г. и Справка за изчисленото в равностойност в нефт годишно, респ. среднодневно потребление по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН на територията на Р. България през 2015 г., всички те утвърдени от Председателя на ДА "ДРВВЗ" Със заповед № РД-10-99/26.03.2015 г. на председателя на ДАДРВВЗ на основание чл. 7, ал. 3 от ЗДАДРВВЗ, чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 10, чл. 13, ал. 1 от Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, във вр. с чл. 5, ал. 3 изр. второ от Устройствения правилник на ДАДРВВЗ са делегирани конкретни правомощия на Зам. -председателя на ДАДРВВЗ вкл. и за издаване на актове от рода на обжалваното разпореждане. Съответно е последвало и издаването на оспореното разпореждане на заместник-председателя на ДАДРВВЗ с което спрямо "Инса ойл" ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации, както следва: "газьоли" – 23279, 428 тона и "гориво за дизелови двигатели" – 18720, 386 тона и котелни горива – 24, 560 тона, като е разпоредено, дружеството да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с така определените количества, като създаде и вложи до 30 април 2016 г. количествата нефт и/или нефтопродукти при спазване на условията по чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН и да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 Април 2017 г. В първоинстанционното производство е представено и прието като доказателство и заверено копие от протокол № 1644/23.03.2016 г. в пълния му вариант, без приложенията. Приети са и заключения по допусната основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/. Съдът е кредитирал изцяло основната ССЕ като компетентно дадена и неоспорена от страните във фактическите си констатации и дадените експертни изводи. В тази връзка е посочил, че твърденията на оспорващия, за неправилни изчисления, сторени в хода на административното производство, са останали недоказани. Изчисленията направени от назначеното по делото вещо лице са напълно идентични с резултата постановен от административния орган в оспореното разпореждане. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Приел е, че разпореждането е издадено от компетентен орган, че актът е мотивиран, като в тази връзка подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Посочил е, че разпореждането е издадено в пълно съответствие с приложимото материално право. Дружеството е задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН и количествата запаси за извънредни ситуации, които следва да създаде и съхранява, са определени в съответствие с чл. 12 от ЗЗНН. Изложил е и съображения, че не е нарушен принципа на съразмерност установен в чл. 6 АПК. Решението е правилно. По делото няма спор относно фактите, като в производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства въз основа, на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилна е преценката му за законосъобразност на оспореното разпореждане на председателя на ДАДРВЗ. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът неправилно е приел, че актът е мотивиран. Оспореното разпореждане е издадено при съвкупното посочване на всички дължими правни основания, както и заповед № РД-10-99/26.03.2015 г. Правилни са съображенията на АС, че административният орган е описал в обстоятелствената част на разпореждането, съответните източници, от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определи конкретно постановения резултат, вкл. е сторено препращане и към фактическите констатации и сторените експертни изводи в протокол № 1644/24.03.2016 г., който следва да се приеме в този смисъл, че е част от мотивите на оспореното разпореждане. Практиката на ВАС е константна относно възможността за препращане в мотивната част на процесния акт към прилежащите документи. В този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Безспорно установено е също така, че "Инса ойл" ООД, през 2015 г. е осъществило внос на газьоли, гориво за дизелови двигатели и суровини за рафинерията, ВОП на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели и ВОИ на газьоли, гориво за дизелови двигатели и износ на газьоли, така както е констатирано по пункт 40 от протокол № 1644/24.03.2016 г., от което следва, че дружеството - касатор е задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. В основната ССЕ, неоспорена от страните и правилно кредитирана от съда, вещото лице, използвайки наличните по делото данни и тези в ДАДРВВЗ и съблюдавайки правилата и формулите установени в Методика за изчисляване на равностойността в нефт на средно дневното потребление на нефтопродукти и определяне на нивата на ЗИС от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 ЗЗНН, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 12, чл. 13 и чл. 15 от ЗЗНН, е изчислило окончателното ниво на запасите за извънредни ситуации за "Инса ойл" ООД по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Съобразно тези изчисления е очевидно, че величината на запасите определена по Методиката за изчисляване на средно дневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт е по - голяма от съответната величина на запасите, определена по Методика за изчисляване на равностойността в нефт на средно дневното потребление на нефтопродукти, което означава, че изчисленията на административния орган са направени в съответствие с текста на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка са правилни. Не са налице нарушения на чл. 6 от АПК. Напротив, ВАС споделя съображенията на АС, че всички останали данни – относно пазарната стойност на нефтопродуктите; нетния оборотен капитал на дружеството; средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба; вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество са факти, които не са релевирани от законодателя относно определяне на конкретните нива от запаси за извънредни ситуации. Следва да се отбележи, че нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица, са нормативно определени и като такива са предвидими и еднотипно определени за всички задължени лица, а не само за дружеството - касатор. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Инса Ойл" ООД да заплати на ДАДРВВЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение