Решение № 12515 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2016 г.

Решение № 12515 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. А. против решение № 6766 от 03.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5026/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № СПО-44/25.04.2016 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Атанасов за длъжността директор на дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността", с ранг V старши, считано от 26.04.2016 г. Прието е от АССГ, че служителят е назначен за първи път на държавна служба в КЗД на 12.06.2014 г., като правоотношението му е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № СПО-20/21.03.2014 г., считано от 23.03.2015 г. След отмяна на тази заповед с влязло в сила съдебно решение същият е възстановен на работа, считано от 25.06.2016 г. При така установеното, съдът е счел, че периодът, през който Атанасов реално е изпълнявал длъжността, с изключване на 2 работни дни отпуск на основание чл. 12, ал. 3 от ЗДСл, е по-малък от една година, като е изключил периода на незаконното уволнение, тъй като през този период служителят не е изпълнявал реално служебните си задължения. Предвид това е направил заключение, че законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В касационната жалба е посочено, че процесното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Основното възражение е, че едногодишният срок за изпитване е изтекъл по време на оспорването на предходното уволнение. Ответната страна моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по жалбата, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Правните му изводи също се споделят изцяло. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавният служител е встъпил в длъжност. Режимът на изпитване на държавните служители, предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални пропуски при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя, той като по време на незаконното уволнение на Атанасов и на съдебния спор срокът не би могъл да тече предвид липсата на реално престиране на труд. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон, същото е обосновано и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,