Решение № 10287 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2013 г.

Решение № 10287 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Алексиев Павлов от гр. Силистра, против Решение № 3143/10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 14427/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 254/28.11.2012 г. на петчленен разширен заседателен състав по множествена дискриминация към Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което се признае за установено по отношение на Централната избирателна комисия, че по отношение на него е осъществена дискриминация. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Ответникът - Централна избирателна комисия, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Ответникът - Общинска избирателна комисия, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната ж алба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Павел Алексиев Павлов срещу решение № 254/28.11.2012 г. на петчленен разширен заседателен състав по множествена дискриминация към Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 310/2011 г., с което е установено на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че Централната избирателна комисия, чрез издаването на т. 5 от Решение № 1339 - ПВР/МИ от 24.-11.2011 г., не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., спрямо Павел Алексиев Павлов и не е нарушила негови права по Глава тора, Раздел първи от ЗЗДискр. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установено неравно третиране на жалбоподателя спрямо сходни на него лица в обществото при провеждането на избори за президент и вицепрезидент и избори за общински съветници и кметове. Оспореното решение на КЗД е постановено при изяснени фактически обстоятелства, издадено е от компетентен орган, в установената форма, без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съдът е обсъдил установените фактически обстоятелства и в съответствие с релевантната правна уредба е направил обоснован извод за законосъобразност на решението на Комисия за защита от дискриминация. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗД е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци. В настоящия казус доколкото оплакването е основано на хипотезите по ал. 2 и ал. 3, следва да се посочи, че националният закон определя пряката дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лицето на основата на защитените признаци в сравнение с други лица при сравнително сходни обстоятелства. Непряката дискриминация се дефинира като поставяне на лицето на основата на защитените признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба и критерии. При тази нормативна регламентация съдът е извършил преценката на фактите с оглед признаците на лично положение с оглед ал. 2 и обществено положение - ал. 3. Съдът обосновано е направил извод, че не е налице по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД при липсата на сравними сходни обстоятелства и признака местонахождение. Фактите, свързани с натовареност на СИК с оглед територия и брой на населението, правилно са определени като несъпоставими предвид различното натоварване при осъществяване на дейността. На тази основа е правилно съображението, че не е налице сходство по смисъла на закона. Правилно е прието, че не се касае и за поставяне в по-неблагоприятно положение чрез привидно неутрална разпоредба и критерий. С приетото от ЦИК решение от 14.10.2011 г., определящо възнаграждение за СИК от Столична община, не е осъществена дискриминация по признак "обществено положение" в хипотезата на ал. 3. Членовете на СИК, какъвто е и жалбоподателят, получават възнаграждение за дейността по изготвяне и провеждане на избори (чл. 18 от ИК), а определеното допълнително възнаграждение съгласно т. 5 от решението на ЦИК, което е и предмет на оплакването, е обосновано с ангажирането на съответните лица от СИК с предаване на протоколи на ОИК (чл. 231 от ИК). Прилагането на законовата възможност е оправдано с оглед целите на разпоредбата. От доказателствата се установява, че приемането на протоколи от СИК е приключено за различно време и при различна натовареност, поради което е недопустимо извършване на сравнение на обстоятелствата. Съдът е приложил правилно материалния закон като е приел, че не е налице дискриминация по чл. 4, в какъвто смисъл е и решението на административния орган. Съдът е разгледал и се е произнесъл по всички конкретни оплаквания за осъществено по-неблагоприятно третиране и поставяне в по-неблагоприятно положение, като обосновано е приел, че не са доказани. Непредвиждането на допълнително възнаграждение не е дискриминация по защитен признак, като определянето му е извършено на основание законово правомощие на ЦИК и преценка на предпоставките, при което е допустимо, която не е основана на дискриминационен признак - лично или обществено положение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение