Решение № 1991 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2019 г.
ВАСV отделение07.02.2020 г.докладчик т Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5016 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 8124/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 35 състав. ОСЪЖДА А. Иванов да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1991 от 7.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Иванов от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Ковачева, против решение № 5016 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 8124/2017 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226 з-446 от 23.06.2017 г., издадена от началника на 02 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на 02 РУ – СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Пашунов, изразява становище, в писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред Административен съд София - град е била заповед № 226 з-446 от 23.06.2017 г. на началника на 02 РУ – СДВР, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, и чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на А. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца", за извършено нарушение, изразяващо се в това, че след като на 17.03.2017 г. за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа в наряд ПП 53/3 са назначени младши инспектор А. Иванов и младши инспектор И. Богомилов е констатирано, че служителите престояват в лек автомобил "Нисан Х – Трейл" с рег. № [рег. номер МПС], като е налице неуплътняване на работното време и необоснована неангажираност за времето от 10: 20 часа до 11: 15 часа. Това деяние е прието от административно-наказващия орган, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Инструкция № 8121 з – 929/2.12.2014 г. за патрулно–постовата дейност (ППД), според която при изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост. На основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 3 месеца", като изпълняващ длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" (ООР) в сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ на СДВР. Първоинстанционният съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи нарушението са установени от данните в преписката. В хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал доказателства, от които безспорно се установява извършеното дисциплинарно нарушение. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният акт е обоснован и законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, което съответства на чл. 210 от ЗМВР. Издаден е при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Налице е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, като наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение, съответно спазена е нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. С тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действието си е прието, че мотивите - фактическите и правни основания към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката. В мотивите си съдът правилно е посочил, че в случая всички релевантни обстоятелствата са подробно описани в изготвената докладна записка относно осъществяване на контрол по непосредственото изпълнение на ППД от 28.03.2017 г. и справка рег. № 226 р - 7712 от 2.06.2017 г. В същите подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като е посочено, че в 10: 05 часа по радио ефир ОДЧ
НА 02 РУ – СДВР изпраща ПП53/3 на бул. "Мария Луиза" и ул. "Струга" да окажат съдействие на екип от "Енергото", като в 10: 20 часа екип ПП53/3 докладва в радио ефира, че са оказали съдействие на екипа от "Енергото", като допълва, че светофарната уредба на кръстовището е била без монтиран електромер, след което докладва, че се насочват по маршрута си. Контролиращият екип последва служителите от екип ПП53/3, които се насочват към безплатен паркинг, находящ се в близост до ул. "Струга" № 1, като същите се качват в лек автомобил "Нисан Х – Трейл" с рег. № [рег. номер МПС] и до 11: 15 часа не излизат от въпросното моторно превозно средство. Също така подробно са посочени нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Посочени са правното основание и наказанието, което се налага. Престояването в лек автомобил "Нисан Х – Трейл" с рег. № [рег. номер МПС] за времето от 10: 20 часа до 11: 15 часа на безплатен паркинг, находящ се в близост до ул. "Струга" № 1 от страна на служителите от екип ПП53/3 по време на работна смяна правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което е наложено предвиденото в чл. 199, ал. 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР дисциплинарно наказание, индивидуализирано в границите, установени от закона. Неоснователни са и възраженията относно липсата на персонализация на нарушението, съответно на носенето на дисциплинарна отговорност. Деянието, чрез което е осъществено нарушението е бездействие – неуплътняване на работното време от 10: 20 часа до 11: 15 часа, чрез престояване в неслужебен лек автомобил, т. е. няма как ДНО да опише и констатира чрез какви действия жалбоподателят е осъществил нарушението, както се иска в касационната жалба. Нарушението е категорично установено, тъй като по време на наряда Иванов и партньорът му са престояли в цитираното моторно превозно средство, т. е. същите не са извършвали никаква дейност, по време, в което е следвало да осъществяват такава. Обстоятелството, че нарядът, в който е изпълнявал служебните си задължения Иванов е докладвал на ОДЧ през част от периода, за който е установено, че са пребивавали в автомобил, различен от патрулния и не са били по определения им маршрут не оборва по несъмнен начин факта, че през описания в заповедта период не са изпълнявани задълженията по чл. 56 от Инструкцията за ППД, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност и на двамата служители. Правилно съдът е отхвърлил и възраженията за нарушение на административно производствените правила. Не отговаря на данните по делото, твърдението на касатора, че не е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая ДНО е изслушал служителя, като за изслушването е съставен протокол рег. № 226 р-8347/14.06.2017 г. Видно от протокола е дадена възможност за даване на писмени обяснения до ДНО, със срок до 13.06.2017 г., но такива не са представни до изтичане на дадения срок, както и при самото изслушване касаторът не е противопоставил никакви възражения. При липсата на писмено обяснение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е обсъдил в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание данните от протокола от изслушването на служителя от ДНО, поради което не е налице нарушение. Двете разписани в нормата алтернативи са равностойни и в случая наказващият орган е изпълнил задължението си като е дал възможност да представяне на писмени обяснения, съответно е спазил изискванията на нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум, като е съобразено с цялостното поведение на наказания служител, обстоятелствата при които е извършено и другите релевантни, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР факти. По изложените съображения, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде опредено в размер на 100 лева, като се осъди А. Иванов да го заплати.