Решение № 1290 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2011 г.

Решение № 1290 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Милена Венциславова Найденова, подадена от адвокат-пълномощника й, против решение от 18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1747 по описа за 2008 г. на СГС, III "В" състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на наследниците на Антон Димитров Найденов и Милуш Димитров Найденов против отказа на кмета на Столична община № РД-54-105 от 6.03.2000 г. да отмени отчуждаването на имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. То се обосновава с твърдение, че съдът не се е произнесъл по наведеният довод за нищожност на отказа на кмета № РД-54-105 от 6.03.2000 г. и искането за обявяването му за нищожен. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Кметът на Столична община - ответник и останалите ответни страни -физически лица не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че довод за нищожност на акта не е въведен с първоначалната жалба. Довод за незаконосъобразност е въведен относно заповедта за отчуждаването на имота, на който съдът е дал мотивиран отговор и в съответствие с писмените доказателства. Прокурорът намира, че решението следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: СГС е бил сезиран с жалба, подадена от Милуш Димитров Найденов и Антон Димитров Найденов против отказ № РД-54-105 от 6.03.2000 г. на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на недвижим имот. След подаването на жалбата Антон Найденов и Милуш Найденов са починали. На тяхно място съдът е конституирал наследниците им. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че от Антон Найденов и Милуш Найденов е бил отчужден застроен недвижим имот за построяване на трафопост до бл. 22 и 23. Бившият имот е бил с пл. № 645 от кв. 11 в местност "Бакърена фабрика", и се е намирал на ул. "Царевец" № 11. Заповедта за отчуждаване е издадена на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) от заместник-председателя на ИК на СГНС, на когото председателят е делегирал такива права, според лист 69 - 72 от делото. Бившите собственици на отчуждения имот са били парично обезщетени. От прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза съдът е установил, че в отчужденият имот съществувалата сграда и второстепенни постройки, които са били незаконно построени са съборени. Мероприятието за което имотът е бил отчужден е реализирано - трафопостът е изграден, а останалата част от имота представлява прилежаща площ към построен жилищен блок на осем етажа, прилежаща площ към изграден трафопост и сервитут около него, и реализирана асфалтова алея. От бившия имот, който е бил с площ от около 380 кв. м не е останала свободна площ, която да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 и 5 ЗУТ. При така установените факти и обстоятелства съдът е направил правен извод, че претенцията на жалбоподателите попада в хипотезата на чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но двете кумулативно изискуеми предпоставки - фактическото строителство да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи не са налице. Въз основа на това съдът е приел, че отказа на кмета на Столична община е законосъобразен и отговаря на изискванията за валидност и форма, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Той е установил фактите по спора, които е съпоставил с приложимата материално правна норма, въз основа на което е извел обосновани и законосъобразни изводи. Неоснователно е и твърдението, че съдът не есе е произнесъл по наведеният довод за нищожност на обжалвания отказ на кмета на Столична община. На първо място такъв довод не е навеждан с първоначалната жалба, но в съответствие с чл. 218, ал. АПК за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Единственият наведен довод в касационната жалба, е че отказът не е бил подписан от кмета на Столична община. Този довод е неоснователен и се опровергава от приложения в два екземпляра отказ на кмета, като и двата са подписани лично от кмета на Столична община. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на спора като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,