Решение № 7306 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2017 г.

Решение № 7306 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Т. -М. Б.", ЕИК ********* със седалище: гр. Ч. чрез адв. Е. Велков срещу Решение № 3 от 9.01.2017 г. на Административен съд - С., постановено по адм. д. № 104/2016 г. по описа на СмАС, с което е отхвърлен искът на касатора против Регионална дирекция по горите - гр. С. Загора с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3935,30 лв, съставляващо стойността на иззетата от служители на РДГ- С. З. дървесина от 34,22 куб. м., за което е издадено Наказателно постановление № 248/31.10.2012 г. на директора на РДГ- С. З., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ЕТ "Т. -М. Б." със седалище: гр. Ч., не се явява. Представлява се от адв. Е. Велков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени устно в хода по същество и в писмена защита по делото. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск за имуществени вреди, съставляващ равностойността на иззетия като предмет на административното нарушение дървен материал, собственост на едноличния търговец. Ответникът, Регионална дирекция по горите - С. З., редовно призован, не изпраща представител. От директора на РДГ-С. З. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството по адм. д. № 104/2016 г. по описа на АС- С. е образувано, след като с Решение № 3914/5.04.2016 г. по адм. д. № 2244/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменено решение от 13.12.2014 г. по адм. д. № 165/2014 г. по описа на АС-С. в частта, в която е отхвърлен предявения от едноличния търговец М. Н. Б. с фирма ЕТ "Т. - М. Б." със седалище гр. Ч. срещу Регионална дирекция по горите - С. З. иск за заплащане на обезщетение в размер на 3 935,30 лв за имуществени вреди, съставляващи стойността на иззетата от служители на РДГ - С. З. дървесина от 34,22 куб. м., за което е издадено НП № 248/31.10.2012 г. на директора на РДГ-С. З., ведно със законната лихва и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на АС-С.. Видно от мотивите на съдебното решение на ВАС, трето отделение, които по отношение тълкуването на материалния закон са задължителни за административния съд съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК, дейността по съхраняване на дървесината, иззета като предмет на административно нарушение по Закона за горите по силата на чл. 273 от ЗГ във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., съставлява административна дейност, която се извършва във връзка със започнало административнонаказателно производство, но не съставлява част от него, съответно претърпените имуществени вреди от неправилното съхраняване на иззетия дървен материал следва да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В изпълнение указанията по изясняване спора от фактическа страна и събиране на допълнителни доказателства, административният съд, при второто разглеждане на делото е ангажирал нови писмени доказателства и е изслушал повторно съдебно-ботаническа и съдебно-икономическа експертизи. С протоколно определение от 7.10.2016 г. АС-С. на основание чл. 214 от ГПК е допуснал уточнение и допълнение в обстоятелствената част на исковата молба досежно търговеца, от който ищецът е закупил процесния дървен материал - "Д." ЕООД- гр. Г., вместо първоначално посочения "Д ууд" ООД- гр. Г., като уточнява, че експедитора на дървения материал е "Д. ууд" ООД- гр. Г.. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение административният съд е отхвърлил иска на едноличния търговец против Регионална дирекция по горите - гр. С. Загора с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3935,30 лв, съставляващо стойността на иззетата от служители на РДГ- С. З. дървесина от 34,22 куб. м., за което е издадено Наказателно постановление № 248/31.10.2012 г. на директора на РДГ- С. З., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. За да стигне до този правен резултат и след подробно обсъждане на всички събрани при първото и второто първоинстанционно разглеждане на делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АС- С. е приел от правна страна, че не са налице всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от представената по делото разписка за отговорно пазене, иззетият дървен материал бил предаден на отговорно пазене не на служител на ответника, а на друго лице - Ж. К.- снабдител при ТП-ДГС- С. З., което е отделно юридическо лице - т. е- не се установява незаконосъобразно бездействие за надлежно съхранение и пазене на дървесината от служител именно на ответника. На следващо място, предвид писмо изх. № 464/21.02.2014 г. на директора на РДГ, получено от М. Б. на 26.06.2012 г., с което едноличният търговец поради отмяна на издаденото НП е поканен да се яви в база "Зора", за да си получи обратно иззетия дървен материал, съдът е заключил, че повреждането на дървения материал не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка само с евентуалното неправилно негово съхраняване от страна на административните органи, но се дължи и на обстоятелството, че ищецът не е предприел никакви действия за прибирането на дървесината от мястото на съхранението й. Отделно от гореизложеното, АС - С., базирайки се на представените по делото две фактури - № 41/27.02.2012 г. и № 42/05.03.2012 г. с продавач: "Д." ЕООД - гр. Г., превозен билет № 168519/1.03.2012 г., издаден от "Д. ууд" ООД-Г. и вписан в пътния лист на процесния товарен автомобил, е приел, че ищецът не доказва по безспорен начин обстоятелството, че е заплатил именно иззетия дървен материал, съответно - че е негов собственик и действително е претърпял имуществените вреди в претендирания от него размер. Съдебното решение е частично неправилно/ частичността е относима към размера на претенцията, а не към нейната основателност/. Неправилни са изложените от административния съд доводи за липса на доказателства, че именно служители на ответника по иска са осъществили незаконосъобразните бездействия - неполагане на необходимите грижи при отговорното пазене на иззетата дървесина, от които се претендират вредите. Обстоятелството, че със заповед № РД-10-47 от 9.04.2012 г. изпълнителният директор на ЮИДП е определил лице, което отговаря за базата Горски разсадник кв. "Зора" с цел съхранение на иззети и задържани на територията на РДГ- С. З. предмети на нарушения по издадени АУАН и това лице не е служител директно на РДГ-С. З., не следва да се тълкува в смисъл, че отговорност за неправилното съхранение на отнетия дървен материал по тази причина следва да носи не РДГ-С. З., а друго юридическо лице, към което се числи служителят, натоварен с отговорности по заповедта. Видно от съдържанието на цитираната по-горе заповед, обект на съхранение са отнети от органите на РДГ-С. З. предмети на административни нарушения, поради което отговорност за неправилното им съхранение, независимо от трудовоправната връзка на конкретното определено по заповедта материално отговорно лице, е това юридическо лице, чиито служители незаконосъобразно са определили, че иззетите вещи са обект на административно нарушение. Не на последно място следва да бъде отбелязан и фактът, че, видно от Протокол от 18.03.2013 / л. 24 по адм. д. № 40/2014 г./за оглед на "процесния дървен материал в разсадника на ДГС", същият е съставен между: представител на ищеца - от една страна и представител на ответника по иска - от друга, т. е. именно ответникът, чиито служители са отнели дървения материал като предмет на неосъществено административно нарушение, приема, че отговаря и за съхранението му. Неоснователни са и развитите от АССГ съображения за това, че остава недоказан фактът, че ищецът, с представените от него две счетоводни фактури и приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, не е успял да докаже собствеността върху иззетия, впоследствие погинал дървен материал. Видно от цитираните по-горе доказателства и, доколкото количеството на иззетия дървен материал се вмества в обема на заплатения с двете фактури дървен материал, то неоснователно първоинстанционният административен съд е приел, че едноличният търговец - ищец не е доказал собствеността си върху процесният дървен материал. Частично основателни са развитите от ответника по касация съображения за това, че за част от исковия период - т. е. след датата на получаване от страна на ищеца на писмо изх. № 464/21.02.2014 г. /съобщено на ЕТ "Т. - М. Б." на 26.06.2014 - л. 52 и 53 от адм. д. № 165/2014 г./АССГ/, същият също следва да отговаря за неприбирането на иззетия дървен материал в разумен срок след 26.06.2014 г. Доколкото обаче първото искане за назначаване на съдебна лесотехническа експертиза във връзка с твърдяното от ищеца неправилно съхраняване на иззетия дървен материал датира от 12.03.2014 г./ л. 57 от адм. д. № 40/2014 г., а първата, назначена по това искане експертиза е изслушана и приета в с. з., проведено на 16.10.2014 г., то настоящата касационна инстанция приема, че макар основателна, претенцията на ищеца следва да бъде намалена с констатираната от вещото лице остатъчна стойност на дървения материал, възлизаща на 993,65 лв. Тъй като със същото заключение стойността на иззетия дървен материал от общо 34,22 куб. м. дървесина към датата на изземването му, е оценен на 3 138, 00 лв, то размерът на дължимото обезщетение, намален с пазарната остатъчна стойност на същия към датата на изготвяне на експертизата - 993,65 лв, следва да се определи на 2 144,35 лв, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение, с което окончателно е отменено НП № 248/31.01.2012 г. - т. е. считано от 14.11.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. Водим от горното, съдебното решение като частично неправилно следва да бъде отменено в частта му, в която искът на ЕТ "Т.- М. Б." със седалище: гр. Ч., ЕИК ********* против РДГ- гр. С. Загора за обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на иззетия като предмет на нарушението по НП № 248/31.10.2012 г. на директора на РДГ-С. З. дървен материал е отхвърлен за сумата до 2 144,35 лв, ведно със законната лихва, считано 14.11.2012 г. и, вместо него, ВАС следва да осъди РДГ- С. З. да заплати на ищеца сумата от 2144,35 лв обезщетение за претърпените в резултат неправилното съхранение на иззетия дървен материал на база отмененото НП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, а в решението на АС-С. в останалата му част следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение