Решение № 12838 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2018 г.

Решение № 12838 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу решение № 7513 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 613/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена издадена от него виза за проектиране на 08.01.2016 г. на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ по преписка № ГР-94-П-36/2015 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че изводът на съда за неизпълнение на предпоставките на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е незаконосъобразен. Твърди, че в случая е относима нормата на § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО, тъй като при установена разлика само относно показателите на застрояване, се прилагат тези, предвидени в общия устройствен план (ОУП), без да е необходимо изменение на действащия план за застрояване. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - П. М., чрез пълномощника си адв. Йошев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - В. М., Р. Г., А. Й., Н. Й., Б. Й., С. Г., А. М., Т. Г., Р. Т., А. Й., Е. Ю., Х. Й., Г. Й., Ж. К., "Кънинг Айдас" ЕООД, Д. Ш., Б. Ч., Л. Ч. и "Верт Ин България" ООД, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е виза за проектиране на главния архитект на Столична община, с която е предвидено изграждането на сграда с преобладаващо жилищно предназначение с гаражи и ателиета, в УПИ ХVІІІ-5084. За да отмени визата за проектиране, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че не са изпълнени условията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, посочена като правно основание във визата, тъй като с нея се промяна характера на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. По отношение приложението на ЗУЗСО съдът е приел, че предвижданията на ПУП за конкретното УПИ противоречат на предвижданията на ОУП. Изложил е съображения за относимост в случая на разпоредбата на § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО, а не тази на ал. 5, тъй като разликата между предвижданията на ОУП и ПУП за процесното УПИ не са само в показателите за застрояване (плътност, кинт, озеленяване), а в промененото с ОУП предназначение (отреждане) на имота - от обществено обслужване и озеленяване в такова за жилищно строителство. Поради това е извел извод, че следва задължително да се процедира изменение на ПУП за имота, като се приведе в съответствие с ОУП, а не да се издава виза. Решението е валидно, допустимо е правилно. По делото е установено, че по искане на "Кънинг Айдиас" ЕООД е издадена оспорената виза по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, за инвестиционно проектиране на сграда с преобладаващо жилищно предназначение, с гаражи и ателиета, с максимална височина до 15 метра, в УПИ ХVІІІ-5084 (ПИ с идентификатор № 68134.4091.5084 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г.), кв. 13 В, жк. Младост 2, гр. София, при действащ ПУП по решение № 549 по протокол № 45/29.07.09 г. на СОС и устройствена зона "Оз1". Във визата е посочено да не се надвишават максимално допустимите устройствени параметри и показатели по ОУП на Столична община, които за устройствена зона "Жс", в която попада УПИ, са преобладаващо средноетажно застрояване, плътност на застрояване - 50%, кинт - 2. 3, озеленяване мин. - 35%, макс. височина на жил. сгради - 15 м и на обществените сгради - 20 м. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ издаването на виза в случаите по чл. 134, ал. 6 ЗУТ е задължително. Според чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, а конкретното застрояване се определя с виза. В случая оспорената виза е издадена за застрояване при съобразяване с параметрите на ОУП на Столична община за зоната, в която се намира УПИ ХVІІІ-5084, кв. 13 В. От писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че този УПИ по действащия ПУП попада в устройствена зона "Оз1". За него липсва конкретно определено предназначение, поради което правилно съдът е приел, че показателите за квартал 13 В следва да се приложат и за процесното УПИ. С плана е предвидено свързано застрояване между УПИ ХVІІІ-5084 и съседния УПИ ІV-44, 45, кв. 13 В, с пълно покриване на калканите, като и двете сгради са отразени като 6-етажни. Във визата сградата в свързано застрояване към съседния УПИ също е отразена като 6-етажна, но с по-малко лице. По ПУП в УПИ ХVІІІ-5084 е предвидена още една сграда в режим на сключено застрояване, с обозначение М+4. Във визата сградата е една, като втората такава по действащия ПУП е отразена по различен начин и в нова конфигурация, предвидена е 5-етажна с максимална височина 15 м. Обосновано е заключението на съда, че с оглед инвестиционните намерения на заявителя, предвижданията на ОУП са по - благоприятни от предвижданията за имота по ПУП. Плътността на застрояване по ОУП е 50% спрямо 31. 1% по ПУП, кинт по ОУП е 2. 3 спрямо 1. 31 по ПУП, мин. озеленяване по ОУП е 35% спрямо 58. 9% по ПУП. Различават се устройствените зони, в които попада имота: по ОУП е "Жс" - преобладаващо средноетажно жилищно застрояване, а по ПУП - "Оз1" - за обществено обслужващи дейности и озеленяване, която предвижда застрояване със сгради за обществено обслужване с допускане на 30% от разгъната застроена площ да бъде с жилищно предназначение, като партерните етажи са задължително с обществени функции. С визата се предвижда плътност на застрояването 41, 71% за преобладаващо жилищна сграда с гаражи и ателиета. Превишени са и останалите показатели по действащия план за имота. Правилно е заключението, че визата съдържа параметри, които не съответстват на тези по действащия ПУП, но са по-ниски от максимално допустимите по ОУП. Настоящият състав приема, че с визата се променя не само разположението и конфигурацията на предвидените сгради в УПИ по ПУП, тъй като в случая се предвиждат не две, а една сграда. Правилно е прието от съда, че няма изменение в начина на застрояване, което остава свързано към съседния имот. Променя се характерът на застрояването и устройствената зона, в която попада УПИ. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. При противоречие между действащия за процесния имот ПУП с предвижданията на ОУП, следва да се процедира изменение на плана по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО. Действително в случая по отношение на устройствените параметри за УПИ, действащият ПУП - ПЗ е по - неблагоприятен от действащия ОУП на Столична община. В тези случаи § 2, ал. 6 ПЗР ЗУЗСО регламентира, че когато предвиждания на влезлите в сила и одобрени до влизането на този закон планове са по - неблагоприятни, отколкото установените с общия устройствен план показатели на застрояване, въз основа на писмено заявление на собственика, подадено до общинската администрация, се допуска изменение на подробния устройствен план или при необходимост се изработва нов подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ. Обосновано съдът е приел, че в случая приложението на § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО се изключва поради това, че противоречието между ПУП и ОУП не се състои единствено в разлика относно показателите на застрояване. Изводът за незаконосъобразност на визата за проектиране е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което правилно е отменена. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на съда за допуснато нарушение по чл. 140, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, но това обаче не се отразява на крайния извод за издаване на оспорената виза в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът П. М. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Не са представени доказателства, че такова е заплатено, поради което разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,