Решение № 12606 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Йончева, чрез адв. Тонов срещу решение 43 от 11.02.2021 г., постановено по адм. дело 562/2020 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на РДНСК - СЗР Враца, чрез юрк. Аврамов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция юрк.възнаграждение. Ответникът Н. Найденов, в писмено становище, чрез адв. Михова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като прамилно. Претендира разноски. Останалите ответници главен архитект на Община Враца, Е. Йончева и Н. Нецов не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед ДК-10-СЗР-17/27.11.2018 г. на началника на РДНСК- СЗР, с която е отхвърлена жалбата й против Разрешение за строеж 158/08.10..2018г. на главния архитект на Община Враца за Преустройство на съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги, находящ се в УПИ ІІ 43, кв.33 по плана на ЦГЧ на гр.Враца, с идентификатор 12259.1017.43.1.4 по КК на гр.Враца и е оставено в сила Разрешение за строеж 158/08.10..2018г. на главния архитект на Община Враца. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.216, ал.5 ЗУТ/отм./, при спазване на изискванията за форма и мотивираност по чл.59 АПК и визираната в закона процедура. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, административният съд е установил съответствие на разрешението за строеж с материалноправните изисквания, тъй като обжалваното по реда на чл.216 ЗУТ /отм./ разрешение за строеж е издадено на основание чл.148, ал.1 и ал. 4 ЗУТ във връзка с виза за проектиране по чл.140 ЗУТ и при спазване изискванията на чл.38, ал.1, 2, 3 и 4 ЗУТ и в хипотезата на чл.38, ал.5 във връзка с чл.185, ал.1, т.2-4 от ЗУТ без изискване за предварително съгласие на етажната собственост и непосредствените съседи на преустройвания обект. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза констатира, че разрешеното преустройство не е свързано с нарушения на норми за шумово или друго замърсяване. Установено е също,че към проекта е приложена оценка за съответствие, приета на заседание на ОЕСУТ с протокол 12/14.08.2018г., становище на РИОСВ и конструктивно становище от инженер с пълна проектантска правоспособност, сочещо , че предвиденото преустройство не нарушава действащите норми за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции, че сградата притежава необходимата сигурност и може да понесе всички основни и допълнителни натоварвания, свързани с експлоатацията. Няма данни и за засягане на общите части на сградата, нито за промяна на вътрешните инсталации и връзките им с общите части . Възраженията, че преустройството е било извършено към момента на издаване на процесното разрешение за строеж е възприето като неоснователно, с оглед констатациите на съдебно-техническата експертиза ,като е отчетено, че доводите за незаконност на преустройството са относими в различно от настоящето производство. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. С Разрешение за строеж 158/08.10..2018г. на главния архитект на Община Враца е разрешено Преустройство на съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги, което съставлява вътрешно преустройство на собствения на адресата на разрешението за строеж обект в жилищната сграда в УПИ ІІ 43, кв.33 по плана на ЦГЧ на гр.Враца. Преустройството се изразява в изграждане на лека преградна стена и нова двойна врата на място на съществуващ отвор, без изменение или завземане на общи части и промяна на предназначението, поради което обосновано е прието наличието на хипотезата на чл.38, ал.5 ЗУТ, при която не се изисква съгласие от етажните собственици, тъй като не се установява наднормено шумово и друго замърсяване. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на извъшено преустройство преди влизане в сила на процесното разрешение за строеж, тъй като забраната за издаване на разрешение за строеж при налично незаконно строителство касае надлежно установен незаконен строеж по реда на глава 21 от ЗУТ към момента на издаване на разрешението за строеж. Доказателства в тази насока липсват по делото. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника началник на РДНСК - СЗР Враца за разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски следва да се присъдят и на ответника Н. Найденов, тъй като претенцията е заявена своевремемно в писменото становище, подадено от адв. Михова, в размер на 300лв адв. възнаграждение за настоящата инстанция по приложения Довогор за правна защита и съдействие от 07.04.2021г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,