Решение № 9157 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2018 г.

Решение № 9157 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14582/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград - арх. В. Тинчев, против решение № 1589/12.10.2018 г., постановено по адм. д. № 316/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от главния архитект на община Благоевград против заповед № ДК-10-ЮЗР-20/07.02.2018 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която са отменени одобрените на 04.09.2017 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 232/12.09.2017 г., издадено от гл. архитект на общината за обект " Преустройство на самостоятелен обект с идентификатор 04279.602.7822. 3. 20 - монтаж на смукателна вентилация с вентилационни канали за отвеждане на замърсения въздух по външни фасадни стени". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалният закон. С отмененото разрешение за строеж се разрешава монтаж на смукателна вентилация, която по съществото си представлява нова инсталация, като в разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 5 вр. с ал. 5 от ЗУТ законодателят е посочил, че изграждането на такава инсталация е допустимо само в случаите когато не може да се намери друго техническо решение и ако преустройството отговаря на установените архитектурни, технически и санитарно-хигиенните и противопожарните правила и норми. В случая е следвало да се извърши проверка дали проектът съобразява спазване на санитарно-хигиенните изисквания и недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване, след като се касае до издаване на разрешение за строеж, което засяга общи части на сграда в режим на етажна собственост. Наред с изложеното правилно първоинстанционният съд е посочил, че в обекта свързан с вентилацията се предвижда зала за хранене и кухня, в която ще се приготвят ястия, като това представлява промяна на предназначението на помещението от "кафе-бар" в "заведение за обществено хранене", като такава промяна не е била разрешена с процесното разрешение за строеж и в тази връзка е налице противоречие между разрешението за строеж и одобрените проекти. Като е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 186 ЗУТ, в каквато насока са и част от мотивите в оспорената заповед и е потвърдил Заповед № ДК-10-ЮЗР-20/07.02.2018 г. на Началника на РДНСК - ЮЗР, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ДНСК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав