Решение № 3754 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2021 г.

Решение № 3754 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, против Решение № 612/11.05.2021 г., постановено по административно дело № 2601/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение е отменена негова Заповед № 18-10525/2.11.2020 г., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна по заявление рег. № 01-376385/20.08.2020 г. относно присъединяване на сграда 10135.1505.196. 3 към сграда 10135.1505.196. 2 и промяна очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1505.196. 2. 1. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна П. Г., посредством писмен отговор, изготвен от адвокат П. Митев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Останалите ответни страни – О. Бонев, П. Попова, И. Бонев, С. Йорданова и Л. Забунова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е заповед на Началника на СГКК – Варна, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 ЗКИР, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, съгласно предложения от заявителя П. Г. проект, състоящ се в присъединяване на сграда 10135.1505.196. 3 към сграда 10135.1505.196. 2 и промяна на очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1505.196. 2. 1. За да постанови този отказ органът се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и е приел, че е налице спор за материално право, тъй като са постъпили възражения от две от заинтересуваните лица, изразили несъгласие със започналото производство. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством експертното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед, която е отменена като постановена при неизясняване на относимите за случая факти, в нарушение на чл. 35 АПК, което е довело и до нейната материална незаконосъобразност. Извършените от съдебния състав фактически установявания и съответните им правни изводи се споделят от настоящата съдена инстанция, тъй като са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие в приложимия закон. Оспореното изменение на кадастъра изпълва хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при която изменението в кадастъра се извършва при установяване на непълнота или грешка, каквато действително е налице в случая по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Установено е, че сграда с идентификатор 10135.1505.196. 3 не е самостоятелна сграда, тъй като е функционално и конструктивно свързана със сграда с идентификатор 10135.1505.196. 2, както и, че същата сграда, под формата на тераса към кухнята е обективирана в Решение от 4.11.1982 г., постановено по гражданско дело № 1371/1982 г. по описа на Районен съд – Варна, както и в нотариален акт № 44/22.12.1993 г., с които заявителят П. Г. се легитимира като собственик на същата. Същевременно, от страна на възразилите заинтересувани лица не са представени титули за собственост на сграда с идентификатор 10135.1505.196. 3, с каквито разполага единствено заявителя, поради което правилно съдът е приел, че досежно същата не е налице спор за материално право, който да възпрепятства процесното изменение в кадастъра. Освен, че постройката под формата на тераса към кухнята е включена в документите за собственост на П. Г., е установено и, че същата не следва да фигурира в кадастъра като самостоятелен обект, тъй като е функционално свързана със сграда с идентификатор 10135.1505.196. 2, което води до промяна на очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1505.196. 2. 1. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна П. Г. следва да се заплатят сторените от него разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,