Решение № 4996 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2009 г.

Решение № 4996 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Диримекс" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Димо Димов и процесуален представител срещу решение № 1676 от 19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1326 по описа за 2008 г.на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0302952 от 25.02.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 186 от 7.05.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Варна в частта за определени косвени данъчни задължения за данъчни периоди на 2003 - 2005 г. включително. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебният акт и постановяване на решение по същество. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 0302952 от 25.02.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 186 от 7.05.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Варна в частта определени косвени данъчни задължения за данъчни периоди на 2003 - 2005 г. включително - поради непризнаване на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "ДБМ" ЕООД и "Тео мар" ЕООД съответно през м. 09 и 10.2003 г. и м. 1.02.2005 г. За да отхвърли жалбата съдът е изложил подробни мотиви относно липсата на надлежни доказателства на признаването на данъчния кредит както по отношение начисляването на данъка - предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), така и реалност на доставката - определение по чл. 6 от с. з. Решението е правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Посочено е, че събраните в административното и съдебното производство доказателства - писмени, заключение на вещо лице, не могат да обосноват извод за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и действително извършване на доставките по процесните фактури. Установеното от съда отговаря на фактите по делото. В тежест на касатора е да представи или изиска събирането на доказателства, чрез доказателствените средства по ДОПК, във връзка с твърденията си. Представеното заключение на вещо лице не би могло да бъде от полза на изложеното от касатора, тъй като то не е изготвено след проверка на двете счетоводства. Няма никакви данни и за действително предаване на доставките по фактурите. Представеният РА № 1563358 от 5.4.2007 г. на "ДБМ" ЕООД действително обхваща периодите на 25.02.2003 г. до 31.07.2006 г., т. е. включва процесните, но е издаден по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, т. а. също не са проверявани нито счетоводно отразяване, нито дали има корекции по извършените доставки. Следователно самостоятелно този акт не би могъл да оформи в настоящето производство изводи за получателя по доставките. Като е достигнал до този извод съда е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,