Решение № 7505 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2009 г.

Решение № 7505 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16109/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Искра 98" ООД със седалище в град Русе против Решение № 27/13.10.2009 г. по адм. дело № 162/2009 г. на Русенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД 01/1576/9.04.2009 г. на кмета на община Русе за обявяване на класирането и определянето на изпълнител в проведения конкурс за възлагане на "Обществен превоз на с автобуси на трудноподвижни лица от Републиканската транспортна схема МР № 18 101" по на изпълнител по линия Русе - Плевен и Плевен - Русе с часове на тръгване от Русе 8.30 ч. и от Плевен - 14.30 ч. От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за противоречие на съдебния акт с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е изяснил приложимите правила на Наредба № 97/2004 г. относно изискванията към превозните средства, оборудвани за трудноподвижни лица. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Русенския административния съд е било по реда на чл. 145 и следващите, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. Образувано е било по жалба от "Искра 98" ООД със седалище в град Русе, против Заповед № РД 01/1576 от 9.04.2009 г. на кмета на община Русе за обявяване на класирането и избор на изпълнител в проведения конкурс за възлагане на "Обществен превоз на пътници с автобуси за превоз на трудноподвижни лица по автобусни линии от Републиканска транспортна схема МР № 18 101 по линията Плевен - Русе с часове на тръгване от Русе 8.30 часа и от Плевен 14.00 часа. С обжалваната заповед на първо място с 48.3 точки е класиран и определен за изпълнител "Тоди транс" ООД гр. Русе. Възражението с жалбата е било, че предложените от спечелилия участник автобуси не отговарят на нормативните изисквания за превоз на трудноподвижни лица. Оспорил е истинността на съдържащите се в офертата на "Тоди транс" ООД карти за допълнителен преглед на автобуси за превоз на трудноподвижни лица. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че с Решение № 375 по протокол № 19/20.11.2008 г., Общински съвет Русе на основание чл. 19 от Наредба № 2 е определил за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица /АПТПЛ/ курсове по четири маршрутни разписания, между които и процесното. В т. 6 от решението е предвидено, че в случай че няма кандидати, участващи с автобуси за превоз на трудноподвижни лица, разписанията, определени за този вид превоз, ще бъдат възложени за изпълнение на класиралите се за тях кандидати, със задължение за осигуряване на такъв парк, съгласно приложения проектодоговор. В раздел IV от акта, общинският съвет е утвърдил списъка на задължителните документи. Под т. 7 от него са описани протоколи за извършен периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност на ППС и карти за допълнителен преглед на автобуси, с които се участва за извършване на обществен превоз на трудноподвижни лица. За всяко така оборудвано ППС са предвидени за кандидата 5 точки. Класирането се извършва на базата на получения сбор от всички точки. Същите условия са залегнали в заповед № РД 01/176 от 14.01.2009 г. на кмета на община Русе за провеждане на конкурса и утвърдената с нея конкурсна документация. За участие в процедурата по това маршрутно разписание е подадено предложение, отговарящо на въведените специални изисквания само от "Тоди транс" ООД. Заявени за участие са два основни автобуса - с рег. № Р 98 55 РМ и Р 51 59 РА и един резервен автобус с рег. № Р 53-54 РК. За трите автобуса са приложени протоколи за периодичен преглед за техническа изправност, съпроводени с карти за допълнителен преглед на автобусите, в това число и за съответствие с изискванията към АПТПЛ. Дружеството е допуснато до класиране и оценено. По показателят за оценка на автобусите за ТПЛ са оценени два автобуса с по 5 точки или общо 10 точки. Със сбор от 56.3 точки участникът е класиран и съответно определен за изпълнител. За изясняване на спора и с оглед оспореното съдържание на трите карти за допълнителен преглед, находящи се на л. 35-39 от предложението на "Тоди транс" ООД, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза с точна формулировка на четирите задачи, поставени от пълномощника на дружеството-жалбоподател в съдебното заседание на 12.06.2009 г. От заключението е установено, че и трите автобуса са оборудвани с рампи за инвалидни колички, които не са автоматично а ръчно задвижвани. В първите два те са заводско производство. Това означава, че са постоянно монтирани и са доставени с автобусите. При резервния рампата е местно производство и се монтира от водача преди използването й. Размерите на площадките за количките са за основните автобуси 130/80 и за резервния 160/100 см. И в трите случая е налице осветление на рампите, което работи нормално. В т. А-7 от заключението си вещото лице е взело отношение за наклонът в проценти за всяка от рампите на автобусите към земната повърхност при височина на тротоара от 150 мм, като е посочил, че за автобус Р 98 55 РМ наклонът на рампата в разгънато положение при височина на тротоара в посочения по-горе размер е 19 градуса или 42 %, за автобус с рег. № Р 51 59 РА-19 градуса или 42 % и за автобус с рег. № Р 53 54 РК-12 градуса или 26 %. При тези данни по делото, съдът е приел, че проведеното оспорване е неуспешно. За целта се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза за годност на автобусите за превозват ТПЛ. Счел е, че предложението на заинтересованата страна отговаря на въведените изисквания за наличие на такива автобуси и съдържа посочените документи за установяване на това обстоятелство. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспореното решение за определяне на изпълнител и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се правят отново възражения за несъответствие на автобусите с изискванията на Наредба № 97 от 2004 г. от една страна, и от друга за несъответствие и на допълнителните карти за преглед с правилата по наредба № 32/1999 г. Доводите са неоснователни. В утвърдената конкурсна документация е точно определен документът, който трябва да се съдържа в предложението на участника и който установява наличието на автобус, оборудван за превоз на ТПЛ. Това е картата за допълнителен преглед, която попада в приложното поле и регламентацията на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Нормата на чл. 31б от нея задължава в тези случаи комисията да попълни и съответните карти по приложения 6б и 6в. В случая е относимо приложението по 6б. Такива карти се съдържат в предложението на "Тоди транс" ООД. Наистина по отношение на първи автобус не е направено отбелязване в графа IV. Всички останали графи обаче са надлежно попълнени. Същественото за случая е, че комисията изрично е вписала в графата "Бележки на комисията", че няма такива. Изготвено е и заключението, че автобус от клас В, категория М2 е годен за извършване на превоз на пътници. Картите за допълнителен преглед на втория основен и резервния автобуси са с попълнен отговор "да" в графа IV. И двете съдържат същото заключение за годност на автобусите за извършвания превоз. При тези писмени доказателства, конкурсната комисия законосъобразно е взела предвид представените карти за допълнителен преглед и е оценила участника с по 5 точки за всеки един от двата посочени основни автобуси. Становището на специалистите реализирали техническия и допълнителния прегледи съобразно изискванията на Наредба № 32 се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От него по категоричен начин се установява, че оборудването на основните автобуси с рампи е извършено фабрично от производителя им в Германия. Единствено рампата на третия автобус е направена след доставката му и е българска. Тя обаче не е както твърди жалбоподателят ламарина, която се поставя от персонала на автобуса а е аналогично устройство на рампите, произведени в други страни и монтиращи се ръчно пред мястото на заставане на инвалидната количка. Те според него са годни за изкачване, както от автоматична, така и от ръчна количка. В последния случай обаче тя трябва да се придвижи по тях с помощта на персонал на автобуса. Така се обезпечава придвижването на инвалида, без да се застрашава здравето му. Касаторът отново възразява за несъответствие на наклона между края на рампата и тротоара за конкретните автобуси и нормативно изискуемия. Въпросът е предмет на регулиране в Наредба № 97/2004 г. Техническите изисквания към отделните елементи на автобусите за превоз на ТПЛ са въведени в Приложение № 12. Видно е несъответствието с условието наклонът на рампата в изнесено положение да не е по-голям от 12 %. В случая обаче съдът намира, че това единствено констатирано несъответствие не може да се приеме, като пълна липса на оборудване на автобусите с устройства за превоз на ТПЛ. Още повече, че в картата за допълнителен преглед такъв параметър изобщо не е посочен, като подлежащ на проверка и изследване от специалистите, на които е възложено извършване на технически преглед и издаване на удостоверителните документи на това. От вписаните 10 изисквания за превоз на ТПЛ няма нито едно, което да е свързано дори и косвено с наклона на рампата по отношение на тротоара. Това дава пълното основание на съда да приеме, че по-големият наклон, който се установява при рампите на трите автобуса, с които участва заинтересованата страна, не съставлява пречка за допускането й до участие и оценка с предложените ППС. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на административните правила при откриване на процедурата. В тази връзка следва да се отбележи, че, както решението на общинския съвет от 20.11.2008 г., така и заповедта на кмета от 14.01.2009 г. са индивидуални административни актове, които не са били оспорени в установените от закона срокове и са влезли в сила. Недопустимо е едва в производството по оспорване на крайния акт по чл. 26 от Наредба № 2 да се въвеждат доводи за тяхната незаконосъобразност. Като е съобразил тези обстоятелства и е приел заповедта на кмета за определяне на изпълнител за законосъобразна, съдът е постановил правилно решение. Не са допуснати твърдяните с жалбата нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и обосновано ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд-четвърто отделение