Решение № 8245 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2020 г.

Решение № 8245 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. от [населено място] чрез адв. В. Андреева против решение № 397/12.11.2019 г. на Административен съд – Стара Загора постановено по адм. дело № 345/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 49648/11.04.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора за изменение на задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. за имот с идентификатор 68850.513.6146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на община Стара Загора, на основание чл. 99, т. и т. 2 АПК. Доводите са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон – чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ относно имотите, за които е дължим данък недвижими имоти. Касаторът поддържа, че изискването имотът да има предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ е по отношение на всички имоти, изброени в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а не както е приел съдът – са по отношение на поземлените имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Счита, че по силата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ земеделските земи, включително и тези находящи се в границите на населените места, за които не е приет ПУП и не е променено предназначението им, не подлежат на облагане с местен данък недвижими имоти. Позовава се на съдебна практика. По отношение на таксата битови отпадъци, поддържа неправилно приложение на чл. 62 от ЗМДТ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора, чрез процесуалния си представител В. Стамболова – служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представено писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав намира следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Стара Загора е било решение № 49648/11.04.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора в частта, в която е изменен влязъл в сила АУЗД № 49648/09.01.2015 г. относно определените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. за имот с идентификатор 68850.513.6146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на община Стара Загора, на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е приел, че се оспорва административен акт по чл. 104 от АПК издаден след възобновяване на административното производство за изменение на АУЗД, който не е обжалван в предвидения от закона срок и е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че е налице основание по чл. 99, т. 2 АПК за изменение на АУЗД – ново обстоятелство, което не е било известно на страната. По делото е установено, че имотът обект на облагане се намира в зона III, а не в зона II на община Стара Загора, което определя по-нисък размер на данъчната му оценка, въз основа на която са изчислени задълженията за ДНИ и ТБО за 2013 г. и 2014 г. и съответните лихви. Съдът е приел, че искането от 22.03.2019 г. на Р. Н. е подадено в тримесечният срок от узнаване на обстоятелството чрез подаване на коригираща декларация и законосъобразно е разгледано по реда на чл. 99 и сл. АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. По приложението на материалния закон е формирал извод, че процесният имот представлява обект на облагане с данък върху недвижимите имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и за него е дължима такса битови отпадъци на основание чл. 62 от ЗМДТ. Възраженията на задълженото лице, че се касае за земеделски земи, който не се облагат с местни данъци и такси на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, съдът е отхвърлил като неоснователни. Според съда имотът собственост на Р. Н. попада в строителните граници на населеното място, очертани от действащия ОУП на гр. Ст. Загора от 2011 г., тъй като е определен като урбанизирана територия. Изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ предвиждащо необлагаемост с ДНИ на земеделските земи се отнася за земи, намиращи се извън строителните граници на населените места и селищни образования, определени от ОУП, както и за тези, за които с ПУП не е предвидено предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ и не е променено предназначението им по реда, предвиден в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). По отношение на таксата битови отпадъци (ТБО), съдът е посочил материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 62 и сл. ЗМДТ, при които е дължима. От доказателствата по делото е направил извод, че Р. Н. е задължено лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ е установено от представените от ответника писмени доказателства. Размерът на задълженията е изчислен съобразно размера на ТБО, определен решенията на Общинският съвет за 2013 г. и 2014 г. Решението е неправилно постановено. По силата на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ задълженията за местни данъци и такси се установяват по реда на ДОПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в ДОПК не е предвидена възможност за изменение на влезли в сила ревизионния актове и актове за установяване на задължения по декларация (АУЗД). Тази възможност е предвидена в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК – по отношение на влезлите в сила актове, които не са обжалвани по съдебен ред. Наличието на уредба в специалния закон изключва субсидиарното приложение на производството по възобновяване издаването на административни актове, предвидено в чл. 99 и сл. АПК на основание § 2 от ДР на ДОПК. Неправилната преценка на първоинстанционния съд за приложимия процесуален закон е довела и до неправилен извод за законосъобразност на оспореното решение на началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора. Искането на Р. Н. от 22.03.2019 г. за изменение на влезлия в сила и необжалван АУЗД № 49648/09.01.2015 г. е следвало да бъде разгледано по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, а не по реда на чл. 99 и сл. АПК. В този смисъл са решение № 12970/02.12.2015 г. на ВАС, седмо отделение, по адм. дело № 14960/2014 г., решение № 15267 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2016 г., VII о. и определение № 1806/04.02.2020 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 520/2020 г. С цитираните съдебни решения са отменени като незаконосъобразни актове за изменение на АУЗД, издадени по реда на чл. 99 и сл. АПК от същия административен орган – ответник в настоящото производство. Съгласно чл. 133, ал. 1 ДОПК инициативата за изменение на влезлия в сила АУЗД може да бъде и на задълженото лице. Като основание за изменение за акта в чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за местни данъци и такси, които не са могли да бъдат известни на задълженото лице, съответно на органа, издал акта, до издаване на АУЗД, когато актът не е бил обжалван. На такива обстоятелства относно местоположението на имота, обект на облагане, се е позовала и Р. Н. – адресат на АУЗД № 49648/09.01.2015 г. в искането си от 22.03.2019 г. Обстоятелството, че имотът се намира в зона III, а не в зона II на община Стара Загора е установено и от органа. Компетентен да разгледа искането е териториалният директор, какъвто по силата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора като ръководител на звеното за местни приходи в общината. Правомощията на компетентния орган са посочени в чл. 134 ДОПК. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на решение № 49648/11.04.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора в оспорената му част, в която е изменен влязъл в сила АУЗД № 49648/09.01.2015 г. относно задълженията за местни данъци и такси за 2013 г. и 2014 г. поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдебното решение, с което жалбата на Р. Н. е отхвърлена, е неправилно постановено и следва да се отмени. Преписката следва да се върне на началник отдел МДТ в община Стара Загора за ново произнасяне по искането от 22.03.2019 г. за изменение на влезлия в сила АУЗД № 49648/09.01.2015 г. при спазване на процесуалния ред, предвиден в ДОПК. Предвид наличието на процесуално основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, доводите на страните по приложението на материалния закон – чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ и чл. 62 и сл. ЗМДТ, не следва да се обсъждат в настоящото производство. При този изход на спора, на отмяна подлежи решението и в частта за разноските. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 962. 77 лева, представляващи платени държавни такси, депозит за основно и допълнителна съдебно – техническа експертиза и разходи за адвокатска защита пред първата инстанция, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени на община Стара Загора - юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,