Решение № 568 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2008 г.

Решение № 568 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. от гр. С. срещу въззивно решение от 25.10.2007 г. по гр. д. № 879/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 4.04.2002 г. по гр. д. № 5261/2001 г. на Софийски районен съд, с което предявеният от Т. А. Т. и Л. Д. Т. срещу С. община-район "В." иск за установяване право на собственост на ищците върху магазинно помещение със застроена площ от около 7 кв. м., находяща се на ул. "." № .., гр. С., построено в парцел ****, кв. 149, м. Центъра е отхвърлен, като неоснователен. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба С. община- район "В." не е подал писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) Софийски градски съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен. Приел е, че по делото не е установено наследодателят на ищците, респ. те да са собственици на построеното от него магазинно помещение на някое от основанията по чл. 77 ЗС. Въз основа на заключението на вещото лице, по приетата във въззивното производство при повторното разглеждане на делото с оглед дадените с отменителното решение на ВКС указания е приел, че за процесния обект не е било издадено разрешение по § 17 от ПЗР на ЗУТ, при наличието на каквото биха се легитимирали като носители на право на ползване или право на строеж. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Т. А. Т. и Л. Д. Т. са предявили срещу С. община у. иск за собственост на процесното магазинно помещение. Поддържали са, че същото е построено от общия им наследодател А., починал на 24.11.1994 г. В хода на производството е починала Л. Д. Т., чийто правоприемник е жалбоподателката. От събраните по делото доказателства е установено, че през 1967 - 1968 г. А. Т. е построил процесното магазинно помещение върху имот, който е бил собственост на чуждестранни лица, изселили се в И. през 1945 - 1946 г. Установено е също така, че с молба до "С." от 18.02.1967 г. наследодателят е поискал да му бъде разрешено да построи магазин в имота на ул. ".", № .., като на 13.11.1967 г. отдел "Т." при Коларовски райсъвет е дал съгласие да се изградят леки занаятчийски и търговски магазинчета. От приета съдебно- техническа експертиза е установено, че за процесното магазинно помещение няма строителни книжа, както и че не е издаван акт за узаконяване на същото, няма и решение по § 17 от ПЗР на ЗУТ. През 2002 г. СО-район "В." е взела решение за изземване на магазинното помещение от ищците на основание чл. 65 ЗОС, което обуславя и правният им интерес от предявения иск. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наследодателят на жалбоподателката да е придобил правото на собственост върху магазинното помещение по някой от посочените в чл. 77 ЗС правни способи. След като не е доказано към момента на откриване на наследството магазина да е бил в патримониума на наследодателя, то и жалбоподателката като негова наследница не би могла да го придобие по наследствено правоприемство. Не е установено и за процесния обект да е било издадено разрешение по § 17 от ПЗР на ЗУТ, при наличието на каквото жалбоподателката би се легимирала като носител на вещното право на ползване или на строеж. Магазинното помещение към момента на влизане в сила на Закона за устройство на територията е било с временен устройствен статут и съгласно разпоредбите на § 17, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗУТ същото е могло да запази този статут или да придобие траен устройствен статут в хипотезата на ал. 2, в които случаи жалбоподателката би се легитимирала като титуляр на вещното право на ползване или за нея би възникнало правото да поиска да й се учреди право на строеж. С оглед характеристиката на магазинното помещение без съответно решение по § 17 ПЗР на ЗУТ жалбоподателката не може да се легитимира като носител на вещно право върху магазина, а оригинерно придобиване на обекти с временен статут е недопустимо. От друга страна разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакциите й до 1996 г. изключва придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на вещ държавна или общинска собственост. От 1996 г. до предявяване на исковата молба през 2001 г. давностният срок от 10 години не е изтекъл. Твърдението, че общината не е собственик на терена върху който е построено магазинното помещение, а трето лице и по отношение на него е изтекла придобивната давност не може да бъде разгледано в това производство, тъй като то не е страна по делото. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение, като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.