Решение № 3961 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Профито Нав" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Първомай представлявано от управителя Н. Вълканов против Решение 2270 от 02.12.2022 год. постановено по адм. дело 2252/2022 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-228/19.07.2022 год. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта по т. 1, с която е потвърдено Разпореждане РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от изложените мотиви не става ясно с кои действия дружеството е причинило щети на ДОО от така извършените разходи. Според касатора след като административният орган не е изпълнил задълженията си за преценка на фактите и правото на обезщетение съобразно предоставените му данни и до които има служебен достъп именно неизпълнението на контролните му функции е основния фактор, обусловил неправомерно плащане на паричното обезщетение и настъпилата щета, а не поведението на осигурителя. Наведени са аргументи за неправилност на изводите на съда за наличие на преценка на органа при избора коя от двете претенции ще реализира. Идентични доводи са изложени и в представено писмено становище, подадено чрез пълномощника адв. Запрянова. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и на административния акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез пълномощника ст. юрисконсулт Велева-Минкова в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: От фактическа страна е установено, че на основание издадена Заповед ЗР-5-15-01127023/11.05.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив е извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на осигурителя Профито Нав ЕООД, [ЕИК], която е приключила със съставяне на ревизионен акт за начет РА-5-15-01132928/18.05.2022 год. за причинени щети на ДОО в размер на 9 444.55 лева, от които 7 330.19 лева главница и 2 114.36 лева лихва начислена до датата на издаване на ревизионния акт за начет /РАН/. В хода на извършената ревизия е установено, че в ТП на НОИ - Пловдив от осигурителя Профито Нав ЕООД за Г. Мюслюм са представени Удостоверения по образец съгласно приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по посочените в процесното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив болнични листове и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 135-я до 410-я ден на основание чл. 50, ал. 1 от КСО. Паричното обезщетение по болничните листове и заявлението-декларация е изчислено и изплатено на база подадената от осигурителя Профито Нав ЕООД информация за Мюслюм в Регистъра на осигурените лица и представени данни в Удостоверенията по образец съгласно приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение 10 към чл. 9 от НПОПДОО. От контролните органи при ТП на НОИ Пловдив е извършена проверка на осигурителя Профито Нав" ЕООД резултатите, от която са обективирани в констативен протокол КП-5-15-00799329/19.08.2020 год., при която е установено, че за Г. Мюслюм са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и са подадени приложения по НПОПДОО за болнични листове и заявление-декларация по чл. 50 от КСО. Въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данните в подадените удостоверения по образец за болничните листове и заявлението-декларация подадени от Профито Нав ЕООД на Мюслюм е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна неработоспособност поради бременност и раждане в общ размер на 7 330.19 лева. В резултат на проверката е установена липса на достатъчно факти и обстоятелства доказващи основание за подаване на данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО за Г. Мюслюм за периода от месец юли 2018 год. до месец май 2020 год., липсват безспорни доказателства, относно правното основание за осигуряване на лицето съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО /ДР на КСО/. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 год., с които е вменено задължение на дружеството в срок от 20 работни дни от получаването им да заличи информация по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Г. Мюслюм за периода от 14.07.2018 г. до 30.06.2020 год. с код за вид осигурен 01 "За работници и служители, осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО", при 8-осем часа дневно работно време, по реда на Наредба Н-13 от 17.12.2019 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. Задължителните предписания са обжалвани от Профито Нав ЕООД пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с Решение 2153-15-131/30.09.2020 год. ги е потвърдил. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив като е образувано адм. дело 2686 по описа за 2020 год. на съда, приключило с Решение 1227 от 17.06.2021 год., с което жалбата на Профито Нав ЕООД е отхвърлена. С решение 3288 от 06.04.2022 г. по адм. д. 842/2022 г., VІ отд. на ВАС решението на АС-Пловдив е оставено в сила. След анализ на доказателствата по делото административният съд е приел, че не е налице извършена от Г. Мюслюм трудова дейност в полза на дружеството през посочения период, поради което липсва необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С оглед изложеното и на основание чл. 10, чл. 40, ал. 1, чл. 50, ал. 1 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, контролният орган е приел, че в настоящия случай, осигурителят неправилно е декларирал в удостоверения по приложения 9 и 10 към НПОПДОО, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск. В резултат на това именно по вина на осигурителя от некоректно представена информация е изплатено недължимо парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна неработоспособност поради бременност и раждане в общ размер на 7 330.19 лева. Последните съставляват неправилно извършени осигурителни разходи и щета на ДОО доколкото с неправомерното им изплащане са намалели фондовете на ДОО. Следователно установява се наличие на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и действията на осигурителя. По повод подадено от осигурителя Профито Нав ЕООД възражение заведено в ТП на НОИ - Пловдив с вх. 1012-15-275 от 07.06.2022 год. от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е изготвено мотивирано заключение с изх. 1012-15-275#1/09.06.2022 год., с което изцяло са потвърдени констатираните с ревизионен акт за начет РА-5-15-01132928/18.05.2022 год. задължения. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено процесното Разпореждане РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата по ревизионния акт за начет в размер на 9 444.55 лева. Разпореждането е обжалвано от Профито Нав ЕООД пред директора на ТП на НОИ-Пловдив, който с Решение 2153-15-228/19.07.2022 год. е потвърдил разпореждането в оспорената пред първоинстанционния съд част по т.1 е отхвърлил подадената жалба и е потвърдил изцяло разпореждането като правилно и законосъобразно. След приключване на ревизията на осигурителя Профито Нав ЕООД са издадени задължителни предписания ЗД-1-15- 01133499/18.05.2022 год. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, с което на дружеството е вменено задължение да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни с код вид осигурен "01" за периода от 01.07.2020 год. до 04.02.2021 год. за Г. Мюслюм. Задължителните предписания с ЗД-1 -15-01133499/18.05.2022 год. не са оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила. За да отхвърли като неоснователна подадената от дружеството жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в оспорената му част, както и потвърденото с него разпореждане, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че не е възможно да се обоснове извод, че Г. Мюслюм е осъществявала трудова дейност при осигурителя Профито Нав ЕООД, както и че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е изпълнил задължението си за преценка на фактите и правото на парично обезщетение, съобразно всички предоставени му данни и тези, до които има служебен достъп. Посочено е, че отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност се извършват въз основа на данните съдържащи се в източниците по чл. 54к от КСО. Имено тези данни се явяват и доказателствата, които административният орган следва да събира и анализира, за да обосновава извод, дали са осъществени конкретни факти и обстоятелства, чието наличие обуславя приложението на конкретна норма от материалния закон. Поради това информацията, съдържаща се в подадените удостоверения - приложение 9 и 10, е от значение за решаващия административен орган, тъй като именно там се съдържат основни данни относно правото на получаване на парично обезщетение от едно осигурено лице - наличието на валидно осигуряване за съответен социален риск и дните, през които настъпилият социален риск следва да бъде покрит със средства от фондовете на ДОО. Некоректно подадени данни с тези удостоверения, какъвто е настоящия случай водят до формиране на невярна преценка у административния орган, а това обуславя и неправомерност на изплатените върху тези некоректни /неверни/ данни парични обезщетения. Съдът е приел, че в случая наличието на причинна връзка се обосновава от факта на изплащане на паричните обезщетения през процесния период в резултат на подадените от осигурителя Профито Нав ЕООД удостоверения по приложение 9 и 10, съдържащи данни, че Г. Мюслюм има статус на осигурено лице за общо заболяване и майчинство, въпреки че същата не е осъществявала трудова дейност в дружеството, т.е. не е отговаряла на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 и чл. 50 и чл. 53 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО. С тези си действия осигурителят е причинил щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, представляващи недължимо изплатени обезщетения за временна неработоспособност на Г. Мюслюм. Разходите са резултат от действията на дружеството, което като осигурител е от кръга лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Съдът е достигнал до извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството и правилно е съставен акт за начет срещу него. Относно възражението на жалбоподателя, че при наличие на неоснователно получени обезщетения от ДОО, същите следва да се събират от получателя по реда на чл. 114 КСО, а не от осигурителя, съдът е посочил, че ДОО има две притезания за неоснователно изплатените обезщетения за временна неработоспособност, насочени срещу осигурителя за поправяне на причинената вреда и срещу Г. Мюслюм за връщане на това, което е получила без основание, като преценката на ДОО, коя от тези две претенции ще реализира, е суверенна и избраната от него претенция може да бъде основателна или неоснователна, но не може да бъде квалифицирана като неправилно избрана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че издадените в административната фаза на производството актове изхождат от компетентни органи, издадени са в съответната форма при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на суми по ревизионния акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на Държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез надлежна преценка на установените факти и относимата към тях нормативна уредба. По реда на чл. 110, ал. 3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал. 1 на същия член. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Безспорно дружеството попада в кръга на лицата по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, на които могат да бъдат съставени ревизионни актове за начет. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В случая такава причинна връзка е установена. Налице са неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя. Разпоредбата на чл. 54к от КСО в относимата ѝ редакция предвижда, че отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето размера на паричните обезщетения по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с ПМС 241 от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Осигурителят е представял в ТП на НОИ - Пловдив удостоверения образец приложение 9 към чл. 8, ал. 1 и образец приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, относно правото на парични обезщетения по болнични листове Е20181507052; Е20182269736; Е20182269801 и Е20182959200, както и по заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 135-я до 410-я ден, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО. От осигурителя са попълнени данни, че към деня на настъпване на временната неработоспособност/бременността и раждането лицето е осигурено за съответния риск и са посочени работни дни с право на парично обезщетение, респ. в удостоверението по образец Приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ и че към деня, от който той е разрешен, лицето е осигурено за съответния риск за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата ненавършили 18-годишна възраст. Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Установено е, че Г. Мюслюм не е извършвала трудова дейност в полза на дружеството през процесния период, поради което няма качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО и няма право на обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 и на чл. 50, ал. 1 от КСО. Осигурителят некоректно е подал данни, че през процесния период Мюслюм е осигурено лице. Въз основа на подадената от осигурителя грешна информация на Мюслюм е изплатено паричното обезщетение. Понесените от държавното обществено осигуряване щети от неправилно извършени осигурителни разходи не са причинени от бездействието на длъжностни лица, каквито твърдения са изложени от касатора, а от действията на осигурителя, който е декларирал неверни обстоятелства във връзка с осигуряването на лицето. Без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за ТП на НОИ Пловдив да прецени, че лицето не е осигурено за съответния риск. Именно на така подадените от него данни в посочените регистри се е позовал административният орган при извършване на своята преценка за изплащане на паричните обезщетения. Предвид тези данни на работника са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна неработоспособност при бременност и раждане. Налице е изискуемата от нормата на чл. 110 от КСО причинна връзка между настъпилата щета и поведението на осигурителя. Във връзка с наведените в касационната жалба възражения за неправилност на извода на съда, че неоснователно изплатените обезщетения правилно се събират от дружеството, а не от получилото ги лице, следва да се посочи, че в КСО са уредени две различни производства - за "Издаване на ревизионен акт за начет" по чл. 110, ал. 1-10 и за "Възстановяване на неоснователно получени суми" по чл. 114, ал. 1-6, в които е направено разграничение на вземанията на ДОО според основанието, от което те произтичат. В първото производство, вземанията на ДОО произтичат от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от осигурителите, а във второто - от незаконосъобразно/недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица (чл. 114, ал. 1 и ал. 2 КСО) /така решение 6193 от 14.05.2018 г. по адм. д. 1149/2017 г., VІ отд. на ВАС/. Както правилно е преценил първостепенният съд Върховният административен съд вече е посочвал в своята практика, че в случаи като процесния ДОО има две притезания за неоснователно изплатеното обезщетение за временна неработоспособност - срещу осигурителя за поправяне на причинената вреда и срещу лицето за връщане на това, което е получило без основание, като преценката коя от тези две претенции ще реализира е на органите на ДОО /така решение 8736 от 18.06.2012 г. по адм. д. 3434/2012 г., VІ отд. на ВАС/. Като е стигнал до идентични изводи първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е преценил жалбата за неоснователна. Предвид това и поради липса на касационни основания за неговата отмяна атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция. "Профито Нав" ЕООД гр. Първомай следва да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,