Решение № 3488 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2013 г.

Решение № 3488 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Нина Руменова Антонова от гр. Враца, подадена чрез адв. Любен Прокопиев, против решение № 3072 от 9.05.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 22 състав, по адм. д. № 10068/2012 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на обжалваното уведомително писмо и твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Моли Върховния административен съд да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, защото е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Излага, че данните от извършената проверка на земеделския производител относно допустимите и недопустимите площи за подпомагане се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Приема за безспорно установено, че размерът на наддекларираната площ надвишава 50 %, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3072 от 9.05.2013 г. е отхвърлена жалбата на Нина Руменова Антонова от гр. Враца, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане в размер на 3 315.46 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1 330.66 лв. Жалбоподателката е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 400 лева. За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил, че жалбоподателят Нина Руменова Антонова в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 2, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подала Общо заявление за плащания на площ за 2011 г. за подпомагане по СЕПП, като е заявила парцел № 12259-52-4-1 с площ от 14.80 ха. С оспореното уведомително писмо административният орган е отказал финансово подпомагане по СЕПП в размер на поисканата сума от 3 315.46 лв., съответно оторизирал сума в размер на 0.00 лв. и е наложил санкция за бъдещ период в размер на 1 330.66 лв. От правна страна съдът приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; в съответната форма, като в него изрично са посочени правните и фактически основания за отказ; след изясняване на всички факти и обстоятелства. В тази връзка съдът подробно е обсъдил отделните етапи на производството по разглеждане на заявленията за подпомагане и е приел, че след подаване на заявлението, на жалбоподателя на основание чл. 43, ал. 2 ЗПЗП са извършени административни проверки, посредством ИСАК, включително проверка за допустимост на земеделските площи въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, част от която е специализираният слой "допустими за подпомагане площи". Първоинстанционният съд е счел, че по делото няма доказателства жалбоподателят да е подал възражение срещу допустимия слой за 2011 г., който е бил публикуван на интернет страницата на МЗХ и на ДФ "Земеделие", ведно със съобщение до кандидатите за подпомагане, че могат да подават възражение срещу слоя пред нарочна комисия. Установил се също така, че на кандидата не е извършена проверка на място, както и че съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г., извършването на такава е задължително само по отношение на 5 % от всички земеделски производители, а заявлението на жалбоподателя не е попаднало сред тези 5 %. След извършените административни проверки по заявлението на жалбоподателя е установено наддеклариране в размер на 5.94 ха, годна за подпомагане площ в размер на 8.86 ха и процент на наддеклариране - 67.04 %, които данни са отразени в таблиците на уведомителното писмо. Съдът е приел, че тези констатации на административния орган изцяло се потвърждават от изслушаното по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, поради което преценил отказа като материално законосъобразен. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо, е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт, в тази част, е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Това е така, защото административният съд точно е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с административно-производствените правила и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за допустимостта на финансовото подпомагане. Постановеният отказ е и материално законосъобразен, като констатациите на административния орган са изцяло потвърдени от неоспорената съдебно-техническа експертиза по делото. В т. 2 от заключението е посочено, че годна за подпомагане от заявения парцел, е площ в размер на 8.86 ха, а за останалата площ от 5.94 ха, оценена като неподдържана в добро земеделско състояние, вещото лице е посочило, че попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В т. 4, таблица А от заключението, са посочени размерите на допустимата и недопустима площ, както и процент на наддеклариране, установени от административния орган, а в т. 4, таблица Б - установените от вещото лице. Налице е пълно съответствие между констатациите на административния орган и тези на вещото лице и изслушването на експертизата, е приета без оспорване от страните. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд неправилно е констатирал, че по делото няма доказателства жалбоподателят да е подал възражение срещу допустимия слой за 2011 г. Действително в представената по делото преписка не е приложено такова възражение, но в Заповед № РД 20-799 от 18.10.2012 г. на Министъра на земеделието и храните (л. 74 от делото), изрично е вписано, че кандидатът се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу неизплатени суми по СЕПП за 2011 г. във връзка с актуализиране на слоя за допустимост на площите. Посочено е, че Нина Руменова Антонова е подала възражение с вх. № 58/10.01.2012 г. на ОДЗ - Враца. Тази неточност обаче, допусната от административния съд, не е съществена и не може да обоснове неправилност на оспореното решение, доколкото не би могла да промени крайния извод на съда, основан на доказателствата по делото, в това число и на неоспорената съдебно - техническа експертиза. Относно възражението в касационната жалба, че при постановяване на уведомителното писмо не бил съобразен приетия национален стандарт за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, в който било прието, че стопаните на земи в полупланински и планински райони, следва да почистват земеделския блок като извършват поне една коситба до петнадесети август на текущата година, а в конкретния случай снимките са направени преди тази дата, следва да се посочи, че това възражение не е било наведено пред първоинстанционния съд. Релевирането му за първи път пред касационната инстанция е недопустимо, защото разпоредбата на чл. 220 от АПК, установява забрана за нови фактически установявания, като посочва, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Спазването на изискванията и сроковете за почистване на земеделския блок чрез извършване на коситба, не са били предмет на установяване от първоинстанционния съд, включително посредством агрономическа експертиза, поради което сега заявеното възражение в този смисъл не следва да бъде обсъждано. Освен това твърдението на касатора не е подкрепено с доказателства, а в приложимата Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, липсват нормативно регламентирани изисквания относно коситба до петнадесети август на текущата година. Касационната жалба срещу обжалваното решение в частта му за присъдените в полза на ДФ "Земеделие" разноски е основателна. По делото липсват данни от страна на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и на негов процесуален представител да са претендирани разноски, поради което неправилно в негова полза са присъдени такива в размер на 400 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно. В останалата част, обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,