Решение № 4425 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2016 г.

ВАСV отделение04.04.2018 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1717 от 29.09.2016 г., постановено по адм. д. № 381/2016 г. по описа на Административен съд -П., Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4425 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на М. И. Ф. от гр. А., против решение № 1717 от 29.09.2016 г., постановено по адм. д. № 381/2016 г. по описа на Административен съд -П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 03 от 05.02.2016 г. на Кмета на О.-А.. Жалбоподателката оспорва решението като неправилно, релевирайки доводи за неговата необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Твърди, че решаващият състав неправилно е приел за осъществено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл . за прекратяване служебното правоотношение между страните. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на заповедта. Ответникът - кмета на О. А., в писмен отговор, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. И. Ф. заповед № 03 от 05.02.2016 г. на кмета на О. А., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 08.02.2016 г. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "Главен експерт" с ранг II-ри младши в отдел Дирекция "Финанси", отдел "Стопански дейности" на О. А.. За да приеме за законосъобразно разпореденото прекратяване на служебно правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, мотивирано с промяна в структурата на Общинска администрация, приета с Решение № 158/27.01.2016 г. на Общински съвет-А., утвърдено ново длъжностно разписание и съкращаване на длъжността, първостепенният съд, въз основа на данните по делото и приетото заключение на вещо лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, е формирал решаващ извод за съответствие на атакуваната заповед с материалноправните разпоредби. Преценявайки, че след извършеното преструктуриране в Общинска администрация заеманата от Ф. позиция в длъжностното разписание е съкратена, т. к. присъщите на нея функции и задължения продължават да се изпълняват от по-малък брой служители, съдът е извел заключение за правомерно уволнение на държавния служител. При извършената съпоставка между двете ДР - това, действащо от 01.01.2016 г. и процесното, в сила от 01.02.2016 г., съдът е счел, че с новото длъжностно разписание е налице реално съкращаване на длъжности, т. к. общата численост на служителите в общата администрация е намалена от 79 на 71 бройки, както и, че в резултат на структурните промени отдел "Стопански дейности" в Дирекция "Финанси" при община А. е закрит. Две от трите бройки "главен експерт" от закрития отдел са запазени като длъжност и са преминали в други отдели от специализираната администрация. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 03 от 05.02.2016 г. на кмета на О. А.. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт, съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, като правопораждащ правото на уволнение юридически факт. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно - налице ли е съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. На базата на ангажираната доказателствена съвкупност касационната инстанция споделя решаващият правен извод на Административен съд -П., че е налице намаляване на щатните бройки за длъжността "главен експерт" в общинската администрация, представляващо основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Фактите по казуса са безспорно установени. Съгласно утвърдено длъжностно разписание на Общинска администрация А., в сила от 01.01.2016 г., числеността на общата администрация у 79 броя служители, а на специализираната - 38 броя. Отделът- "Стопански дейности", в който Ф. е заемала длъжността "главен експерт"- е ситуиран в обща администрация дирекция "Финанси". Отделът е от 5 щатни бройки - началник отдел, три за "главен експерт", заемани от касационния жалбоподател Ф., от А. С. Б. и Д. В. З. и една бройка за специалист, по трудово правоотношение. Съгласно същото щатно разписание- в специализираната администрация отдел "Управление на общинската собственост, нежилищни имоти, надзор, актуване и разпореждане" е със седем щатни бройки, четири от които за "главен експерт". С докладна от 13.01.2016 г. кметът на общината е поискал от Общински съвет А. вземане на решение за промени в числеността и структурата на общинската администрация, считано от 01.022016 г. С решение № 158, взето с протокол № 8 от 27.01.2016 г. Общински съвет одобрил общата численост и структура на общинската администрация, като се закрива отдел "Стопански дейности" при дирекция "Финанси" в Общата администрация и се разкрива нов отдел "Организация на движението, транспорт и контрол", с обща численост- 6 броя - две по служебно правоотношение/началник отдел и "главен експерт" и 4 броя по трудово правоотношение - 1 за "главен специалист" и 3 за изпълнител-шофьор. Също така е осъществена промяна в отдел "Управление на общинска собственост, нежилищни имоти, надзор, актуване и разпореждане" бройките за длъжността "главен експерт" са увеличени от 4 на 5 . Въз основа на това решение, кметът на О. А. утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.02.2016 г. В поименното щатно разписание - соченият по-горе служител А. Б. е преназначен на единствената щатна бройка за длъжността "главен експерт" в ново разкритият отдел "Организация на движението, транспорт и контрол"; на новата щатна бройка в отдел "Управление на общинска собственост, нежилищни имоти и, надзор, актуване и разпореждане" за длъжността "главен експерт" е преназначена служителката Д. З.. В това поименно щатно разписание името на М. И. Ф.. По делото е прието заключение на допусната от съда експертиза, съгласно което функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на жалбоподателката Ф. се констатират изцяло в длъжностната характеристика на длъжността "главен експерт" в отдел Управление на общинска собственост, нежилищни имоти и, надзор, актуване и разпореждане ". Също така е установено, че част от преките служебни задължения на жалбоподателката, свързани с дейността по категоризацията на туристическите обекти са прехвърлени към общинско предприятие "Туризъм", А.. При тези данни, изводът на решаващия съд за наличие на редуциран щат по отношение на длъжността "главен експерт" с характеристиките на заеманата от Ф. преди уволнението й длъжност, почива на правилна оценка на фактите. От значение за законосъобразното разрешаване на спора е съпоставката на щатния брой само за длъжността "главен експерт" с функции, задачи и изисквания като на изпълняваната от съкратения служител такава, а не и бройките, заемани по трудово правоотношение и то в структурата на общинско предприятие., респективно извънщатни бройки за "младши експерт", утвърдени съгласно Постановление № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някой дейности в бюджетните организации. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. Съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, т. к. липсва съдържателно припокриване на длъжностните им характеристики с тази на заеманата от Ф. длъжност. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободната преценка е важима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1