Решение № 11104 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2018 г.

Решение № 11104 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Зеленков, чрез адв. П. Тодоров, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. "4-ти януари" № 36, ет. 4, ап. 6, срещу решение № 1663 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 774/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗРИ-51/05.02.2018 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на район "Източен" община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд въз основа на представените по делото доказателства е приел за установено, че строежът е извършен в имот, който е публична общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във вр. § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. В заповедта е посочено, че извършителят на строежа е неизвестен. Строежът е изграден върху терен общинска собственост, отреден за улица, в ПИ с идентификатор 56784.525.52 по КККР на гр. Пловдив, по плана на МЗ "Изток" – гр. Пловдив, потвърден с решение на Общински съвет Пловдив, взето с решение № 7/27.03.2008 г. и представлява масивно хале с приблизителна площ 240 кв. м. изпълнен от масивна метална конструкция, стени – тухлена зидария метален двускатен покрив. Същият е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Посочено е, че строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За посочените обстоятелства е бил съставен констативен акт № 98/19.09.2017 г. съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ. При тази фактическа обстановка съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с материалноправните норми. От събраните в хода на производството доказателства и допуснатата и приета по делото съдебно - техническа експертиза, която е кредитирана, като компетентна и безпристрастна, съдът е направил извод, че по действащия регулационен план процесният строеж изцяло попада в отреждането за улица, а застроителен план за територията на която се намира строежа не е бил одобряван. Прието е, че постройката е изградена в периода около 1982 г. – 2008 г., като видимата възраст на сградата е около 25 години. В тази връзка е изследван и въпроса относно търпимостта на строежа, като е прието, че същия не е бил допустим, както по действалите правила и норми към годината на изграждането му, така и по сега действащите такива. Съдът е изложил и доводи, че процесният незаконен строеж е извършен в чужд имот публична общинска собственост отреден за улица през 1982 г., не може да бъде придобиван по давност по аргумент на чл. 7 от Закон за общинската собственост (ЗОС). При тези доводи жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички гласни и писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са и фактическата констатация, че строежът попада изцяло в имот, който е публична общинска собственост и за същия не са налице строителни книжа. Спрямо така установените факти, съдът правилно е приложил материалният закон. При анализ на представените по делото доказателства, правилен се явява изводът на съд, че безспорно е доказано наличието на незаконен строеж. Съдът правилно е приел, че тези характеристики на изградения строеж са основание за административния орган да издаде заповед със съдържание, като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Неоснователни са наведените доводи, че съдът неправилно е приел, заповедта за законосъобразна. Първоинстанционният съд е извършил обстойна проверка на всички основания по чл. 146 АПК и правилно е приел, че процесната заповед е законосъобразен акт. Неоснователни са и доводите, че не е изследван въпроса относно търпимостта на строежа. В мотивите си съдът подробно е обсъдил предпоставките обосноваващи търпимост на строежа, като в заключение е направил законосъобразен извод, че строежа не е търпим. Съгласно разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за да е търпим е той да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. В случая, както правилно е прието, строежът не може да се квалифицира, като търпим, тъй като не е бил допустим, както по времето на извършването му с оглед липсата на одобрени градоустройствени планове, така и към настоящият момент. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за законосъобразен, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което при липсата на пороците сочени, като касационни основания следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,