Решение № 8955 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на община Кърджали, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Сариев, срещу решение 135/25.01.2024 година на Административен съд гр. Кърджали по адм.д. 428/2023 година. С последното е отхвърлена жалбата й срещу решение РД-02-36-1130/11.10.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Като пренася текста на съдебното решение в съдържанието на касационната жалба прави извод за неправилно приложение на закона от Административен съд гр. Кърджали в частта за първото нарушение. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) чрез главен юрисконсулт Стоянова в писмен отговор излага съображения за неоснователност. Претендира разноски за юрисконсулт. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Кърджали е образувано по жалба на община Кърджали, представлявана от кмета на общината, срещу решение РД-02-36-1130/11.10.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) за определяне на финансова корекция. С решението, на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати от УО на ОПРР за допустими за финансиране по ОПРР 2014-2020 разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключения договор от 26.11.2020 г. с изпълнител ДЗЗД Перперикон 2020. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен съд, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон в частта за първото нарушение по чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 21, ал.7 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, представляващо нередност по т. 11, б.б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредба за посочване на нередности). В частта за останалите три нарушения, съдът е направил извод за неосъществяването им, без това да рефлектира върху крайния извод за законосъобразно определена финансова корекция в размер на 5%. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и при служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, касационният състав приема следното от правна страна: За да обоснове, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, първоинстанционният съд се е позовал на Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 година на Министъра на околната среда и водите, Устройствения правилник на МРРБ и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУСЕФСУ. За да обоснове валидна форма на оспорения административен акт, съдът е приел, че актът е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Касационната инстанция приема, че изводите на АС гр. Кърджали за валидност на административния акт са бланкетни, при следните съображения от правна страна: В административния акт на последната му страница е посочен формат на електронния подпис: .p7s. Съдът не е събрал доказателства за валидността на електронния подпис, датата на подписване на документа и неговия автор. Поради неизясняване на спора от фактическа страна относно действителния издател на решението за определяне на финансова корекция, валидността на електронния подпис и датата на подписване, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на чл. 170, ал. 3, чл. 171, ал. 5 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила препятства обсъждането на вмененото нарушение по същество. В тази насока решение на ВАС по адм.д. 10735/2023 година. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане при изясняване на поставения въпрос. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение