Решение № 2850 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , чрез процесуални представители гл. юрк. Р. Ангелов и адв. С. Русанова, против решение 15278 от 23 август 2024 г., постановено по адм. д. 8753/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Н. Л., против заповед ЧР - 610 от 22 август 2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 , вр. с чл. 108 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като главен одитор по чл. 45 ЗВОПС в дирекция Одити на средствата по социална политика и образование при Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , считано от 22 август 2023 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но не е спазен материалния закон. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая заеманата от Л. длъжност не е съкратена, не е намален броят на щатните длъжности от посочения вид, дори е увеличен от 30 на 31 бр., нито е премахната длъжността като система от функции, задължения и изисквания. В мотивите на обжалваното решение правилно е посочено, че при съпоставка на длъжностните характеристики за главен одитор по чл. 45, ал. 1 ЗВОПС и главен одитор , в трите дирекции от специализираната администрация липсва различие в целите на тези длъжности, преките им задължения, областите на дейност, както и в изискванията за тяхното заемане. Целта на длъжностите е извършване на одитна дейност по европейски фондове и програми, като областите на дейност изцяло съвпадат с извършване на одитна дейност, а преките задължения са еднакви. Следователно в случая не е налице една от двете кумулативно предвидени от закона предпоставки, за да се приеме, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В настоящият случай, заеманата от държавния служител длъжност главен одитор , не е реално съкратена с извършените в дирекцията структурни промени, тъй като същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, като към датата на издаване на процесната заповед са били налице свободни щатни бройки за посочената длъжност, макар и в други дирекции. Съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не е реализиран, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Не се споделят доводите на касационният жалбоподател, че съгласно поименното длъжностно разписание от 22 август 2023 г. са налице са свободни длъжности в дирекция Специфична одитна дейност , но относно професионалното направление на служителите в тази дирекция Н. Л. не отговаряла на въведените изисквания. На първо място тези изисквания за заемане на длъжността, но които органа счита, че Л. не отговаряла, не са били налице към 22 август 2023 г. На следващо място, промяната на професионалното направление на служителите в тази дирекция от икономика на икономика и право не е пречка за запълване на свободната длъжност, още повече че според трудовото досие на Л., тя притежава висше икономическо образование, което е от значение за оценка на квалификациите ѝ за заемане на позицията. Преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Действията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз , са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията, а са насочени към постигане на цел, различна от законово предвидената. Поради това настоящият състав приема, че не са изпълнени материално-правните условия по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена и при явно несъответствие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатското възнаграждение, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представянето на фактура не е доказателство за договореното възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав